Горските площи около епицентъра на най-тежката епидемия от ебола в света стават все по-фрагментирани. Следващата пандемия може да се появи в периферията на тези участъци, където се преплитат дивата природа и човекът.
През 2013 г. най-тежката епидемия от ебола в историята започва в малко село в Южна Гвинея и в крайна сметка обхваща цяла Западна Африка. До края на епидемията през 2016 г. повече от 11 300 души умират. Учените обвързват тази и други епидемии от ебола с определени модели на обезлесяване.
Медията ProPublica адаптира академичен модел, за да покаже как начинът, по който се изсичат горите около редица предишни огнища, може да увеличи риска от ново огнище на зараза в настоящето.
Смята се, че епидемията в Западна Африка е започнала в Мелианду – село в южната част на Гвинея, разположено в гъст обръч от гори. През годините жителите на Мелианду са разчиствали горски масиви, обособявайки земя за селско стопанство, както и са изсичали дървета за производство на дървени въглища.
Между 2000 г. и 2013 г. – годината на избухване на епидемията, гората около Мелианду и съседния град Гуекеду е осеяна със стотици сечища. Общият брой на тези сечища възлизал на около 6 % от общата площ в радиус от 20 км от селото.
Всеки от тези участъци създава около себе си „смесени зони“, в които дивите животни и хората са склонни да влизат в контакт помежду си. За същия период от време общата територия на смесената зона се увеличила, нараствайки от по-малко от 10% от площта около Мелианду и Гуекеду до заемане на цялата територия.
Защо сравнително малка загуба на горски площи води до такова драстично увеличение на площта на смесените зони?
Всичко зависи от периферията.
Нека разгледаме кръгъл горски участък с радиус 20 км в регион, в който обезлесяването е строго контролирано. В резултат на това интензивно обезлесяване е имало само в една съседна област.
Този модел предполага, че хората вероятно прекарват по-голямата част от времето си в обезлесени райони, а дивите животни, живеещи в горите, са склонни да останат в своите обиталища. Но именно по периферията на останалата част от гората е вероятно те да си взаимодействат. В този случай регионите, в които животните и хората се срещат, са на границата на един чисто обезлесен район.
Ако обаче същото пространство се изсече произволно на много по-малки отделни участъци, общата площ, покрита от тези смесени зони, нараства бързо в сравнение с размера на унищожените горски територии. Оказва се, че фрагментирането на една и съща територия на гората на все по-малки парчета увеличава размера на периферната зона. В крайна сметка смесената зона доминира в целия район.
Последиците от такова драстично увеличение на площта на смесената зона при сравнително малко увеличение на обезлесяването са сериозни. През 2018 г. екип, ръководен от Кристина Фауст, изследовател от Университета в Глазгоу, Шотландия, разработва експертно проверен модел, който пряко свързва промените в горската растителна покривка с потенциала за възникване на болести. Данните от реални сателитни изображения към този теоретичен модел обясняват как се е променил потенциалът за разпространение след епидемията през 2013 г.
Започва се с проверка на това колко гори са изчезнали през 2001 г. – първата година, за която са налични сателитни данни, събрани от Университета в Мериленд и организацията Global Forest Watch. След това се проследява относителния размер на смесените зони или периферията с течение на времето, за да се види колко неравномерно е станало обезлесяването около Мелианду.
Данните за 20 години приличат на дъга. С увеличаването на неравномерното обезлесяване се увеличава и общият размер на периферията. И накрая, когато се изсекат толкова много дървета, че участъците се сливат, по-големите сечища означават, че границата е по-малка и кривата се спуска надолу.
Когато вкараме тези данни в модела, те показват как голямото количество периферни участъци могат да повишат риска от разпространение на болести. Резултатът? Рискът от разпространение на болести се е увеличил след избухването на епидемията през 2013 г.
Моделът показва, че рискът от разпространение поради изсичането на горите се е увеличил не само в Мелианду. Анализирани са данни от сателитни изображения за шест други места в Демократична република Конго и Уганда, където предишни огнища на ебола са били свързани със загуба на горски територии. В четири от тях обезлесяването от предишното огнище следва подобен тревожен модел, който според анализа увеличава риска от разпространение на болестта в тези места.
Обезлесяването е само един от процесите, които могат да доведат до разпространение на заразата, но това е ключов фактор, който до голяма степен се пренебрегва от правителствата и международните здравни организации. Намаляването на рисковото обезлесяване, за да се сведат до минимум възможностите за разпространение, ще изисква политиците да работят в тясно сътрудничество с общностите, които са принудени да изсичат горите за своя поминък.
Екологът по въпросите за заболяванията Барбара Хан, която не е участвала в модела, заяви, че този анализ помага да се подчертаят последиците, ако не се вземат мерки срещу обезлесяването. Въпреки че политиците обикновено поставят на приоритетно място по-належащите здравни проблеми, Хан казва, че този вид анализ може да насочи вниманието към предотвратяване на „още повече рискове за здравето надолу по веригата, които са по-експлозивни и по-трудни за контролиране“.
Превод: Мария Стоянова
Източник: ProPublica
