Намаляването на отпечатъка от разхищаването на храна, трябва да се съсредоточи върху стоките, които са „горещи климатични точки“ като месо и зърнени храни.

1/3 от произведена храна в световен мащаб се губи или пропилява по пътя си от фермата до трапезата ни. Това разхищение има не само огромно отрицателно въздействие върху глобалната икономика и продоволствената сигурност, но също така и върху околната среда и климата.

В свят, в който милиони гладуват, всяка година милиарди тонове напълно годна за консумация храна се прахосват, свършвайки в кофите за боклук и депата за отпадъци.

Този глобален парадокс подчертава неотложността на справянето с хранителните отпадъци като критичен компонент на устойчивото развитие.

Ако беше държава, изхвърлената храна в цял свят би била третият по големина източник на емисии на парникови газове, веднага след САЩ и Китай.

Хранителните отпадъци включват загубата на храна на различни етапи: от производството и разпространението до консумацията. Глобалният въглероден отпечатък от разхищаването на храна – с изключение на промените в земеползването, които са трудни за изчисление и затова не се включват в калкулациите, се оценява на 4,4 гигатона еквивалент на въглероден диоксид.

Освен за негативните екологични последствия, разхищаването на храна в по-богатите и развити страни допринася пряко и за глобалния глад.

Всички страни купуват храна от един и същ глобален пазар на международна търговия. Ако богатите държави купуват стотици милиони тонове храна, която в крайна сметка изхвърлят, те премахват храна от пазара, която можеше да остане там, за да я купуват други страни. Повишавайки търсенето на тези стоки, богатите страни също допринасят за покачването на цената им, което ги прави по-малко достъпни за по-бедните нации.

За да се справим ефективно с този глобален проблем, е важно да разберем къде са „горещите точки“ на разхищение, както по производствената верига и дистрибуция, така и географски.

Разлагането на хранителните отпадъци генерира парникови газове, допринасяйки за изменението на климата и влошаването на околната среда.

Когато хранителните отпадъци попаднат в сметищата, те претърпяват анаеробно разлагане поради липса на кислород. По време на този процес микроорганизмите разграждат органичната материя, освобождавайки метан като страничен продукт. След това метанът се отделя в атмосферата, където допринася за парниковия ефект. Метанът е около 25 пъти по-ефективен при улавяне на топлина в атмосферата от въглеродния диоксид за период от 100 години, което го прави важен фактор за глобалното затопляне и изменението на климата.

Важно е да се разбере и кои видове стоки имат най-голямо въздействие по отношение на природните ресурси.

Въглеродният отпечатък включва всички емисии на парникови газове от производствената фаза, като всички използвани селскостопански суровини, машини, добитък, почви; и последователни фази, като например обработка, транспорт, приготвяне на храна, изхвърляне на отпадъци, на даден продукт.

Въпреки че месото има сравнително малък дял в глобалното разхищаване на храна – по-малко от 5%, то има значително въздействие върху изменението на климата, допринасяйки за над 20% от въглеродния отпечатък на общите хранителни отпадъци.

В регионите с ниски доходи, загубата на храна се причинява най-вече от финансови ограничения; тоест в случаите, в които производителите не могат да закупят суровини или имат структурни ограничения, които засягат съоръженията за съхранение, инфраструктурата, охладителните вериги, системите за опаковане и маркетинг.

В ЕС общото разхищение на храна през 2020 г. е било 127 кг на човек, докато в България – 86 кг, а едва 26 кг от тях идват от домакинствата,

което е над два пъти по-малко в сравнение със средното за ЕС. Затова пък България е в челната тройка от страните с най-големи загуби в първичното производство в секторите земеделие и рибарство. Нестабилната икономическа ситуация в селското стопанство у нас е причина за огромни загуби от непродадени или неизползвани селскостопански продукти.

В региони със средни и високи доходи разхищението на храна е причинено от прахоснически практики в хранително-вкусовата промишленост и от потребителите, както домакинства, така и кетъринг услуги. Важно е да се подчертае, че хранително-вкусовата промишленост в развитите страни има строги естетически стандарти за продажба на дребно, което насърчава голямото разхищаване на храна.

Източник: Unsplash

Какво представлява интензитетът на въглеродния отпечатък?

Продуктите притежават различен интензитет на въглеродния отпечатък. Производството на зърнени култури в Азия е по-интензивно на въглерод от производството на зърнени култури в Европа поради разликата във вида на отглежданите зърнени култури. В Азия оризът е доминантна култура, при която около 70% от емисиите на парникови газове идват от селскостопанската фаза на производство.

Какви стратегии се прилагат у нас за справяне с разхищението на храна?

В съответствие с глобалните цели и европейските политики за разхищаване на храни, българското Министерство на земеделието и храните започва разработването на цялостна Национална програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храна. Мерките имат предимно информационно-образователен и административно-регулаторен характер и са насочен към няколко целеви групи, включително публични институции, домакинства и бизнес.

Една от водещите организации в страната, която е специализирана в събиране, съхранение и разпространение на дарени хранителни продукти с кратък срок на годност, в съответствие с всички стандарти за безопасност на храните е Българска хранителна банка.

В столицата от 2010 г. насам съществува и програма за домашно компостиране, наречена „Компостирайте у дома“, инициирана от Столична община. Тя има за цел да насърчи гражданите да намалят крайните битови хранителни и зелени отпадъци, както и стремежа към рециклиране на тези отпадъци. Една от мерките за предотвратяване на отпадъците, включени в Националната програма за предотвратяване на отпадъците 2021 — 2028 надгражда тези постижения и си поставя целта от даряване на 100 000 компостера, осигурени от български общини към домакинствата до 2028 г.

Подобряване на потребителските навици

В развитите страни значителна част от общото разхищение на храна се случва на потребителско ниво и в някои страни това е тенденция, която продължава да нараства. Във Франция се смята, че загубата на храна се е удвоила от 1947 г. насам. В същото време екологичните разходи за генериране на храна нарастват, тъй като природните ресурси стават все по-оскъдни в световен мащаб.

Възможностите за намаляване на загубите на храна на ниво домакинство са чрез правене на списък, придържане към него, поддържане на хладилника подреден, без изхвърляне на храна, осведоменост относно сроковете на годност, изразходване на остатъците, сервиране на малки количества, купуване на точно необходимото количество, замразяване и превръщане на отпадъка в “храна за градината”.

Българското уеб и мобилно приложение Foodobox, което е на пазара от 2021 г., е една иновативна инициатива за спасяване на храна от ресторанти и хранителни обекти, в което са регистрирани над 200 бизнес партньори и около 20 000 потребители.

Поради неустойчиво производство и потребителски навици, индустриализираните страни носят голяма отговорност за разхищаването на храна и негативните последици върху природни ресурси.

Независимо от това, каквито и стратегии да се предприемат, част от произведената храна ще се изхвърли, като например негодни за консумация части от плодове и зеленчуци или продукти с изтекъл срок на годност и други. На този етап е необходимо да се гарантира, че тези отпадъци се рециклират или управляват по най-устойчивия възможен начин, за да се намали въздействието им върху околната среда и евентуално да се генерира полза по отношение на оползотворена енергия и избегнати парникови емисии.

По публикацията работиха: Петя Георгиева и Християна Маринова

 

RELATED ARTICLESMORE FROM AUTHOR