Четвърти избори за последните две години: Израел гласува на 23 март

[:bg]Нестабилната коалиция между Нетаняху и Ганц е причината за поредните избори в страната

В продължение на две години Израел преживява тежка политическа криза, която предсрочните изборите не могат да решат. От 2019 г. насам нито партията на дългогодишния премиер Бенямин Нетаняху „Ликуд“, нито главната опозиция „Синьо и бяло“, ръководена от Бени Ганц, успява да спечели достатъчно места, за да сформира стабилно парламентарно мнозинство.

През 2020 г. (след близо 18 месеца без правителство), двете водещи партии бяха изправени пред един-единствен избор – да се коалират помежду си. Избор, който макар и необходим – предвид пандемията и ситуацията в Близкия изток – не доведе до очакваните резултати.

И така, на 23 март Израел ще гласува отново… за четвърти пореден път в рамките на две години. А анализатори не изключват варианта до края на годината да се проведат пети подред избори.

(Не)изпълненото споразумение

Б. Нетаняху и Б. Ганц се споразумяха да си поделят властта в страната като се „редуват“ на министър-председателския пост. Според договорката през първите 18 месеца Б. Нетаняху щеше да е министър-председател, а Б. Гранц – негов заместник.

Въпреки гръмките обещания за „край на политическата криза“ в страната, през декември миналата година „Ликуд“ и „Синьо и бяло“ така и не успяха да се договорят относно една от най-важните части на споразумението – ангажиментът за двугодишен бюджет. Поради липсата на консенсус парламентът се разпусна, а правителството така и не издържа до есента на 2021 г., когато Бени Ганц щеше да заеме поста министър-председател.

Според анализатори неприемането на двугодишния бюджет е добре премислен ход от страна на Нетаняху, „за да доведе страната до избори след избори, докато не спечели необходимото мнозинство, за да управлява необезпокоявано“. Привържениците на Нетаняху от своя страна отхвърлят тези твърдения и обвиняват Бени Ганц за нестабилността на коалицията.

 COVID политика

Израел е първата държава, ваксинирала повече от половината си население срещу Covid-19. Високите темпове на ваксинация са основният политически коз в ръцете на Нетаняху, който от години има съдебни проблеми поради обвинения в корупция, измама и злоупотреба с влияние.

Въпреки че Израел е положителен пример за справяне с пандемията, не липсват критици на властта, които твърдят, че министър-председателят е политизирал някои от решенията си срещу разпространението на вируса. Такъв пример е отказът на правителството да наложи санкции срещу ултраортодоксалните евреи, които отказват да спазват ограниченията за масово събиране. Нетаняху се нуждае от подкрепата на техните представители, за да остане на власт, и именно заради това не налага по-строги мерки по отношение на тях.

На 21 март, два дни преди изборите, хиляди израелци протестираха пред официалната резиденция на премиера. Митингът беше най-мащабният от месеци, като според някои медии участие в него са взели 20 000 души, докато според организаторите участниците са били 50 000 души.

Какво можем да очакваме?

Бенямин Нетаняху управлява държавата 12 последователни години, към момента съдебният процес срещу него е спрян заради изборите, но ще продължи през април. 71-годишният политик отхвърли твърденията за корупционни схеми и злоупотреби с думите: „лов на вещици“. Опозицията се опасява, че ако Нетаняху остане на власт, той ще направи всичко възможно, за да възпрепятства процеса срещу себе си.Той настоява за реформа на „твърде лявата“ според него съдебна система.

Според социологическите проучвания в навечерието на изборите можем да очакваме ожесточена надпревара, като основното разделение е по линията „за“ или „против“ Нетаняху. Социолозите прогнозират също, че партията на настоящия министър-председател няма да увеличи местата си в парламента, а точно обратното. От друга страна,  обединението „Синьо и бяло“ губи огромен брой избиратели, като е възможно дори да не прескочи избирателния праг. Очевидно, след като се коалира с Нетаняху, Бени Ганц загуби доверието на израелците. Той обаче влезе в коалицията с Нетаняху след изборите през март 2020 г., тъй като другият вариант беше опозицията да състави правителство, което да бъде подкрепено от блока от арабски партии и техните 15 депутати. Непривлекателността на този вариант за бившия началник на израелския Генерален щаб Ганц го потикна да тъси взаимодействие с действащия премиер.

За сметка на това друга опозиционна партия „Йеш атид“ се очаква да спечели второто място. Лидерът на партията – Яир Лапид – залага на гнева на населението относно по-леките мерки срещу разпространението на вируса, които бяха налоожени от партиите нна ортодоксалните евреи в коалицията на Нетаняху.

За да се формира правителство, е необходимо мнозинство от 61 депутати в 12-местния Кнесет. Ако нито един от коалиционните блокове не успее да си осигури мнозинство в парламента, избирателите ще трябва да отидат до урните за пети пореден път. Предполага се, че заедно петте партии от израелската десница – „Ликуд” на Нетаняху, „Новата надежда” (отцепници от „Ликуд“), „Ямина”, „Израел бейтену” („Наш дом Израел“) и „Религиозният ционизъм”- ще спечелят 59-60 места в парламента. Под въпрос обаче е влизането в състава на новия парламент на националистите от „Религиозният ционизъм“.

Ключова роля в тези избори ще изиграе партията на Нафтали Бенет – “Ямина”. Очаква се тя да спечели около 11 депутатски места. Бенет не изключва да сформира правителство с настоящия премиер, но също така публично изразява желанието си Нетаняху да бъде свален от поста си.

Така е възможно като кандидати за премиер от десницата да се конкури

рат Б. Нетаняху, Н. Бенет и лидерът на „Новата надежда“ Гидеон Саар.

Значение за това кой ще бъде новият министър-председател на Израел има и каква ще бъде подкрепата за арабските партии, както и ляволибералния блок на Партията на труда („Авода”) и „Мерец”. Те декларираха, че биха подкрепили лидера на „Йеш атид“ Яир Лапид за премиер.

Автор: Вяра Николова

 [:en]Нестабилната коалиция между Нетаняху и Ганц е причината за поредните избори в страната

В продължение на две години Израел преживява тежка политическа криза, която предсрочните изборите не могат да решат. От 2019 г. насам нито партията на дългогодишния премиер Бенямин Нетаняху „Ликуд“, нито главната опозиция „Синьо и бяло“, ръководена от Бени Ганц, успява да спечели достатъчно места, за да сформира стабилно парламентарно мнозинство.

През 2020 г. (след близо 18 месеца без правителство), двете водещи партии бяха изправени пред един-единствен избор – да се коалират помежду си. Избор, който макар и необходим – предвид пандемията и ситуацията в Близкия изток – не доведе до очакваните резултати.

И така, на 23 март Израел ще гласува отново… за четвърти пореден път в рамките на две години. А анализатори не изключват варианта до края на годината да се проведат пети подред избори.

(Не)изпълненото споразумение

Б. Нетаняху и Б. Ганц се споразумяха да си поделят властта в страната като се „редуват“ на министър-председателския пост. Според договорката през първите 18 месеца Б. Нетаняху щеше да е министър-председател, а Б. Гранц – негов заместник.

Въпреки гръмките обещания за „край на политическата криза“ в страната, през декември миналата година „Ликуд“ и „Синьо и бяло“ така и не успяха да се договорят относно една от най-важните части на споразумението – ангажиментът за двугодишен бюджет. Поради липсата на консенсус парламентът се разпусна, а правителството така и не издържа до есента на 2021 г., когато Бени Ганц щеше да заеме поста министър-председател.

Според анализатори неприемането на двугодишния бюджет е добре премислен ход от страна на Нетаняху, „за да доведе страната до избори след избори, докато не спечели необходимото мнозинство, за да управлява необезпокоявано“. Привържениците на Нетаняху от своя страна отхвърлят тези твърдения и обвиняват Бени Ганц за нестабилността на коалицията.

 COVID политика

Израел е първата държава, ваксинирала повече от половината си население срещу Covid-19. Високите темпове на ваксинация са основният политически коз в ръцете на Нетаняху, който от години има съдебни проблеми поради обвинения в корупция, измама и злоупотреба с влияние.

Въпреки че Израел е положителен пример за справяне с пандемията, не липсват критици на властта, които твърдят, че министър-председателят е политизирал някои от решенията си срещу разпространението на вируса. Такъв пример е отказът на правителството да наложи санкции срещу ултраортодоксалните евреи, които отказват да спазват ограниченията за масово събиране. Нетаняху се нуждае от подкрепата на техните представители, за да остане на власт, и именно заради това не налага по-строги мерки по отношение на тях.

На 21 март, два дни преди изборите, хиляди израелци протестираха пред официалната резиденция на премиера. Митингът беше най-мащабният от месеци, като според някои медии участие в него са взели 20 000 души, докато според организаторите участниците са били 50 000 души.

Какво можем да очакваме?

Бенямин Нетаняху управлява държавата 12 последователни години, към момента съдебният процес срещу него е спрян заради изборите, но ще продължи през април. 71-годишният политик отхвърли твърденията за корупционни схеми и злоупотреби с думите: „лов на вещици“. Опозицията се опасява, че ако Нетаняху остане на власт, той ще направи всичко възможно, за да възпрепятства процеса срещу себе си.Той настоява за реформа на „твърде лявата“ според него съдебна система.

Според социологическите проучвания в навечерието на изборите можем да очакваме ожесточена надпревара, като основното разделение е по линията „за“ или „против“ Нетаняху. Социолозите прогнозират също, че партията на настоящия министър-председател няма да увеличи местата си в парламента, а точно обратното. От друга страна,  обединението „Синьо и бяло“ губи огромен брой избиратели, като е възможно дори да не прескочи избирателния праг. Очевидно, след като се коалира с Нетаняху, Бени Ганц загуби доверието на израелците. Той обаче влезе в коалицията с Нетаняху след изборите през март 2020 г., тъй като другият вариант беше опозицията да състави правителство, което да бъде подкрепено от блока от арабски партии и техните 15 депутати. Непривлекателността на този вариант за бившия началник на израелския Генерален щаб Ганц го потикна да тъси взаимодействие с действащия премиер.

За сметка на това друга опозиционна партия „Йеш атид“ се очаква да спечели второто място. Лидерът на партията – Яир Лапид – залага на гнева на населението относно по-леките мерки срещу разпространението на вируса, които бяха налоожени от партиите нна ортодоксалните евреи в коалицията на Нетаняху.

За да се формира правителство, е необходимо мнозинство от 61 депутати в 12-местния Кнесет. Ако нито един от коалиционните блокове не успее да си осигури мнозинство в парламента, избирателите ще трябва да отидат до урните за пети пореден път. Предполага се, че заедно петте партии от израелската десница – „Ликуд” на Нетаняху, „Новата надежда” (отцепници от „Ликуд“), „Ямина”, „Израел бейтену” („Наш дом Израел“) и „Религиозният ционизъм”- ще спечелят 59-60 места в парламента. Под въпрос обаче е влизането в състава на новия парламент на националистите от „Религиозният ционизъм“.

Ключова роля в тези избори ще изиграе партията на Нафтали Бенет – “Ямина”. Очаква се тя да спечели около 11 депутатски места. Бенет не изключва да сформира правителство с настоящия премиер, но също така публично изразява желанието си Нетаняху да бъде свален от поста си.

Така е възможно като кандидати за премиер от десницата да се конкури

рат Б. Нетаняху, Н. Бенет и лидерът на „Новата надежда“ Гидеон Саар.

Значение за това кой ще бъде новият министър-председател на Израел има и каква ще бъде подкрепата за арабските партии, както и ляволибералния блок на Партията на труда („Авода”) и „Мерец”. Те декларираха, че биха подкрепили лидера на „Йеш атид“ Яир Лапид за премиер.

Автор: Вяра Николова[:]