Светът, какъвто го познаваме, е продукт на глобализацията – но нейния край може да бъде по-близо, отколкото си мислим.
Автор: Бранко Миланович
Бранко Миланович е световноизвестен икономист, бивш водещ изследовател на Световната банка
Доналд Тръмп е обратно на власт и, най-меко казано, той не е почитател на глобализацията, като я отхвърля публично и се придържа към патриотизма. “Глобализацията постави милиони работници в състояние на нищета”, твърди той. За да разберем ерата на глобализацията в настоящето (Глобализация 2) по-добре, ще е подходящо да направим сравнение с периода на глобализация от 1870 г. до началото на Първата световна война (Глобализация 1).
И двата периода са много важни за човечеството – повратни точки, белязани със силно развитие на световното икономическо производство, които оформят света такъв, какъвто е днес.
Въпреки това, двете епохи имат съществени разлики. По-ранната глобализация е свързана с колониализма и световното господството на Великобритания. Тя води до скок в дохода на глава от населението и създава предпоставка за съществуването на “развития свят” в наши дни. В същото време, властта на Великобритания довежда икономиките на почти всички други държави до стагнация и дори икономически спад в Китай и Африка. Това води до създаването на така наречения днес “Трети свят” и задълбочава разликата в средния доход между Запада и останалата част от света.
От гледна точка на световното неравенство, което е до голяма степен вследствие от тези събития, Глобализация 1 е отговорна за неговия ръст, заради по-бързото забогатяване на вече богати райони и стагнацията или обедняването на по-бедните райони.
Освен по-голямото неравенство между държавите се появява и междукласово неравенство в много от по-богатите държави. Пример за това е САЩ, както се вижда от възходящата линия на Фигура 1– по-богатите децили (групи, които разделят ред от данни на десет равни части) нарастват повече. Англия е изключение в случая, защото тя достига връхната си точка на вътрешно неравенство точно преди началото на Глобализация 1. Впоследствие неравенството в Англия намалява заради приемането на множество прогресивни закони, включително ограничаване на работния ден и забрана на детския труд. Нова информация сочи, че Германия също е отбелязала ръст на неравенството след нейното обединение в края на 60–те години на 19 век.
Как се различава тази глобализация от настоящата, която започва с падането на Берлинската стена през 1989 г.? Краят ѝ се свързва с различни събития – второто встъпване във властта на Доналд Тръмп през януари 2025 г., Ковид кризата от 2022 г. или дори наложените от Тръмп мита върху китайския внос през 2017 г. В крайна сметка, изборът на дата не оказва влияние върху същностните качества на Глобализация 2.
През този период САЩ, Великобритания и останалата част от развития свят претърпяват растеж, но с по-ниски нива от този на азиатските държави. Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в САЩ се увеличава със среден годишен темп от 1,4 процента, а британският БВП нараства само с 1 процент годишно. За сравнение, по-бедни страни (поне в началото на Глобализация 2) с многолюдно население отбелязват много по-бърз растеж: Тайланд – 3,5 процента, Индия – 4,2 процента, Виетнам – 5,5 процента, а Китай с впечатляващите 8,5 процента.
Тази разлика коренно трансформира икономическите и геополитически реалности в света – превръщайки Китай в реална заплаха за ролята на САЩ като световен хегемон.
Неоспорим е фактът, че през последните три десетилетия глобалният доход на значителна част от западната средна и работническа класа са се понижили. Това се превръща в сериозен проблем за държавите от Запада, чиито икономики не са успели да отбележат ръст, например САЩ и Италия. В допълнение, западните средни класи губят и в сравнение със собствените си сънародници от върха на доходното разпределение в собствените им държави. По този начин, те са притиснати между бързозабогатяващите средни класи на Азия и много по-богатите си сънародници.
За разлика от Глобализация 1 обаче, световното неравенство отбелязва спад през Глобализация 2. Това се дължи на високите нива на растеж на големите азиатски държави. Вътрешното неравенство в тези държави обаче се е покачило. Това е най-очевидно в Китай и Индия, където коефициентът на Джини – широко използван показател за неравенство – почти се удвоява. Фигура 2 показва растежа на доходите на богаташите в Индия и Китай, изпреварвайки този на по-бедните граждани. Неравенството нараства също и в развитите държави, докато не се стабилизира през второто десетилетие на този век.
Накратко, Глобализация 1 води до въздигането на Запада и ръст на неравенството, а Глобализация 2 до въздигането на Азия и спад на неравенството. Общо за двете е покачването на вътрешното неравенство в държавите. Неравномерният растеж на държавите през първата глобализация позволява на голяма част от Запада да застане на върха на глобалната доходна пирамида. Трудно е да се прецени колко високо са били поставени и най-бедните групи в богатите държави в сравнение с населенията на по-бедните държави.
Втората глобализация размества глобалния доход, след икономическия растеж на Азия, като относително незабележимия спад на Запада се случва паралелно с далеч по-осезаемия спад на икономическото положение на западната средна класа спрямо собствените ѝ елити. Това предизвиква политическо недоволство, което се отразява в издигането на популистки лидери и партии.
Трябва да се подчертае, че разпределението на световния доход не достига до Африка, като континентът остава на своя път на относителен упадък. Ако това не се промени – а вероятността за подобна промяна е наистина малка – упадъкът на Африка през следващите десетилетия ще обърне посоката на намаляващото неравенство в световен мащаб и ще въведе нова ера на нарастващо световно неравенство.
Неподозирани общи интереси
Припокриването на интересите на богатия Запад и бедния глобален Юг неочаквано излезе наяве в процеса на съвременната глобализация. На пръв поглед този съюз изглежда невероятен, защото двете групи нямат много общо, включително образование, доход и начин на живот. Но глобализацията беше изгодна за богатите в развитите страни заради намалените данъци, дерегулация и приватизация, но също и възможността за преместване на производство на места, където заплатите са много по-ниски. Възможността за евтин чуждестранен труд направи собствениците на едър капитал и предприемачите много по-богати, като същевременно даде достъп на работниците от глобалния Юг до високоплатена работа и изход от хроничната липса на заетост. Губещите от всичко това са работниците, които са заместени от по-евтин труд. Следователно, за никой не е изненада, че Северът се деиндустриализира, не само заради напредващата автоматизация и нарастващото значение на услугите в националното производство, но и заради преместването на голяма част от индустриалната дейност там, където става по-евтина. Това е причината, Източна Азия да се превърне в работилницата на света.
За сметка на това, преди се е вярвало, че глобализацията ще се отрази негативно на многолюдния Юг – че работниците ще бъдат експлоатирани дори повече от преди. Много хора направиха тази грешна преценка, защото следваме модела на
Глобализация 1, която води до деиндустриализацията на Индия и обедняването на Китай и Африка.
Също така е вярно, че продължителността на работния ден и условията за работа продължават да бъдат по-лоши от тези на север. Оплакванията на работниците относно графика 996 (работа от 9 сутринта до 9 вечерта, шест дни в седмицата) не са уникално китайски феномен – това е реалност в голяма част от развиващия се свят. Но тези лоши условия всъщност са подобрение от това, което е било прието за нормално преди.
Макар критиците на глобализацията да са се заблуждавали, че тя ще навреди на глобалния Юг, те са определили основния печеливш правилно – богаташите на света.
Вътрешният неолиберализъм срещу международния неолиберализъм
Когато обсъждаме неолиберализма, първо трябва да подчертаем важно аналитично разграничение между, от едната страна, вътрешната неолиберална политика и, от друга, международната неолиберална политика. Първият вид включва очакваното – по-ниски данъци, дерегулация, приватизация и цялостно отдръпване на държавата. При втория тип – намаляване на митата и количествените ограничения, с което се насърчава свободната търговия като цяло, както и гъвкави валутни курсове и свободно движение на капитали, технологии, стоки и други, докато движението на труда остава по-свободно от всякога.
Това разграничение е особено важно, за да разберем позицията на Китай и за да прогнозираме бъдещето при второто управление на Тръмп. Веднага става ясно, че Китай не следва принципите на неолиберализма във вътрешната си политика, за разлика от международните си икономически отношения. Това го отличава от много други развити и развиващи се страни, които възприемат сериозно както вътрешното, така и международното измерение на глобализацията.
Единственото голямо изключение от това правило е Китай. Китай опазва важната роля на държавата – тя остава водеща сила във финансовия сектор и в ключови отрасли като стоманодобив, електроенергетика, автомобилостроене и инфраструктура. Освен това, държавата запазва водещата си роля при формулирането и създаването на политики и задържа контрола върху икономиката. При този модел, държавата позволява на капитализма да се разпространява в икономическите сектори, които не са толкова важни, но запазва контрол над най-съществените части на икономиката и взима ключови решения за технологичното развитие. Китайската държава е участвала в създаването на най-съвременните технологии, включително електрически автомобили, космически изследвания, зелени технологии и дори изкуствен интелект.
Съответно, когато говорим за успеха на глобализацията за по-малките нива на бедност и растежа на много азиатски държави, най-вече Китай, разликата между вътрешна политика и външна политика трябва да е ясна. Може да се каже, че китайският успех се дължи на умението на Китай да съчетава двете по уникален начин, запазвайки вътрешната роля на държавата и същевременно развивайки международната си търговия. Тази стратегия може и да работи за други големи държави като Индия и Индонезия, но тя не е приложима за по-малките държави. Това се дължи на липсата на мащабна икономика и, дори по-важно, липсата на преговорна сила, каквато използва Китай, за да договори технологичен трансфер от по-развити страни.
Тръмп е краят на Глобализация 2
Световната ера на глобализация, която започна преди над 30 години, е към своя край. През последните години сме свидетели на по-високите мита от страна на САЩ и Европейския съюз, оформянето на отделни търговски съюзи, ограниченото предаване на технологии на Китай, Русия, Иран и други “неприятелски” държави, зачестили санкции и икономически забрани, натиск върху имиграцията и индустриална политика, приоритизираща вътрешното производство за сметка на вноса. След като ключови играчи, като САЩ и ЕС, се оттеглят от неолибералния модел на търговия, световни организации като Световната банка и Международния валутен фонд ще се принудени да ги последват. Следователно навлизаме в нов свят на нации, търговия, ограничена в региони и икономическа политика на отдръпване от универсализма и интернационализма и насочване в посока неомеркантилизъм – икономическа теория, акцентираща върху държавната намеса за защита на националната икономика, насърчаване на износа, ограничаване на вноса, поддържане на търговски излишък, и често — икономически национализъм.
Политиката на Тръмп покрива почти всички тези точки. Неговите действия ще продължат да накъсват глобалното икономическо пространство. Намерението на Вашингтон е да забави възхода на Китай и да ограничи възможността на китайската държава да развива нови технологии, които да могат да бъдат използвани за икономически и военни цели.
От друга страна, вътрешното измерение на неолибералната политика ще бъде подкрепена от Тръмп. Това може да бъде забелязано в неговите надежди да намали данъците върху дохода на физическите лица, да дерегулира всичко което може, да позволи експлоатирането на природни ресурси и да поощри приватизацията на държавните функции допълнително. Съответно, ще се получи точно обратното на политиката на Китай – повече меркантилизъм в международното пространство и засилен неолиберализъм в самата държава.
Някои икономисти взимат пример от историята и смятат, че меркантилисткият модел трябва задължително да бъде последван от засилен държавен контрол и регулация. Но това определено не се случва в настоящата администрация на Тръмп. Новата комбинация, която Тръмп проповядва – засилен контрол над имиграцията, съчетан с неолиберален модел на вътрешното управление и меркантилистки модел на външната политика – вероятно ще привлече французите, италианците и германците.
Можем да кажем, че света навлиза в нова епоха, в която богатите държави ще следват двупосочни политики. След отхвърлянето на неолибералната глобализация те ще преследват вътрешнодържавен неолиберализъм.
Превод: Даниел Луков
