Днес влиза в сила указът на американския президент Доналд Тръмп от 27 март за въвеждане на 25-процентни вносни мита върху всички автомобили и автомобилни части, внасяни в САЩ.
Имайки предвид, че Южна Корея и Япония са основни износители на автомобили, а Китай също е потърпевш от американските мита, на 31 март в Пекин се състоя първият от 5 години икономически диалог между трите държави. В понеделник акаунт в социална медия на китайската държавна медия, съобщи, че държавите са се договорили да отговорят съвместно на американските мита, като Сеул нарече това твърдение „малко преувеличено“, а Токио заяви, че не е имало такова обсъждане.
Китайският държавен представител Уан Липин заяви, че „едностранчивостта и протекционизмът се разпространяват“ и че трите страни трябва да поемат отговорност за опазване на многостранната търговска система. – може да го махнеш, може и да го оставиш.
По време на срещата в неделя министрите на търговията на страните се договориха да ускорят преговорите по споразумението за свободна търговия между Южна Корея, Япония и Китай, за да насърчат „регионалната и глобалната търговия“, се посочва в изявление, публикувано след срещата.
На този фон напрежението от търговската война между САЩ и Китай се покачва. Миналата седмица група инвеститори, ръководена от фонда „Блек Рок“, заяви, че ще купи пристанищата Балбоа и Кристобал в двата края на Панамския канал за 22,8 млрд. долара. Консорциумът иска да закупи и контролния пакет на мултинационалната конгломератна корпорация КК Хътчисън в 43 други пристанища, включващи 199 кейове в 23 държави. Те заявиха, че сделката е „принципно споразумение“.
Но в петък Държавната администрация за регулиране на пазара на Китай неочаквано започна разследване за потенциални нарушения на китайските антимонополни закони, което на практика спря сделката. Съобщава се, че президентът на Китай Си Дзинпин е „ядосан“ на плановете на КК Хътчисън да продаде своите пристанищни операции в Панамския канал – особено защото компанията не се е консултирала с Пекин предварително, според Wall Street Journal.
Междувременно в понеделник Държавният департамент също публикува годишен доклад, в който се посочва, че правителството на Хонконг продължава да използва широкообхватните си закони за национална сигурност, за да подкопава правата на човека и гражданските свободи в Хонконг – критика, която отправят и други западни държави. В доклада се отбелязва, че още през декември правителството на Хонконг е предложило възнаграждение за информация, която да доведе до арести на дисиденти, живеещи в чужбина. В тази връзка същия ден САЩ въведе нови санкции срещу Китай, насочени срещу шестима високопоставени китайски и хонконгски служители заради репресиите им срещу продемократични активисти в Хонконг и на територията на САЩ.
Този ход беше първата значителна стъпка на новата администрация на Тръмп за оказване на натиск върху Китай във връзка с правата на човека в Хонконг. В изявление на Държавния департамент се казва, че длъжностните лица са използвали законите за национална сигурност на града, „за да сплашат, заглушат и тормозят 19 продемократични активисти, които са били принудени да избягат в чужбина, включително един американски гражданин и четирима други жители на САЩ“.
Правителството на Хонконг определи санкциите като „подло поведение“ и актове на сплашване, които „ясно разкриват варварството на САЩ“, тъй като налагат ограничения върху собствеността и финансовите сделки на лицата в САЩ.
„Самият Тръмп не се интересува толкова много от това, което се случва в Тибет, Синдзян и Хонконг“, казва Уили У-Лап Лам, старши сътрудник във фондация „Джеймстаун“ във Вашингтон. „Но това е просто още една карта, която се разиграва в дългогодишното системно съревнование с Китай“.
По материала работи: Емма Горова
