Кувейт печели от петрол, но се очертават икономически предизвикателства

0
43

Ключовите реформи и липсата на диверсификация на икономика са само две от основните предизвикателства пред Кувейт.

Министерството на финансите на Кувейт обяви на 20 ноември, че е намалило бюджетния си дефицит за финансовата 2021-2022 година повече, отколкото първоначално прогнозираше, спадайки със 72,2% на годишна база. Подобрението идва на фона на повишените приходи от петрол.

Междувременно, новоизбраният парламент одобри на 1 ноември  бюджета на страната за фискалната 2022-2023 година. Бюджетът предполага цена на петрола от 80 долара за варел и точка на рентабилност от 80,4 долара. Прогнозите са, че приходите ще бъдат 76 милиарда долара, като 91% ще произтичат от петрол. Очаква се разходите да бъдат 76,3 милиарда долара, като около 75% от тях са насочени към заплати и субсидии в публичния сектор.

След слабо представяне през последните няколко години поради пандемията и понижените глобални цени на петрола, икономиката на Кувейт се очаква да има силни 2022 и 2023 г. Реалният БВП се очаква да бъде 8,5% тази година, най-високият сред всички страни от Персийския залив, според скорошна прогноза на Световната банка.

Кувейт е основен производител на петрол, притежаващ около 7% от петролните запаси в света. Петролът представлява около половината от БВП на страната, както и 95% от износа и приблизително 90% от държавните приходи.

Държавата от Персийския залив остава силно зависима от петрола и е изправена пред предизвикателства при приемането на ключови реформи, неустойчиви заплати в публичния сектор и липса на диверсификация на икономиката.
Вътрешната политика на Кувейт също възпрепятства напредъка в осъществяването на ключови икономически реформи.

Въпреки че емирът оглавява изпълнителната власт, 50-местният парламент на страната отговаря за законодателните, политическите и финансовите въпроси.

Бадер Ал Саиф, асистент в Кувейтския университет и чуждестранен сътрудник в Института на арабските държави от Персийския залив във Вашингтон, обяснява, че правителството продължава да се променя главно поради съществуващия хибриден политически модел и необходимостта от сътрудничество между двата клона.
На парламентарните избори през септември опозиционните кандидати постигнаха значителна победа. В резултат на това, доминираният от опозицията парламент може отново да се окаже предизвикателство при постигането на съгласие по реформите, предложени от кабинета.

„Надеждите са големи с формирането на новото правителство и приоритизирането на изпълнението на проекти ще бъде един от ключовите елементи на представянето на новите министри“, каза Джунейд Ансари, ръководител на инвестиционната стратегия и проучвания в Камко Инвест, базирана в Кувейт финансова институция.

Други като Иссам Алтвари, партньор на Нюбъри Икономик Консултинг, базирана в Кувейт фирма за дългови консултации, са по-скептични.

„Не мисля, че с настоящата група от парламентаристи ще видим много по пътя на реформите“, каза Алтавари. „Преди всичко, те спечелиха, защото застанаха на страната на народа. А тази страна означава повече подаяния, увеличаване на заплатите и не непременно вземане на трудни решения, необходими за реформите.“

Една от най-спорните реформи е законът за държавния дълг. Законът би позволил на Кувейт да взема заеми чрез международните пазари на облигации. Международния валутен фонд отбелязва, че законът за публичния дълг ще осигури на правителството фискална котва и ще намали финансовите рискове. Фондът също така отбелязва, че законът ще определи тавана на дълга, ще подобри финансовата прозрачност, както и ще изясни заемите на държавни предприятия.

Дерек Силва, директор проучвания в Маркет Секюритийс Лимитед, базирана в Дубай брокерска компания с бизнес връзки в Кувейт, каза, че правителството на Кувейт се нуждае от стратегия за финансиране и по-добър достъп до капитал, за да се справи с дефицитите, които неизбежно възникват, когато цените на петрола спаднат под 80 долара за варел.

Кувейт продаде първата си и единствена еврооблигация – сделка с двоен транш от 8 милиарда долара.
Въпреки че сделката беше приветствана от международните инвеститори, в страната тя получи някои силни критики от политическата и бизнес класа на Кувейт за корупция и прахосничество.

По това време парламентът предостави временен закон за дълга, за да запълни дупката в публичното финансиране. Тази разпоредба изтече през 2017 г. и последователните парламенти не успяха да приемат постоянен закон въпреки усилията на правителството в миналото.

Един местен инвестиционен банкер изрази своя песимизъм относно перспективите законът за дълга да бъде приет.

Дългът е малко вероятно да бъде увеличен, освен ако правителството не го повдигне като тема в парламента“, каза банкерът. „Но още в първото парламентарно изслушване никой не говори за дългове и заеми поради войната между Украйна и Русия и нестабилността на световните пазари на облигации. Като добавим към това, регионът се справя по-добре икономически, отколкото преди година.“

Други неотложни реформи включват икономическа диверсификация, реформиране на държавните фондове на Кувейт и въвеждане на ДДС и други данъци.

Макроикономистът от MENA Моника Малик, която в момента служи като главен икономист в търговската банка на Абу Даби, подчертава, че предизвикателствата пред диверсификацията на икономиката са значителни, особено като се има предвид зависимостта от петролния сектор и по-големия напредък на други страни от Персийския залив.

През 2017 г. Кувейт се съгласи да въведе ДДС в целия залив, но все още не го е приложил и обявил официална дата. По подобен начин МВФ насърчи Кувейт да въведе други форми на данъчно облагане като акцизи, разширяване на корпоративния данък към местните фирми и въвеждане на данък върху имуществото.

„Високите цени на петрола в последно време очевидно са добри за Кувейт, но това също така намалява нуждата за реформи“, каза Дерек Силва.

Превод: Моника Мишева

Източник: Al-Monitor