Панелна дискусия с „Лидерите Жени“ – Таня Михайлова, Мими Шишкова и Михаела Маринова.
Младежката секция на Дружеството за Обединените нации в България покани директорът на Дипломатическия институт Таня Михайлова, създателят на съдържание Мими Шишкова и изпълнителят Михаела Маринова на събитието „Лидерите жени“, което се състоя на 6 март, по случай Международния ден на жената – 8 март.
Панелистите водиха дискусия или по-скоро откровен диалог и отговаряха на въпросите на публиката за баланса между личен живот и успешната кариера, за компромисите в професионален и семеен план , с които жените се сблъскват ежедневно.
Таня Михайлова
„Трябва да се съмняваме в себе си, за да бъдем по-добри. Не се връщаме назад в развитието си, когато познаваме процесите в света“ – казва Таня.
Таня Михайлова е директор на Дипломатическия институт към министъра на външните работи от 2012 г. и е първата жена, която заема този пост. Юрист по образование и дипломат с повече от двадесет и пет години опит, тя играе важна роля в развитието на дипломатическото обучение в България и участва активно в процеса по присъединяването на страната към Европейския съюз.
В свободното си време тя обича да слуша джаз и пиано, да практикува йога онлайн и да участва в курсове, свързани с изкуствения интелект. Споделя, че като дете е мечтаела да стане актриса, но смята, че е успяла да сбъдне най-голямата си мечта – да види България такава, каквато е днес.
Как е израснала тя?
Още като малка тя проявява силен характер и упоритост. Когато е в първи клас, силно иска да се научи да свири на пиано. По това време инструментите са трудни за намиране и в магазините почти няма пиана. Въпреки това се записва на уроци в читалище „Алеко Константинов“ и дори си изработва клавиши върху картон, за да упражнява наученото. За нея този инат постепенно се превръща в устойчивост и постоянство – качества, които по-късно ѝ помагат и в професионалния път.
Предизвикателства и уроци в дипломатическата кариера
По време на дискусията тя споделя и трудни моменти от своята дипломатическа кариера. Разказва за конференция в Иран преди около дванадесет години, на която е една от малкото жени участници. В определен момент нейният панел е променен, а културните различия създават напрежение, например в страната не е прието да се подава ръка на жени. Въпреки първоначалното разочарование тя успява да изрази позицията си и дори научава стихотворение на персийски език. Според нея защитата на собствената идентичност като европейка, българка и християнка се оказва решаваща и впоследствие отваря нови възможности в кариерата ѝ.
Говорейки за личните изпитания, тя отбелязва, че загубите са неизбежна част от живота, особено когато става дума за близки хора. Според нея човек трябва да продължи напред със сила и воля.
Компромиси и професионална отговорност
В дипломацията компромисите са неизбежни, отбелязва тя. Ако човек никога не прави компромиси, рискува да остане изолиран, но същевременно е важно да не се отстъпва от основните принципи. Тя си спомня и период, в който участва в комисия за подбор на млади дипломати, когато понякога се е налагало да се вземат трудни решения за кандидати, които впоследствие не се оказват напълно подходящи за професията.
Жените в дипломатическата среда
Според нея днес средата в България е благоприятна за развитието на жени в дипломацията. Ако в миналото дипломатическият корпус е бил доминиран от мъже, днес все повече жени заемат ръководни позиции и представляват страната като посланици.
Тя споделя, че никога не е получавала непристойни коментари на работното място, но си спомня времена, когато обществото е гледало различно на ролята на жените. В този контекст препоръчва филма „Малена“ с Моника Белучи, който показва обществените реакции към женската независимост.
Балансът между кариера и личен живот
По отношение на баланса между личния и професионалния живот тя смята, че той е възможен, но изисква постоянни усилия. Работата на дипломат често означава живот в различни държави и сериозна отдаденост, но съхраняването на семейството и личния свят остава изключително важно.
„Балансът е необходима дума“ – казва тя с усмивка и добавя, че ако някой напълно го постигне, животът вероятно ще стане твърде предвидим.
Послание към младите жени
Според нея отговорността към собствените решения, чувството за хумор и самоиронията са важни качества, които младите жени трябва да развиват.
„Търсете среда, в която се чувствате добре и която ви кара да растете“, заключава тя.
Мими Шишкова
Мими Шишкова-Петрова е български юрист и публицист, позната със своята активна гражданска позиция и силно присъствие онлайн. Чрез социалните мрежи тя коментира актуални обществени и политически теми, като насърчава критичното мислене и информирания избор. Със своя директен стил, чувство за хумор и ясни послания тя успява да ангажира широка аудитория и да провокира важни разговори по значими въпроси.
В свободното си време тя споделя, че рядко има възможност за почивка, тъй като има две малки деца и те винаги са неин приоритет. Напоследък обаче проявява засилен интерес към новините и глобалните събития, особено към теми с дългогодишен исторически контекст. Когато има свободен момент, обича да плува, да практикува йога, да посещава фитнес и да пътува. Готвенето също е сред заниманията, които ѝ носят удоволствие.
Каква е била като дете?
Като малка тя е спокойно и кротко дете. Обича да чете и често прекарва времето си в изработване на различни дървени къщички, а също така шие дрехи за своите кукли. Детството си прекарва в град Ямбол.
Заедно с приятели организират своеобразен клуб, чрез който търсят изоставени животни, за да им помогнат. Любовта към животните и състраданието към тях остават важна част от нейния характер.
В училище често реагира в зависимост от начина, по който се преподава. Когато учителите я вдъхновяват, тя се включва активно, но когато не вижда смисъл в дадена задача, реагира критично. Още тогава проявява силно чувство за справедливост.
Разказва история, конкретен случай с учител, който я кара многократно да преписва упражнения, без да ѝ помогне да разбере съдържанието на текста. При едно от преписванията пропуска няколко изречения, което силно разгневява преподавателя. В своята емоция тя му отвръща директно и дори му говори на възприетото за неуважително „ти“. В крайна сметка учителят е уволнен. Според нея този случай показва, че още от малка има смелостта да се изправя срещу хора в позиция на авторитет, когато смята, че те не постъпват справедливо.
Трудно ли е да се постига баланс между кариера и личен живот?
Според нея семейното планиране неизбежно влияе върху развитието на кариерата. Тя споделя, че ако не е знаела, че иска да има деца, вероятно би била много по-предприемчива в професионалния си път. Една от целите ѝ винаги е била да дава повече от себе си, но когато времето и ресурсите са ограничени, това не винаги е възможно.
Затова още когато мисли за сериозна връзка, често си задава въпроса дали с дадения човек би могла да изгради здраво семейство. Според нея балансът между кариерата и личния живот е възможен както за жените, така и за мъжете, с изключение на някои специфични професии, при които се изисква повече физическа сила.
Отправяни ли са й непристойни коментари на работното място?
Тя споделя, че не е получавала неприлични предложения, но се е случвало да губи време заради обещания за развитие и професионални възможности, които в крайна сметка не се реализират. С времето обаче се научава да разпознава подобни ситуации още в началото – понякога дори по време на телефонен разговор.
Нейното послание към младите жени е да не приемат нищо „на всяка цена“. Според нея колкото по-независими и уверени стават жените, толкова повече възможности ще се откриват пред тях.
В каква среда трябва да живеят млади хора?
Тя си спомня учителка по немски език, която преподава по необичаен начин. Учителката кара учениците да развиват теми и да пишат много, което по онова време ѝ се струва безсмислено, защото те са свикнали основно да говорят в час. По-късно обаче осъзнава, че това е бил първият ѝ досег с критическото четене и с умението да разбира чужда гледна точка.
Според нея младите хора трябва да растат в среда, която ги насърчава да мислят самостоятелно и критично. Ако самите те успеят да допринасят за създаването на такава среда, това би било изключително ценно.
Кое е най-важното качество, което жените трябва да развиват?
Тя споделя, че наскоро е осъзнала колко важно качество е търпението – не само в отношенията с хората, но и по отношение на собствените цели. Според нея много хора подценяват възможностите си.
„Ако нещо не се случи веднага или дори през следващата година, това не е причина човек да се отказва. Понякога просто е необходимо време, както условията да се подредят, така и самият човек да стане по-подготвен за целите, които иска да постигне“, казва тя.
Михаела Маринова
Михаела Маринова е една от най-ярките съвременни поп изпълнителки в България. Финалистка от „X Factor България“, тя впечатлява със силен вокал, сценично присъствие и отличителен авторски стил.
Освен успешен артист, тя е и текстописец, който активно участва в създаването на собствената си музика. Сред най-популярните ѝ песни са „100 мечти“, „Under Pressure“, „Само ти“ и „До безкрай“.
Каква е била като дете?
Още от ранна възраст Михаела се занимава активно с музика. Свири на цигулка и пиано, а любовта към сцената я отвежда и до музикалния театър, където се изявява като актриса. Освен сценичната си кариера, тя се занимава и с преподаване като вокален педагог. В свободното си време практикува пилатес и се стреми да поддържа баланс между физическото и творческото развитие.
Тя споделя, че инатът и постоянството са качества, които са ѝ помагали през годините. Според нея музиката изисква много труд, дисциплина и отдаденост, а компромиси в това отношение не бива да се правят.
Пътят към успеха
Михаела Маринова открито говори и за трудностите по пътя към успеха. Тя признава, че неуспехите също са част от развитието на всеки човек. Като пример посочва участието си в „X Factor“, където преживява и моменти на отпадане и разочарование. Според нея именно подобни преживявания изграждат характера и помагат на човек да продължи напред.
Компромиси и послания
Тя подчертава ролята на интуицията и вътрешния глас при вземането на решения. По думите ѝ човек трябва да се научи да се доверява на себе си и на собствените си усещания, особено когато става въпрос за творчески избори.
Като важно послание към младите хора тя откроява идеята за равнопоставеност и уважение между хората. Според нея развитието на обществото зависи от това всеки да има възможност да се изразява свободно и да следва своя път.
Автор: Корнелия Томасзевич
