Масови протести разтърсват Иран от края на декември 2025 г. Това, което започна като недоволство от високите цени и влошения живот, бързо се превърна в политически бунт срещу режима. На фона на репресиите един човек привлича все повече внимание, а именно Реза Пахлави, 64-годишният син на последния шах, живеещ в американско изгнание от 1979 г.
След като протестите избухнаха, Пахлави заяви по американска телевизия, че в над сто града милиони иранци са излезли на улицата с викове „Долу диктатора!“ и обяви, че има готов план за първите 100 дни след евентуалното сваляне на режима.
Семейството му управлява Иран повече от половин век. Династията започва през 1925 г. с Реза Шах Пахлави, който иска авторитарно да модернизира тогавашна Персия с опора на Запада. Синът му Мохамед Реза Пахлави продължава този курс, но модернизацията отгоре, репресиите и отстраняването на демократични сили създават взривоопасна смес. Сметката идва през 1979 г., когато масови протести и икономическо неравенство отварят пътя на Ислямската революция.
Наследникът Реза Пахлави казва, че се стреми към светска демокрация. Същевременно млади иранци го критикуват, че не се е разграничил достатъчно от репресивните методи на баща си. Мнозина го виждат не като обединяваща фигура, а като разединител заради мълчанието му по въпросите на равноправието и исканията на малцинствата.
В иранската опозиция доминират сили, обърнати назад – носталгия по миналото, която сега отново изниква като възможен отговор на сегашното положение. Движението „Жена, живот, свобода“ е ориентирано към бъдещето, но реставраторската носталгия привлича именно защото усещането за безизходица е широко споделено.
Иран е на кръстопът между паметта за шаха и копнежа по промяна. Дали Реза Пахлави е мостът между двете или пречка пред тях, остава открит въпрос.
Изготвено от: Йоан Негушевски
