Геополитическият капан около отстраняването на Карим Хан
През последното десетилетие се наблюдава най-големият ръст на подадени сигнали за сексуално насилие на работното място в историята. Това доведе до открити дискусии в международната общност относно опазването на достойнството и безопасността на жертвите, които избират да се борят публично с насилника си. Въпреки това, когато толкова чувствителна тема засяга високопоставено лице, се изправяме пред риска обвинение в тормоз да бъде използвано като оръжие за политическа пропаганда или точно обратното – да бъде третирано като такава.
В тази графа може да пасне отстраняването на прокурора на Международния наказателен съд (МНС) Карим Хан. На 24 юли 2026 г. той беше отстранен от поста си след гласуване на държавите членки по повод обвинения за сексуален тормоз и последвало двугодишно разследване. Случаят на британския прокурор се оказа прецедент в историята на Съда, след като мандатът му, започнал през 2021 г., остана недовършен. Това доведе до остри реакции в международната общност относно легитимността на работата на Хан, която включва заповеди за ареста на лидери като Владимир Путин, Бенямин Нетаняху и Йоав Галант.
Обвинения и хронология на разследването
Първите обвинения срещу Карим Хан идват от малайзийска юристка, идентифицирана само като Сара, която е била и негов пряк съветник в периода 2023–2024 г. Тя описва в интервю за CNN, че е била жертва на натиск, некоректно поведение, нежелан физически контакт и злоупотреба с власт по време на служебни пътувания.
„Приличаше донякъде на бавно навлизане в личното пространство – не само физически, но и емоционално.“
- 2024 г.: Колеги на Сара внасят сигнал в Органа за вътрешен надзор на МНС, но тя отказва да свидетелства и случаят е временно затворен.
- 2025 г.: Международният наказателен съд предава случая на Службата за вътрешен надзор на ООН (UN OIOS) за независимо външно разследване.
- Май 2025 г.: Карим Хан доброволно се оттегля в отпуск по време на разследването.През август същата година втора жертва на Хан се появява в медийното пространство. С псевдонима Патриша тя дава показания пред Службата за вътрешен надзор на ООН(UN OIOS) за събития от 2009 г., когато е била стажантка при Карим Хан. Тя също говори за системен тормоз – физическо посягане в офиса и натиск за интимни отношения по време на работа в неговия апартамент, описвайки преживяното като „постоянен натиск“ и злоупотреба от позиция на власт. Патриша твърди и че поводът за показанията ѝ е коментар на Хан относно първоначалните обвинения на Сара, който гласи:„В 30-годишната ми кариера никога не е имало подобни оплаквания срещу мен от когото и да било.“
- 2026 г.: OIOS внася подробен доклад от хиляди страници пред Асамблеята на държавите членки относно всички обвинения.
- 24 юли 2026 г.: След гласуването при закрити врати в Ню Йорк: 82 гласа „за“, 13 „против“ и 15 „въздържал се“ за окончателното отстраняване на Хан поради тежко провинение и нарушение на задълженията.
Хронологично съвпадение
Карим Хан отрича категорично всички обвинения по негов адрес. Въпреки това негово действие в началото на скандала привлече вниманието на международната общност. Само 17 дни след първия подаден сигнал срещу него през 2024 г. от колегите на Сара, Хан публично обявява молбата за издаване на заповеди за арест на Бенямин Нетаняху, Йоав Галант и лидери на Хамас. От една страна, може да се твърди, че Хан е ускорил внасянето на молбата за заповедите за арест, за да си създаде „политически щит“ – разчитайки, че ако бъде разследван по обвиненията за сексуален тормоз, то те ще могат да бъдат определени като политическа атака. Може да се твърди и точно обратното обаче – обвиненията са инструмент за подкопаване на решенията на Прокуратурата.
Сексуалната злоупотреба като геополитически параван
Действително американски политици настояваха за санкции срещу МНС, използвайки скандала около Хан като доказателство за липса на легитимност на Съда. Линдзи Греъм от Републиканската партия коментира:
„Ако те направят това на Израел, ние сме следващите. МНС е безконтролен орган, водещ политически кампании, а не съд за правосъдие.“
Това поставя МНС в особена ситуация. Воден от желанието да защити институцията от външен натиск, Съдът може да третира обвиненията в сексуален тормоз като „политически шум“, ползвайки геополитическия контекст като параван за избягване на отговорност. Така най-големите потърпевши се оказват жертвите на тормоз. Те или се превръщат в политически аргумент, или в „агенти“ на определена държава. Сара отвръща на обвиненията по втората точка:
„Не съм пионка на ничия чужда държава. Единствената причина да проговоря бе злоупотребата с власт и тормозът, на който бях подложена лично в този офис. Политизирането на моето страдание от двете страни е двойна несправедливост спрямо мен.“
Процедурата на отстраняване
Въпреки отстраняването му, Карим Хан поддържа тезата, че процедурата на разследване е нарушила основни юридически принципи. Това се дължи на факта, че независим панел от трима висши съдии, прегледал доклада на OIOS, заключва, че събраните доказателства не постигат необходимия стандарт за доказване на нарушение. Според канторaта, която представлява Хан, Ръководството на Асамблеята е пренебрегнало констатациите на съдиите, като е базирало решението си върху резюме, което не представя адекватно фактите. Асамблеята обаче коментира, че действа съгласно чл. 46 от Римския статут, който позволява дипломатическият орган от 125 държави да отстрани прокурора при „загуба на доверие“ и „тежко провинение“, което представлява административно решение, а не наказателна присъда.
Противоречиво се оказа и решението на МНС да проведе срещата си при закрити врати. Решението беше оправдано с необходимостта да се предпазят потърпевшите жени от обществено преследване и натиск.
Независимо от отстраняването на Карим Хан, Международният наказателен съд застава зад заповедите за арест, направени от бившия прокурор, като подчертава, че те остават напълно валидини от юридическа гледна точка.
Случаят с отстраняването на Карим Хан разкрива как обвиненията в сексуален тормоз могат да бъдат превърнати едновременно в геополитическо оръжие и във вътрешен защитен параван. Докато САЩ и Израел използваха скандала, за да атакуват легитимността на издадените заповеди за арест, защитата представи случая като чужда дезинформационна кампания. Така тя постави в риск реални сигнали за злоупотреба с власт да бъдат отхвърлени като обикновен политически натиск. В тази среда потърпевшите се оказаха просто пионки — аргумент в подкрепа на критиците на Съда или „агенти“ срещу неговите поддръжници. Всяка мярка за защитата на достойнството и безопасността им се превръща в лицемерие, когато постигането на справедливост се превърне в игра на влияние.
Изготвил: Белослава Кукунджиева
