Ние, от Дружеството за Обединените нации в България, заедно с 19 училища от цялата страна, изпълнихме един много пъстър и емоционално ангажиращ проект – „Театър срещу тормоза в училище – ТеСТ“. Получи се инициатива със силно позитивен отзвук сред ученици и учители. Най-силни са емоциите и впечатленията от проведените в тези 19 училища спектакли по метода Форум театър с теми, насочени към решаване на проблеми с насилието и тормоза в училище.
Като организация, работеща дългосрочно по темата за образование по права на човека, развихме и изпълнихме проекта „Театър срещу тормоза в училище – ТеСТ“ съобразно концепцията за базиран върху правата на човека подход на обучение. С обучения по метода „връстници обучават връстници“ по права на човека потвърдихме този подход като основа за творческата интерпретация на темата за тормоза.
Изходната позиция беше следната: Тормозът оставя травматични следи при децата и е нужна навременна закрила.
За превенция на тормоза и насилието в училище заложихме на образованието по права на човека с убеждението, че е нужно децата да познават правата си, да бъдат изслушвани и самите те да участват като правозащитници. Планирахме обучения връстници обучават връстници по правата на човека със занимания, насочващи към ценности като достойнство и свобода, ненасилие и защита.
Изведохме на преден план правата на човека, защото без съмнение тормозът е злоупотреба с основни човешки права. Тормозът нарушава правото на безопасност, достойнство и образование. Той причинява значителни психически и физически вреди, като се намесва в правото на човек да бъде свободен от насилие и унижение. Подходът към тормоза, основан на правата, особено в училищата, набляга на защитата, недискриминацията и насърчаването на среда на уважение.
Подкрепени от учителите и координаторите на клубовете за ООН, работещи на терен с учениците в 19 училища, защитихме принципа, че правата идват с отговорности. Отговорността означава, че всеки има отговорност да създаде безопасна среда, като се противопостави на насилието, тормоза и малтретирането. Когато училищата и общностите не реагират, за да спрат тормоза, те не изпълняват отговорността си да защитават човешките права на жертвата. Учениците също имат отговорност да защитават човешките права на другите. Само когато всички предприемат безопасни и подходящи действия, тормозът може да бъде предотвратен.
Заложихме на театъра и драма педагогиката
Театърът и драма педагогиката предоставят уникално и незаменимо образователно преживяване, включващо както чувства, така и емоции по начин, който води до по-ефективна форма на обучение. С участие в ролеви игри участниците получават възможност да изследват и откриват както себе си, така и по-широкия свят по начин, който ги предпазва от последствията на пресъздаваната ситуация. Образователната драма помага за подобряване на междуличностните отношения на учениците, за намаляване на агресията, за култивиране на сътрудничество и за подобряване на общия климат в класната стая. Базиран върху правата на човека, театърът и драма педагогиката получават устойчив фундамент като устойчив образователен инструмент. За заключителните представления почти всички приеха предизвикателството да представят темата с похватите на Форум театъра – изпитан в практиката подход за включване на публиката в решаването на някакъв проблем или конфликт.
Как реализирахме всичко това?
С грижата, че тормозът и насилието в училището са проблем за ученици, учители и родители, избрахме въвличащ метод за всички, съчетаващ образование по правата на човека с драма педагогика и театър. Основната цел беше да се постигне повишена чувствителност и инициативност за противодействие на тормоза чрез въвличане на цялата училищна общност.
Изпълнихме този проект с участието на 19 училища от страната. Ученици и учители споделят, че са въодушевени, ентусиазирани, запалени и удовлетворени. Общо 76 обучения на екипите за обучения по метода „връстници обучават връстници“, 114 проведени от тяха обучения в час на класа – със занимания по права на човека и с много игри. И 19 успешни театрални представления от типа форум театър, споделени с училищната и местната общност.
Една от задачите ни беше да направим ТеСТ за приложението на Националния механизъм за предотвратяване на насилието и тормоза в училище. Направихме го с допитване до участниците педагози. От него научихме, че всички училища, включили се в проекта, имат разработени единни училищни правила за прилагане на механизма; 63.5% считат, че механизмът съдържа достатъчно възможности за ефективна работа; 81,3% получават подкрепа от местната власт при изпълнението му; 68,75% отговарят положително за работата си с родители. Впечатляващо е, че 100% от анкетираните отговарят, че приетият от училището план за изпълнение на Механизма включва участие на учениците – в Координационния механизъм и разнообразни техни инициативи срещу тормоза и насилието. Сред предложенията за надграждане на механизма открихме радващо ни признание за ролята на клубовете. Имаше и рационална позиция относно Механизма: „Няма нужда от надграждане, нужно е пълноценно взаимодействие между всички заинтересовани“.
Заложихме на каскада от обучения
Първият семинар беше за ръководен педагогически персонал и координатори на Клуб за ООН в моето училище. След лекциите на водещи експерти участниците обмениха опит и добри практики и в групови дейности изработиха документа „Препоръки за учители и ръководен училищен състав“, санал част от публикацията „Образователни подходи и добри практики за превенция на тормоза“ .
След това организирахме втори семинар с участие на координатора на клуба за ООН и по двама ученика от всяко училище. Целта беше да се запознаем с възможностите да се прилагат театрални инструменти за превенция на тормоза и за решаване на конфликти. След като открихме най-добрите и подходящи треньор и интруктор, научихме много за драма педагогиката и за Форум театъра. Научихме, че всяка по-добре или по-зле разиграната ситуация позволява на участниците да преживеят различните гледни точки в ситуацията на насилие и тормоз. Научихме още, че когато Жокерът от Форум театъра даде знак за промяна, то с нови изпълнители, с променени реплики и повече толерантност може да се стигне до позитивно решение на случая.
Последва активна работа на терен в 19 училища в страната. Обучени от координаторите на клуба за ООН в четири работни срещи, близо 120 млади обучители проведоха по шест обучения в час на класа по метода „Връстници обучават връстници“. Достигнахме общо до ……. ученици на възраст 10-15 годишна възраст. Подходящ помощен инструмент беше публикуваното преди това помагало „Театър срещу тормоза в училище – ТеСТ. Подготовка за обучения „връстници обучават връстници“. Важна цел на тези обучения беше учениците да разберат, че тормозът противоречи и нарушава правата, залегнали в международните инструменти за правата на човека. Втората цел на обученията беше да се подготви разбиране и интерес към драматичната форма и форум театъра като иновативен инструмент за превенция на тормоза, за решаване на случаи на насилие или конфликти.
Какво споделят участниците в обученията?
От анкетата, проведена сред учениците след проведените обучения, се правят следните изводи:
Обучението им е помогнало да разберат, че тормозът нарушава човешките им права и че имат право на защита. Според мнозинството отговори човешкото право което най-много се засяга при тормоз според тях е – достойнството, гордостта, сигурността. Учениците смятат, че моделът „връстници обучават връстници“ е удачен, защото така им е по-лесно да говорят по темата, когато е с връстници. Ролевите игри са им помогнали да разберат другите, а участието в драматични ситуации да се замислят за другия. Най-силно са се впечатлили от упражнението, в което е трябвало да се поставят на мястото на жертва и извършител, защото ги е провокирало да се замислят.
Обучаемите споделят, че обучението ги е накарало да се замислят как да се държат по-мило с останалите и да изпитват емпатия. На въпрос какво биха подобрили, те препоръчват по-задълбочено да се разгледа вербалното насилие и онлайн тормозът. Темата на която се спират е: Как да разпознаем скрития тормоз?
След обучението обучителите се чувстват по-уверени да защитят себе си и другите. Забелязват промяна в поведението си към другите и на другите към тях. Понякога връстниците им се обръщат към тях за подкрепа и съвет, ако са били тормозени. При бъдещи обучения биха включили повече упражнения и излезли в друга среда извън училище. Какво биха подобрили? – да следят за тормоза и да се опитат да защитят тормозените.
Театралните представления
Старателно подготвени за нещо ново, през месец май и юни 2026 година в 19 училища бяха организирани представления, събрали училищната и местната общност. Именно тази дейност е с най-голям ефект и със сигурност ще остави следа в училищния живот. Със сценарии, разработени от учениците, с участие на най-ангажираните и талантливите, със специалната подкрепа на координаторите си, форум театърът зае 19 сцени в читалища и училищни салони, аплодиран от възторжена публика.
Какво научиха за форум театъра от обученията и от сцената?
Тук цитираме театралната ни педагожка, младата актриса и обучител, Антония Любенова.
„Форум театърът дава нови роли за зрителите. Тук човекът в публиката не остава външен наблюдател, а се превръща в активен участник в случващото се.“
„Това, което се случва, е не просто театър, а своеобразна репетиция за живота. В защитена среда участниците имат възможност да изпробват реакции, които в реалността биха били трудни, рискови или невъзможни. Те могат да грешат, да започват отначало и да търсят по-ефективни начини за действие“.
„Това преживяване е особено ценно за младите хора, които често възприемат конфликтите като безизходни. Когато видят, че една ситуация може да бъде променена отвътре, се появява усещане за лична сила и възможност за влияние. С времето този опит започва да се интегрира в ежедневието“.
И пак според думите й, „в по-широк контекст, подобни практики имат потенциала да влияят не само на отделни индивиди, но и на цялата общност. Когато в едно училище се създаде култура на диалог, на слушане и на взаимно уважение, това постепенно променя начина, по който хората взаимодействат. Ученици, учители и родители започват да се възприемат не като противопоставени страни, а като част от една обща система“.
Каква беше визията на проекта ни?
Визията на проекта е училище без тормоз с добра среда за учене, което споделя и търси отзвук в мрежа от равнопоставени участници. Искаме да допринесем за това, училището да е място за качествено образование, в което учители и ученици работят заедно за толерантност, срещу насилието и тормоза. С нашия проект искаме да дадем глас на децата, те да се идентифицират със своето училище, да участват в оформянето на позитивна училищна среда чрез нови креативни форми. В това училище театърът е възприет като подходящ механизъм за споделяне, за свързване на собствените чувства и нужди с тези на другите. Представяме си децата да откриват нови варианти на обсъждане и решаване на конфликти. Визията ни е за училище с равни права за всички в училищната общност, в което е осигурена специална закрила за децата.
