Шри Ланка е изправена пред безпрецедентна политическа и икономическа криза, която кулминира в банкрута на страната през април тази година. Острият недостиг на стоки от първа необходимост, прераснал в хуманитарна криза, принуждава 22-милионното население на страната да търси отговорност в доскоро управлявалата династия Раджапакса. След като протестиращи превземат резиденцията на държавния глава на 9 юли, той напуска страната и седмица по-късно подава оставка. Тези събития бележат невиждан обрат в общественото настроение и макар да не задават ясен курс за страната, позволяват промяна на досегашния, която месеци по-рано изглежда немислима.
Настоящата икономическа криза в Шри Ланка е резултат от редица фактори, сред които експертите, както и гражданите, отдават най-голяма тежест на лошото управление на страната, белязано от корупция, протекционизъм, несъстоятелни реформи, икономически изолационизъм и етнонационализъм.
Корумпираното управление на братята Раджапакса
През ноември 2019 година Готабая Раджапакса, член на доминиращата от близо две десетилетия политическа династия в Шри Ланка, печели президентските избори с голямо мнозинство. Държавният глава назначава за премиер брат си Махинда Раджапакса, бивш президент на страната с двоен мандат от 2005 до 2015 година. Семейството затвърждава властта си с издигането на друг от братята за министър на земеделието. Кланът Раджапакса се радва на масова подкрепа след потушаването на гражданската война през 2009 година.
Правителството на Махинда Раджапакса (2005 – 2015) официално отчита огромен икономически растеж, изразяващ се в мащабни инфраструктурни проекти. Те се оказват с ниска или никаква възвръщаемост и облагодетелстват единствено приближените на властта бизнесмени.
Следващото правителство, начело с Ранил Викрамасингхе, провежда политики за икономическа стабилизация, докато семейство Раджапакса играе ролята на опозиция. Атентатите на Великден 2019 година позволяват на династията да мобилизира страха от малцинствата в подкрепа на политическата си кампания. Обещанията за възстановяване на националната сигурност остават несбъднати.
Етнонационализъм
Готабая Раджапакса изразява идеологическо и политическо пристрастие към националистическите синхалстки будисти. Президентът осъществява етнонационалистически политики, изразяващи се в потискане икономическото развитие на тамалските общности и подкрепяне на антимюсюлмански кампании, както и антихристиянски настроения. Пример за това е насилствената кремация на християни и мюсюлмани, жертви на COVID-19. Етническото разделение, с което е белязана политиката му, следва управленския модел на семейство Раджапакса. Според Амита Арудпрагасам – политически анализатор от Шри Ланка – от дискриминативната политика пряко следват двата фактора, допринесли в най-голяма степен за икономическата криза – гражданската война и емиграцията на образовани граждани (brain drain).
Еднолично управление и протекционизъм
От самото начало на мандата си настоящият президент не предприема мерки за справяне с изострящата се икономическа криза, за сметка на което възлага концесии на приближени бизнесмени.
С приемането на двадесетата поправка в Конституцията на Шри Ланка правителството на Раджапакса подкопава независимостта на Националната сметна палата. По този начин президентът затвърждава едноличната си власт и с поредица от реформи дестабилизира икономиката на страната.
Раджапакса намалява данъците на богатите и с аргумента за самодостатъчната икономика налага строги ограничения за внос. Това води до почти пълния икономически изолационизъм на Шри Ланка.
Въвдената през 2021 година забрана за използване на химически торове в селското стопанство не оправдава надеждите на президента да превърне Шри Ланка в първия световен производител на изцяло органична реколта. Последиците от неустойчивата реформа са катастофални за земеделието: добивите на царевица и ориз са унищожени, заедно с тези на култури, съставящи основен дял от износа на страната.
Сред едноличните решения на Раджапакса е увеличаването на бюджета за отбрана, ход, който тогавашната мирновременна обстановка не оправдава. Осмелилите се да критикуват тези или които и да е от горепосочените мерки биват посрещнати с арести, а журналистите – със заплахи.
Държавният дълг расте
Глобалната пандемия оказва опустошително влияние върху икономиката на Шри Ланка. тъй като туризмът е сектор, осигуряващ огромна част от нейния БВП. Правителството изцяло отдава задълбочаващата се икономическа криза на COVID-19 пандемията. Несъмнено загубите от туризма не могат да бъдат компенсирани, но самосиндикално проведените стопански политики са това, което довежда Шри Ланка до най-тежката икономическа криза в историята ѝ като независима държава.
Последвалата от забраната за използване на химически торове слаба реколта прави износа на селскостопански стоки почти невъзможен, което влошава търговския дефицит в страната. Инфлацията постепенно се покачва до приблизително 40% през месец май тази година. Заедно с това расте държавният дълг, възлизащ на 50 милиарда долара към месец юни.
На 12 април 2022 година за първи път Шри Ланка не успява да изплати дълга си към международни кредитори. Неизпълнението на дълга срива доверието на чуждестранните инвеститори, което води до безпрецедентна девалвация на шриланкската рупия.Това затвърждава икономическия изолационизъм на страната и я довежда до банкрут.
Бурни протести и оставки на министри
На 1 април президентът Готабая Раджапакса обявява извънредно положение в Шри Ланка в отговор на протестите срещу зачестяващите и все по-продължителни прекъсвания на тока. Предната вечер неговата резиденция е обградена от стотици протестиращи, настояващи за незабавната му оставка.Това събитие е символичното начало на настоящата политическа криза, тъй като дни по-късно, на 3 април, управляващият кабинет подава оставка. Всички 26 министри, с изключение на премиера Махинда Раджапакса, отстъпват пред обществения натиск и заплахите на протестиращите.
Икономическата криза вече е достигнала своя пик и недостигът на стоки от първа необходимост, сред които хранителни продукти, медикаменти и гориво, принуждава хората да излязат на национален протест. Населението на Шри Ланка настоява правителството да вземе навременни и решителни мерки, за да предотврати задълбочаването на хуманитарната криза.
Правителството, от своя страна, отговаря с обвинения в опит за застрашаване на националната сигурност и нарежда на интернет доставчици да спрат достъпа на потребителите до социални мрежи като Фейсбук и Туитър. Лекари използват платформите, за да предупредят за недостиг на лекарства, който правителството отрича и призовава гражданите да запазят спокойствие.
Новият кабинет и политическата нестабилност
На 18 април президентът назначава нов кабинет, отстранявайки от длъжност членове на семейството си. В официално изявление пред новоназначените министри Готабая Раджапакса признава, че правителството е допуснало грешки, довели до настоящата икономическа криза, и те трябва да бъдат поправени, за да си възвърне доверието на народа.
Още на 12 април със спирането на изплащанията на чуждестранни заеми правителството заявява намерението си да започне преговори с Международния валутен фонд, което осъществява на 20 април.
Протестите в страната се изострят и сблъсъците между демонстранти и полицаи зачестяват. С оглед на нарастващото възмущение на граждани и опозиционни лидери премиерът Махинда Раджапакса подава оставката си, заявявайки, че публичното недоволство няма да стихне, докато брат му е на власт. Неговата оставка след десетилетна слава на политик с най-голяма обществена подкрепа твърдо показва, че икономическата криза коренно е променила общественото настроение спрямо управляващия клан. Фокус на протестиращите се насочва към обвиненията в корупция и протестиращите настояват кланът Раджапакса да върне на народа откраднатите пари.
След оставката на брат си Готабая Раджапакса назначава за министър председател тясно обвързания със семейството Ранил Вискермесингхе, с което той заема длъжността за шести път.
Извънредно положение
На 9 юли протестиращи нахлуват в домовете на президента и премиера на държавата, с което поставят край на управлението на клана Раджапакса. Дни наред Готабая Раджапакса е в неизвестност и с това вниманието на недоволните граждани се измества към премиера Вискермесингхе, който след просрочената оставка на президента, укриващ се в Сингапур, на 16 юли встъпва в длъжност като временен президент. На следващия ден той обявява извънредно положение в Шри Ланка.
Хуманитарна криза
През месец май инфлацията на хранителни стоки в Шри Ланка достига 57,4%, а тази на нехранителни стоки – 30,6. Икономическата криза за броени месеци променя из основи живота на милиони шриланкски граждани, все повече от които попадат под прага на бедността. Недостигът на стоки от първа необходимост е пряка опасност за живота на най-уязвимите групи. Лекарите предупреждават, че заради липсата на медикаменти икономическата криза ще вземе повече човешки животи, отколкото глобалната пандемия.
Недостигът на гориво, придружен от липса на хартия и мастило, принуждава правителството да отмени изпитите в училищата и дори самите учебни занятия за една седмица, считано от 20 юни.
Отговор на ООН
В отговор на искането на Шри Ланка за подкрепа от страна на ООН пред международни институции организацията заедно със свои патньори стартира план за хуманитарна помощ на 1,7 милиона граждани. Планът е насочен към хората, изправени пред най-голям непосредствен риск поради липса на достъп до питейна вода, хранителни и здравни ресурси, и покрива периода от юни до септември. По данни на партньорски организации още 4 милиона души се нуждаят от незабавна хуманитарна помощ.
Посещение на Международния валутен фонд и бъдещето на страната
На 20 юни представители на МВФ пристигат в Коломбо, за да започнат разговори с правителството за спасяване икономиката на Шри Ланка.
В контекста на преговорите експерти предупреждават, че финансовата помощ трябва да бъде насочена към народа на Шри Ланка, а не към поддържане на корумпираните политици. За да бъдат ефективни в дългосрочен план опитите за възраждане икономиката на страната, трябва да се вземат под внимание структурните политически проблеми, сред които на първо място стоят корумпираните управляващи и дългата история на несъстоятелни реформи.
Народът на Шри Ланка взима въпроса в свои ръце, поставяйки край на управлението на корумпираната династия Раджапакса. Протестите обаче остават далеч от своя край, докато временният президент Вискермесингхе не напусне поста си и държавата окончателно не скъса с поддръжничеството на династията. Макар събитията от последните седмици да не дават ясен отговор за бъдещето на Шри Ланка, я отварят към преговори с международни институции и съседни държави, на чиято помощ страната разчита за излизане от икономическата криза.
Автор: Божидара Димитрова