Войната в Украйна и задаващата се хранителната криза в Близкия изток

0
164

Прекъсването на доставките на пшеница от световната „хлебна кошница“ ще се отрази сериозно на региона, който вече е в икономически хаос

Кризата, предизвикана от нахлуването на Русия в Украйна, разклаща световния политически ред и основните търговски структури.

Голяма част от смущенията в търговията се дължат на водещата роля на Русия и Украйна като износители на пшеница и други основни хранителни продукти. По данни на Агенцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD)  на двете страни се падат 27% от износа на пшеница и 53% от износа на слънчогледово олио и семена в световен мащаб. Русия също така е и ключов световен доставчик на торове и въглеводороди.

Организацията по прехрана и земеделие на ООН (UNFAO) изрази загриженост, че войната ще наруши пролетната реколта и сеитбата в Украйна, което ще има последици за световните доставки на зърно през следващите няколко месеца. Нарастващите разходи за внос на храни и горива ще се отразят на бюджетите на домакинствата, както и на националните бюджети, които вече са подложени на стрес от пандемията от COVID-19.

Военният конфликт до голяма степен отряза достъпа на Украйна до черноморските ѝ пристанища, а в началото на март украинското правителство забрани износа на зърно и други хранителни продукти, за да осигури вътрешните доставки. Ограниченият железопътен капацитет на страната за износ по суша е допълнително намален от изискванията на военната мобилизация. Сраженията заплашват да попречат на пролетния сеитбен сезон в Украйна, както и на наличната работна ръка и ресурси за производство на храни в средносрочен план. За Русия тежките и всеобхватни финансови и търговски санкции нарушиха способността ѝ да изнася и внася. Войната в Украйна избухна в момент, когато цените на храните вече се покачваха в резултат на нарастващите разходи за енергия, а оттам и за торове и суровини.

Арабските страни внасят малко над половината от пшеницата си от Русия и Украйна. За някои страни съотношението е много по-високо – 96 % за Ливан, 92 % за Судан и 80 % за Египет. Разходите за превоз и транспорт се увеличиха в резултат на повишаването на цените на горивата и ще нараснат още повече, ако се наложи да се внасят пшеница и други основни продукти от по-голямо разстояние. По данни на базираната в Париж Арабска инициатива за реформи потреблението на пшеница на глава от населението в арабските страни (128 кг. годишно) е почти два пъти по-високо от средното за света (65 кг. годишно).

Въоръжените конфликти и лошото икономическо управление в страните вносителки засилиха въздействието на рязкото покачване на цените и прекъсването на доставките, а сушата намали производството на пшеница и други зърнени култури в няколко страни. В Йемен, където Русия и Украйна доставят около 40 % от вноса на пшеница, повече от половината от 30-милионното население на страната вече изпитва висока степен на продоволствена несигурност в резултат на войната в страната, която продължава вече седма година. В средата на март на донорската конференция на ООН за Йемен беше постигната само една трета от целта, което говорител на Световната програма по прехраната обясни със „сянката“, хвърлена от войната в Украйна.

Икономическата криза в Сирия, резултат от продължителната суша и разрушената инфраструктура в резултат на продължилата повече от 11 години война, доведе до остър недостиг на пшеница в страната. Русия, която е основният източник на внос на пшеница в Сирия, наскоро прекрати споразумението от декември 2021 г. за доставка на един милион метрични тона пшеница. Районите извън контрола на сирийското правителство в Северозападна Сирия се снабдяват с пшеница и брашно от Турция, но Украйна и Русия са важни доставчици на пшеница за Турция, чието собствено производство е засегнато от сушата.

Почти пълната зависимост на Ливан от Украйна и Русия по отношение на доставките на пшеница вероятно ще влоши продоволствената сигурност в страната, чийто корумпиран и некомпетентен елит предизвика една от най-тежките икономически кризи на съвременността и принуди повече от три четвърти от населението да живее в бедност. Страната загуби голяма част от капацитета си за съхранение на зърно при опустошителната експлозия през август 2020 г., която изравни със земята пристанищния район на Бейрут.

Въздействието на войната в Украйна върху снабдяването с храни в региона на Близкия изток се вижда най-добре в Египет, най-населената страна в региона. Египет е най-големият вносител на пшеница в света, около 80 % от която идва от Русия и Украйна, и един от най-големите вносители на слънчогледово олио, 73 % от което идва от Русия и Украйна. Туристическият сектор на Египет, който е важен източник на чуждестранна валута, също понася удари; руските и украинските туристи съставляват значителна част от посетителите на египетския бряг на Червено море.   

През 2020 г. Египет внесе повече от 13 млн. метрични тона пшеница, 11,3 млн. от които от Русия и Украйна. В края на февруари министър-председателят Мустафа Мадбули заяви, че страната разполага със запаси за четири месеца, а започващото през април събиране на реколтата ще увеличи доставките до девет месеца. През март правителството забрани за три месеца целия износ на пшеница и други основни продукти и започна преговори с Аржентина, Индия и САЩ за алтернативни източници.

Египет изразходва 3 млрд. долара годишно за субсидиране на цените на хляба за 70 млн. души – приблизително двама от всеки трима египтяни. Още преди да избухне войната в Украйна, натискът върху бюджета , повишаването на цените и „реформите“ за икономии, наложени от Международния валутен фонд и други международни кредитори, доведоха до повишаване на цените на основните продукти. През юли 2021 г. правителството намали субсидиите за слънчоглед, соя и други растителни масла.

През 2016 г. президентът Абдел Фатах ал-Сиси заяви, че „хлябът не е пипан и никога няма да бъде пипан“, но през август миналата година той обяви, че субсидията за хляб също ще бъде намалена. През август обаче обикновено добре информираният независим египетски новинарски сайт Mada Masr, позовавайки се на „правителствени източници, близки до кръговете, в които се вземат решени“, заяви, че „службите за сигурност са посъветвали Сиси да отложи решението за повишаване на цените на хляба“.

Агенциите за сигурност несъмнено имат предвид гневните демонстрации, които избухнаха в няколко града през март 2017 г., когато министърът на снабдяването намали дневното количество субсидиран хляб, което пекарните можеха да предоставят, и дните на „хлебни бунтове“ през януари 1977 г., при които загинаха десетки и бяха ранени стотици.

Всичко това се случва преди покачващите се цени на пшеницата да достигнат 10-годишен връх през март, което заплашва да увеличи почти двойно сметката на Египет за внос на пшеница от 3 млрд. долара на 5,7 млрд. долара. Войната в Украйна, наред с всичко останало, ускори изтеглянето на капитали от пазарите на облигации в Египет. След това решението на централната банка от 21 март за плаващ валутен курс доведе до „по-голямо от очакваното“ 15-процентно обезценяване на египетската лира, което на практика със сигурност ще повиши инфлацията.

Цената на несубсидирания хляб скочи с 50 процента. В стремежа си да ограничи цените правителството определи цени на хляба от несубсидираните пекарни и нареди на земеделските производители да продават 60% от добитата пшеница на държавата на цени, по-ниски от тези на световния пазар. На 23 март ал-Сиси призова египтяните да „рационализират“ потреблението на храна по време на Рамазана, но ги увери, че „се справяме с предизвикателства и изисквания … от доставките на пшеница до наличието на хляб за хората, това е верига“.

Нарастващите финансови предизвикателства в Египет и тенденциозните хаштагове като „революция на гладните“ карат правителството да търси помощ в чужбина. На 8 март ал-Сиси посети Саудитска Арабия, в резултат на което беше подписан „проект на меморандум за разбирателство относно установяването на финансов диалог на високо равнище“. След подобно посещение в Обединените арабски емирства се съобщава, че суверенен фонд от Абу Даби планира да закупи държавни акции на стойност 2 млрд. долара в египетската Commercial International Bank и други компании.

В продължение на седмици египетските власти отричаха съобщенията, че са се обърнали към МВФ с молба за помощ, но на 23 март МВФ, позовавайки се на „бързо променящата се глобална среда и страничните ефекти, свързани с войната в Украйна“, потвърди, че египетските власти „са поискали подкрепа от МВФ“, която според говорител на египетския кабинет „може да включва допълнително финансиране“.

Плаващите валути и намаляването на субсидиите обикновено са в менюто на преговорите с МВФ, така че вероятно Египет и регионът като цяло не са видели последното от последиците от войната в Украйна. 

Автор: Джо Сторк
Превод: Александър Попов

Източник: Responsible State Craft