Иран в икономически колапс
Всяка седмица списъците за пазаруване на иранците стават по-къси, тъй като инфлацията се покачва, а покупателната способност спада.
„Нещата изчезват от масата за хранене. Първо плодовете изчезват, след това млечните продукти, а после всичко, което се счита за несъществено“, каза жена от иранската столица Техеран в аудио съобщение, изпратено до радио „Фарда“ на RFE/RL.
„В крайна сметка всичко, което купуваме, е само най-необходимото, но дори и това не е достъпно“, добави жената, която говори анонимно от съображения за сигурност.
Тя е сред милионите иранци, които се борят с икономическите последици от петмесечната война между Иран със Съединените щати и Израел.
Години на международни санкции и лошо управление от страна на правителството вече бяха осакатили икономиката на Иран. Войната тласна страната с около 90 милиона души до ръба на икономически колапс.
Бомбардировките на Съединените щати и Израел оставиха част от инфраструктурата и индустриите на Иран в руини, подхранвайки неконтролируема инфлация и безработица. Въпреки че безработицата се е увеличила, цените на основните хранителни продукти, лекарствата и комуналните услуги са се повишили рязко, на практика поставяйки страната в състояние на стагфлация.
Друга жена в Техеран каза, че цените на стоките от първа необходимост се увеличават почти ежедневно.
Килограм картофи е струвал 540 000 риала (0,39 долара) миналата седмица, каза тя, в сравнение със 720 000 риала (0,52 долара) днес, 14.08.2026 г. Цената на тава с 30 яйца, каза тя, се е увеличила от 4 000 000 риала (2,90 долара) до 5 700 000 риала (4,15 долара) само за седмица. Цените на хляба, междувременно, са се удвоили спрямо преди година в Техеран.
„Дори не ме карайте да започвам с плодовете – те са изключително скъпи“, каза жената в аудио съобщение, изпратено до Радио Фарда. „Просто не можем да си го позволим. Парите ни свършват преди края на месеца.“
В Иран минималната месечна заплата е около 100 долара. Според иранските медии, средностатистическо четиричленно семейство харчи около 70 процента от доходите си за основни хранителни продукти.
48-годишната жена, която също говори при условие за анонимност, каза, че много иранци „тихо се насочват към смъртта“.
„Отказах се от себе си“, добави тя. „Всичко, за което се тревожа, е бъдещето на детето ми, защото то няма бъдеще.“
Икономическата криза кипеше още преди началото на войната на 28 февруари.
Растящата инфлация, свободното падане на валутния курс и влошаващите се условия на живот предизвикаха протести в края на декември, което доведе до това, което много анализатори нарекоха най-сериозната заплаха за управници на Иран след Ислямската революция през 1979 г. Заплахата за властите доведе до смъртоносни репресии от страна на силите за сигурност. Правозащитните групи са документирали повече от 6000 смъртни случая по време на репресиите, но мнозина казват, че реалните жертви са много по-високи.
Икономически натиск
Освен щетите, нанесени от бомбардировките, Вашингтон се стреми да увеличи икономическия натиск върху Техеран, като се насочи към най-важните му източници на приходи.
За да наруши износа на петрол на Иран, жизненоважната артерия на неговата икономика, Съединените щати наложиха военноморска блокада на иранските пристанища и кораби. Ембаргото беше отменено като част от временно мирно споразумение, подписано от Техеран и Вашингтон през юни. Но то беше наложено отново, след като споразумението се разпадна в рамките на седмици.
Министерството на финансите на САЩ също така наложи нови санкции на Иран, за да ограничи допълнително достъпа на Техеран до чуждестранна валута и международни финансови пазари.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп изглежда залага, че последиците от санкциите и военноморската блокада ще принудят Иран да подпише мирно споразумение при американски условия, казаха наблюдатели.
„Ние сме дискретни“, каза Тръмп пред американската медия Axios на 9 август, предполагайки, че е готов да позволи на икономическия натиск върху Иран да се засили, вместо да започне нова военна офанзива.
„Само полупреговаряме с тях. Просто наблюдаваме Иран с огромната му инфлация и факта, че нямат пари“, каза той.
Експертите казват, че не е ясно дали стратегията ще проработи. Ислямската република отказа да отстъпи от ключовите си искания и показа, че е готова за високи разходи – икономически и военни – за да гарантира оцеляването си.
Иран също така успя да създаде икономически трудности на Съединените щати и техните съюзници, като ефективно затвори Ормузкия проток, ключова артерия за световни доставки на петрол и газ, Техеран разтърси международните енергийни пазари и преобърна световната икономика.
Временното мирно споразумение, подписано през юни, имаше за цел да прекрати ядрената програма на Иран в замяна на икономическо облекчение. Но неясните му условия бързо предизвикаха спорове за контрола над пролива. Техеран настоява, че контролира водния път, неговия ключов източник на влияние във войната, и е поставил обширни искания за повторното му отваряне за международно корабоплаване.
„Ахилесовата пета на Иран“
Ясното е, че мерките на САЩ задълбочават икономическата криза в Иран.
Вносът на петрол от Иран е силно намалял. Иранските властите ограничават достъпа до горивото и електроенергия, както и достъпа до чуждестранна валута за всички граждани. Международният валутен фонд прогнозира, че инфлацията ще достигне близо 69 процента тази година, най-високата от Ислямската революция през 1979 г. насам.
„Ахилесовата педа на Иран е икономиката“, каза Масуме Тахерхани, икономически анализатор, базиран в Лондон. „Още преди войната икономиката на Иран вече беше в сериозни проблеми, насочвайки се към период на тежка стагфлация и евентуално дори хиперинфлация.“
Сега войната и морската блокада тласнаха страната от Близкия изток към още по-дълбока криза, каза тя.
„В рамките на по-малко от година икономиката може да се доближи до тежък колапс, което би могло да отбележи повратна точка“, каза Тахерхани пред Радио Фарда.
В крайна сметка обикновените иранци ще платят цената, каза тя, тъй като недостигът на стоки от първа необходимост се влошава и правителството намалява субсидиите.
„Планирането за утре вече не изглежда възможно“, каза първата жена в Техеран. „Спестяването на пари е като опит да се задържи вода в сито: стойността им продължава да намалява.“
„Хората са фокусирани върху това да преживеят днес, защото никой не знае какво ще им донесе утрешния ден.“
Източник:
Работил по темата:
- Димитър Р. Димитров
