Градовете генерират икономически растеж, но и замърсяване. На глобално ниво те консумират над 75% от природните ресурси, произвеждат над 50% от отпадъците и отделят между 60-80% от емисиите на парникови газове.
Градовете са ключови участници в усилията на света да постигне устойчиво развитие до 2030 година чрез 17 Цели за устойчиво развитие (ЦУР). Признанието за ролята на градовете личи от факта, че сред 17-те цели има конкретна цел – Цел 11, посветена на градовете – населените места да станат приобщаващи, безопасни, устойчиви.
Постигането на Цел 11 от Целите на ООН за устойчиво развитие е отговорност предимно на местните власти, но партньорството между отделните градове и ангажираните с темата глобални организации е от значение. Получава се силен мрежови ефект за сравнения, споделяне и обмен на добри практики.
Можем да изброим много инициативи на глобално и регионално равнище, свързани с изпълнението на ЦУР 11 и с превръщането на градовете в центрове за устойчиво развитие. На първо място заслужава да отбележим приетия на конференция на ООН през 2016 г. Нов дневен ред за градовете – New Urban Agenda (NUA). Преведен е на 30 езика, включително на 6-те официални езика на ООН, както и на широко разпространени езици като хинди, бенгалски или португалски. Тези преводи достигат до повече от 80% от общото население на света. Съдържанието му е посветено на управлението и финансирането на градовете и предлага нов модел на градско развитие, интегриращ всички аспекти на устойчивото развитие и да допринесе за споделен просперитет.
От своя страна държавите от Европейския съюз приеха по същото време Пакта от Амстердам, адаптирана версия на Новия дневен ред за градовете, а въз основа на него функционира Програмата за градовете в ЕС. Плановете за действие по тази програма трябва да съдействат за по-ефективно и по-последователно прилагане на съществуващите политики на ЕС в градовете, например в областта на околната среда, транспорта и заетостта.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), обединяваща най-високо развитите страни в света, се присъедини с инициативата „Градове и региони за целите за устойчиво развитие“. Успешно функционира „Платформата на ООН на водещите градове за ЦУР 25+5“, а неправителственият сектор се включи с общност за обмен на практики на европейските региони за ЦУР, ръководена от Мрежата на регионалните правителства за устойчиво развитие (nrg4SD).
В глобалните инициативи за устойчиви градове се включва и ЮНЕСКО. Мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО (UCCN) ангажира 180 града в 72 държави с изпълнението на Дневния ред до 2030 г. и Новия Дневен ред за градовете, интегрирайки културата и творчеството в редица свои цели. Мрежата е създадена през 2004 г., за да насърчи сътрудничеството между градовете, които са идентифицирали творчеството като стратегически фактор за устойчиво градско развитие. Градовете, които в момента съставляват тази мрежа, работят заедно за обща цел: поставяне на творчеството и културните индустрии в центъра на техните планове за развитие на местно ниво и активно сътрудничество на международно ниво.
Поддържат се партньорства между работещи на глобално равнище агенции. UN Habitat и Програмата на ООН по околна среда (UNEP) имат дългогодишно споразумение за сътрудничество – Партньорството за по-зелени градове. В контекста на Рамката от Сендай за намаляване на риска от бедствия има силни партньорства между редица агенции на ООН, сред които ЮНЕСКО, Световната банка и Програмата на ООН за развитие за изграждане на чувствителен към културата подход към намаляване на риска от бедствия. ЮНЕСКО и UN Habitat подновиха сътрудничеството си през 2017 г. с ангажимента да работят съвместно за интегрирането на културата в ЦУР 11 и в Индекса на градския просперитет (CPI) на UN Habitat. Между ЮНЕСКО и Световната банка (2011 г.) беше подписан Меморандум за разбирателство относно тяхното сътрудничество за опазване на културното наследство. ЮНЕСКО и Световната организация по туризъм на ООН (2013 г.) се споразумяха за укрепване на сътрудничеството при управлението на наследството и туризма.
Глобалните инициативи стимулират местни инициативи и работата на местните власти в мрежи. Така например глобалната мрежа Местни власти за устойчивост (Local Governments for Sustainability – ICLEI) обединява повече от 2500 местни и регионални власти, ангажирани с устойчиво градско развитие. Активна в повече от 125 страни, мрежата влияе върху политиката за устойчивост и стимулира местни действия за нискоемисионно, природосъобразно, справедливо, устойчиво и кръгово развитие.
За страните членки на Европейския съюз функционира мрежата Европейски градове – Eurocities, в която участват повече от 200 града в 38 държави, в които живеят 130 млн души. Тя споделя конкретни цели и задачи за по-добро качество на живот за всички. Стратегическата рамка на Евроградове за периода 2020-2030 г. съвпада до голяма степен с целите, поставени в Дневен ред до 2030 и по-специално с ЦУР11.
Визията на Евроградове е насочена към 5 сфери от живота на хората: включваща среда, просперираща местна икономика, добри здравни грижи, подобрена културна политика и градска управа, способна да посреща глобалните предизвикателства. В тази рамка Европейската комисия ще стартира през третото тримесечие на 2022 г. нова Европейска градска инициатива (EUI), финансирана от Европейския фонд за регионално развитие, за подкрепа на иновативни действия в градовете, изграждане на капацитет и знания, разработване на политики и комуникация относно устойчивото градско развитие.
На 10 август 2022 е публикувана покана за кандидатстване: Call for Partners: Urban Agenda for the EU Partnerships on Greening Cities and Sustainable Tourism
*Публикацията е осъществена в рамките на проект „София 2030 – Мониторингов доклад за изпълнение на Цел 11 от Целите на ООН за устойчиво развитие в град София“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община – Програма „Европа“ 2022 от Дружество за ООН в България и в партньорство с ОП „Софияплан“
