Войната е политическо средство, което грубо нарушава международния ред. След инвазията на Русия в Украйна още една война беше на път да застраши мира в Европа – тази между Сърбия и Косово.
След възникнал спор за регистрационни номера и документи в началото на август, се очакваше ескалация на напрежението между Сърбия и Косово на 1 септември, до когато беше отложена породилата недоволство заповед на властите в Прищина. Тя предвиждаше отмяна на признаването на документите и регистрационните номера, издадени от Сърбия, в населената със сърби северна част на Косово.
До ескалация обаче не се стигна и отново беше даден шанс на дипломацията. Сърбия и Косово постигнаха споразумение за свободно пътуване на своите граждани само с национални лични документи.
„Имаме сделка.”, написа Жозеп Борел в Туитър на 27 август. „Това е европейско решение. Поздравяваме и двамата лидери за решението и показаното лидерство.”
We have a deal.
Under the EU-facilitated Dialogue, Serbia agreed to abolish entry/exit documents for Kosovo ID holders and Kosovo agreed to not introduce them for Serbian ID holders.
(1/2)
— Josep Borrell Fontelles (@JosepBorrellF) August 27, 2022
Какво предвижда споразумението?
Споразумението предвижда гражданите на двете страни да могат да минават сръбско-косовската граница само с лична карта. То беше постигнато след като специалният пратеник на САЩ за Западните Балкани Габриел Ескобар и специалният представител на ЕС по диалога между Прищина и Белград Мирослав Лайчак посетиха двете столици и се срещнаха с косовския премиер Албин Курти и с президента на Сърбия Александър Вучич.
Постигнатите споразумения вероятно ще послужат само за забавяне на ескалацията. Компромисът засяга личните документи на страните. Не се казва нищо за ограничените регистрационни табели. Сърбите все още няма да могат да влизат в провинцията със сръбски регистрационни номера, като ще бъдат принудени върху тях да лепят стикери „Република Косово“, което означава, че конфликтът ще продължи. Изглежда, че споразуменията са само формални.
Досега Вучич е отказвал да приеме влизане в Сърбия на косовски граждани само с техните лични документи заради опасения, че това може да се смята за признаване на косовските лични документи, т.е. да се разглежда като стъпка към признаване на независимостта на страната.
На 18 август в Брюксел по време на преговорите между сръбския президент Александър Вучич и косовския премиер Албин Курти косовските власти издигнаха редица нови искания, част от които за преразглеждане на Брюкселските споразумения от 2013 г. за нормализиране на отношенията, според които те обещаха да създадат Общността на сръбските общини в провинцията, като по този начин гарантират на сърбите пълно зачитане на техните права и сигурност. Оттогава не са предприети никакви стъпки в тази посока. Властите на самопровъзгласилата се република изискват Белград да признае нейната независимост и възможността за присъединяване към международни организации. През последните години ЕС посредничи в преговорите между Косово и Сърбия за нормализиране на отношенията, опитвайки се да даде тласък на усилията им за присъединяване към блока.
Като цяло Белград има ресурсите да влезе в Косово и да възстанови правата си, но силите на НАТО няма да допуснат подобен сценарий. Сърбия показа значителен икономически успех през последните няколко години, благодарение на огромен приток на инвестиции от Франция, Германия, Италия и други страни от ЕС, както и Русия, Китай, Турция и Обединените арабски емирства. Икономическата зависимост от ЕС ограничава възможността ѝ за по-остра реакция. Всеобхватно напрежение на Балканите също не е в неин интерес.
Конфликтът между двете страни не е нов и ще продължи
Етническите сърби в северната част на Косово използват регистрационни табели, издадени от сръбски институции след войната през 1999 г. Правителството в Косово смята табелите за незаконни, но досега ги допускаше в четири северни общини със сръбско мнозинство.
Подобна криза в отношенията между Косово и Сърбия имаше през септември 2021 г. пак по повод регистрационните номера. Напрежението се изостри от появата на самолетите МИГ-29 във въздушното пространство на Косово. Конфликтът от миналата година се уталожи отново чрез посредничеството на ЕС.
На 4 октомври миналата година на граничните пунктове между двете страни влезе в сила споразумение за прикриване на държавните символи върху регистрационните табели на автомобилите от Косово и Сърбия чрез поставяне на бели стикери върху номерата на автомобилите. Сделката сложи край на 13-дневното противопоставяне между косовската полиция и местните косовски сърби, които бяха блокирали пътищата към граничните пунктове.
Статутът на Косово
От 2011 г. насам разговорите между двете страни доведоха до известен напредък по технически въпроси, но не и по основния политически въпрос за окончателния статут на Косово. Сърбия отказва да признае бившата си провинция за независима държава. След едностранното обявяване на независимостта на 17 февруари 2008 г. До момента Косово е призната от 116 държави членки на ООН. Продължаващият с години процес на признаване и утвърждаване затруднява членството и активното участие в различни международни структури. Все пак трябва да се каже, че ако през 2020 г. Косово членуваше единствено в Световната банка и Международния валутен фонд, днес отчитаме членство в над 30 международни структури.
Приоритетна външнополитическа задача за страната е влизане в ООН.
Косово поддържа структурни отношения с ЕС, особено активни след 2005 г. Към момента се води активен диалог по отношение на предстояща визова либерализация за гражданите на страната. Категорично заявена цел е бъдещо пълноправно членство в ЕС. Друг важен външнополитически приоритет, макар и също отдалечен във времето, е членство ѝ в НАТО.
Автор: Камелия Григорова
Източници: ТУК
