Темата за монархията като форма на управление в 21 век е повод за сблъсък на мненията на нейните привърженици и противници. За монархистите тя е символ на традициите и идентичността на нацията и дава усещане за приемственост и стабилност. За републиканците тя е отживелица и няма реални функции, а огромното богатство на монарсите често пораждат недоволство.
Този въпрос повдига все по-често след смъртта на кралица Елизабет II, вторият най-дълго управлявал монарх след Луи XIV (Кралят Слънце). Той се разисква предимно от страните в Общността на нациите (бившата Британска общност), в която 14 от 56-те държави са под властта на британския монарх. Организацията се опита да се демократизира като обяви, че ролята на нейния ръководител не трябва да е наследствена. През 2018 г. обаче Чарлз все пак беше избран от лидерите на блока за следващия ръководител след кралица Елизабет.
Днес в света има над 40 монархии, а 12 от тях са в Европа. Те са предимно конституционни, т.е. монархът има предимно представителна функция и няма законодателна инициатива. Монархът в Обединеното кралство назначава министър-председателя и министрите в кабинета, открива парламентарните сесии, обнародва законите с поставянето на кралския печат, посреща и изпраща чуждестранните посланици, назначава съдии по предложение на парламента и провежда ежеседмична аудиенция с министър-председателя.
Освен на Обединеното кралство новият крал Чарлз Трети е глава на 14 държави – Антигуа и Барбуда, Австралия, Бахамските острови, Белиз, Канада, Гренада, Ямайка, Нова Зеландия, Папуа Нова Гвинея, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини, Соломоновите острови и Тувалу.
Съществена крачка към отделяне от короната направи Барбадос миналата година, когато парламентът отстрани кралицата от поста държавен глава и избра за свой първи президент 72-годишната Сандра Мейсън, генерал-губернатор на острова от 2018 г. Превръщането на Барбадос в република може да провокира тенденцията и в други държави от Карибския регион и Общността на нациите изобщо.
През юни тази година новото австралийско правителство на Антъни Албанезе назначи Мат Тистълтуейт за първия министър в историята на страната, натоварен да следи за прехода към република. Премиерът на Австралия обаче неотдавна заяви, че сега не е моментът за подобни конституционни реформи. Той каза, че няма да проведе референдум за република през първия си мандат, който продължава три години.
Премиерът на Нова Зеландия Джасинда Ардърн заяви, че островната държава рано или късно ще стане република, но това е въпрос на друго време. Канада също не води активна политика по този въпрос.
Премиерът на Антигуа и Барбуда Гастън Браун в свое изказване сподели, че може да проведе референдум в рамките на три години, ако бъде преизбран следващата година. Той подчерта, че този ход „не е акт на враждебност“ и утвърди Чарлз III за крал и държавен глава на карибската нация.
Сред конституционните монархии Австралия, Канада и Нова Зеландия са въвели правила според които новият британски монарх автоматично става държавен глава. В други той е записан в конституцията и е нужен конституционен референдум за неговата промяна. Ямайка изглежда най-вероятно ще се изправи пред такава процедура, тъй като там случаят е такъв, а има и силно движение за независимост. Очаква се това да бъде първо значително изпитание/предизвикателство за новия британски монарх.
В някои страни като Вануату, обявила независимост от френско-британското си управление през 1942 г. гражданите изказват скръбта си за смъртта на кралицата, но казват, че общественото значение на монархията е намаляло през годините. Въпреки това едва 27% от британците подкрепят премахването на монархията. Това сочи проучване на YouGov от май 2022 г.
Това показва, че монархията все още има място в разнообразния съвременен свят. Основните политически партии във Великобритания също остават зад кралското семейство.
Автор: Камелия Григорова
Източици: ТУК
