През месец март 2025 г. в Мианмар земетресение с магнитуд 7.7 остави милиони без дом. В тези моменти виждаме колко е важна бързата и ефективна реакция на международните хуманитарни организации. Те не само доставят храна, вода и лекарства, но и осигуряват подслон, безопасност и здравни грижи. Без хуманитарната помощ, много хора нямаше да оцеляват и щяха да останат в изолация в най-трудните моменти от живота си.
Блокиране на помощта
След като военна хунта свали законно избраното правителство на Аун Сан Су Чи с преврат на 1 февруари 2021 г., в Мианмар избухнаха масови протести и въоръжена съпротива. Днес военните всъщност държат под контрол по-малко от една четвърт от страната.
Военният режим в Мианмар, който губеше контрол над голяма част от страната заради нарастващата съпротива, сериозно затрудни спасителните операции след земетресението. В най-засегнатите райони доброволци без необходимата техника се опитваха да спасяват хора, ровейки с голи ръце сред отломките.
Междувременно хунтата беше остро критикувана, че блокира хуманитарна помощ – особено към области, където населението ѝ се противопоставя. Макар че не контролира изцяло част от засегнатите региони, властта настояваше цялата международна помощ да минава през столицата Нейпидо. Това постави под съмнение дали помощта достига до онези, които най-много се нуждаят от нея. Граждански организации настояваха хунтата да бъде заобиколена, тъй като се опасяваха, че тя ще използва помощта като инструмент за влияние и контрол.
Междувременно, само няколко часа след земетресението, хунтата продължи с въздушни удари и артилерийски обстрели в пострадалите райони на Сагаинг, при което загинаха 72 цивилни. В отговор, съпротивата обяви прекратяване на огъня, за да улесни хуманитарната помощ.
Националното обединено правителство, политическа структура, създадена от опозиционни групи в Мианмар след военния преврат през февруари 2021 г., подпомагаше засегнатите райони, контролирани от съпротивителните сили, чрез дарителска кампания, организирана от представителството им във Великобритания. Призивите им тогава бяха хуманитарната помощ да се предоставя само чрез надеждни местни и опозиционни структури, тъй като военната хунта системно пренебрегва международното право. Опозиционната структура очаква бдителност от международната общност, за да не бъде използвана от военните за затвърждаване на властта им.
Международната общност, включително ООН, АСЕАН и хуманитарни организации, беше призована да осигури бърза помощ за пострадалите в Мианмар, без намеса от хунтата, чрез трансгранични и местни механизми. Русия, Китай и Индия бяха помолени да прекратят доставките на военни ресурси за хунтата, които се използваха срещу цивилни.
Международни реакции след земетресението
Точно Индия, Китай и Русия обаче бяха страните, които реагираха първи. Непосредствено след земетресението Пекин е изпратил над 135 спасители и експерти, както и достави медицински комплекти и генератори, и е обещал около 13.8 милиона долара за спешна помощ.
Два индийски военни транспортни самолета C-17 успяха да кацнат в Найпидо с мобилна болница и около 120 души персонал, които след това трябваше да пътуват на север до Мандалай, за да установят спешен медицински център с 60 легла, съобщи Министерството на външните работи на Индия.
Министерството на извънредните ситуации на Русия информира, че е изпратило 120 спасители и доставки в Янгон, а Министерството на здравеопазването на Русия съобщи, че е изпратен и медицински екип.
Европейският съюз изпрати спешна помощ както от местните си складове, така и с първия самолет, натоварен с хуманитарна помощ за засегнатите хора. С подкрепата на Европейския съюз бяха доставени 80 тона помощи от логистичния център на организацията в Копенхаген – сред тях медицински консумативи, палатки, както и комплекти за игра и учене за децата. Успоредно с това от Янгон и Мандалай бяха разпределени здравни комплекти с основни лекарства, достатъчни да покрият нуждите на около 1.4 милиона души за три месеца. Раздадени бяха и хигиенни продукти, таблетки за пречистване на вода, дезинфектанти и оборудване за временно настаняване на хора, останали без дом. Съединените щати и Обединеното кралство също изпратиха спешна помощ.
Роля на международни и хуманитарни организации
След разрушителното земетресение в Мианмар на 28 март 2025 г., ООН реагира бързо и координирано. Отделът за сигурност към ООН (UNDSS) незабавно активира кризисните си протоколи, извърши проверки на персонала, координира придвижванията и осигури подкрепа за работата на хуманитарните екипи.
В рамките на дни беше изпратен екип от координационната група на ООН за оценка и реагиране при бедствия (UNDAC), включително специалист по сигурността, който да подпомогне работата на място. Групата осигури реалновременна информация за сигурността и разрешения за придвижване, включително в конфликтни зони.
Основният приоритет беше да се осигури безопасността и достъпът на хуманитарните екипи, за да могат те да продължат да предоставят спешна помощ. Това включваше определянето на безопасни зони за работа, които да са съобразени с нуждите на местните общности и условията на терен.
В отговор на критичната хуманитарна ситуация в Мианмар и Тайланд, Сингапурският Червен кръст реагира на най-неотложните нужди на засегнатите общности, изпращайки помощ на стойност 150 000 сингапурски долара под формата на храна, чиста вода, одеяла и хигиенни комплекти. За да помогне на засегнатите от бедствието, организацията активира и услугата си за възстановяване на семейни връзки, която позволява на живеещи в Сингапур да установят контакт с роднини, с които са изгубили връзка.
Световната здравна организация заяви, че мобилизира своя логистичен хъб в Дубай и столицата Янгон. СЗО е предоставила почти 100 тона медикаменти, медицински устройства и палатки. Допълнителни експерти са изпратени, за да подкрепят усилията на терен, като част от екипите предоставят незабавна медицинска помощ и провеждат бързи оценки. СЗО работи с местни организации, за да осигури необходимите медицински доставки за лечение на водни и респираторни заболявания в отдалечени райони.
УНИЦЕФ също увеличи подкрепата си за засегнатите райони. Въпреки трудния достъп, те осигуриха помощ за хиляди семейства – с вода, лекарства, подслон и психологическа грижа, особено за децата, преживели травма. Финансова помощ беше отпусната на 6000 от най-тежко засегнатите семейства, включително такива с деца с увреждания.
До 8 април организацията и партньорите й вече бяха предоставили химикали за пречистване на вода, които да покрият нуждите на над 350 000 души за следващите 30 дни. Освен това, бяха доставени повече от 58 000 галона питейна вода, за да задоволят нуждите на 27 485 души в засегнатите райони. Също така, организацията изпрати 80 тона спешни доставки, за да подкрепи деца и семейства в спешна нужда в най-засегнатите райони на страната. С подкрепата на Европейския съюз, пратката от Глобалния снабдителен хъб на УНИЦЕФ в Копенхаген включваше спешни медицински комплекти, медицински консумативи, палатки и игрални комплекти. Доставките бяха транспортирани до засегнатите райони и разпределени на деца и семейства, които се намираха в спешна нужда от помощ.
Военната хунта в Мианмар, чрез системни атаки срещу здравната система и ограничения върху хуманитарния достъп, силно затрудни реакцията след разрушителното земетресение от 28 март 2025 г. Властите изискват предварително одобрение за спасителни операции, а репресиите срещу местни организации възпират ефективната помощ. Страната вече се намираше в дълбока хуманитарна криза, с недостиг на медицински грижи, епидемии и милиони разселени. Въпреки това, международни хуманитарни организации, включително ООН, играят ключова роля в справянето с последиците, използвайки алтернативни канали и местни партньори, за да достигнат до нуждаещите се. Този случай подчертава необходимостта от независима и гъвкава международна помощ, особено когато властите умишлено възпрепятстват спасителните усилия.
Авторска статия на Гергана Петкова
