На Международния ден на театъра ви срещаме с вдъхновяващ поглед към силата на сценичното изкуство като инструмент за социална промяна, особено когато става въпрос за борбата с тормоза в училище. Чрез форум театър и други форми на изкуството, младежите не само разбират, но и преживяват ценности като толерантност, уважение и достойнство.
Разговор с Антония Любенова – основател и директор на сдружение „Креатосфера“, фасилитатор и обучител, практик по ненасилствена комуникация и човек на изкуството.
- Днес отбелязваме Международния ден на театъра. Каква е силата на театъра, когато говорим за социална промяна – и по-конкретно, за борбата с тормоза в училище?
Театърът открай време заема централно място в живота на хората. Още преди хилядолетия той се е използва, за да представя обществено важни теми пред хората. Форум театърът от своя страна, е театрална игра, в която един проблем се показва в нерешена форма, към която публиката, която активно се включва във взимането на решения относно съдбата на представлението, е поканена да предложи и изиграе варианти. Проблемът винаги е симптом на потисничество, било то социално или междуличностно. За мен форум театърът може да не бъде директно решение на проблема с тормоза в училище, но той определено е репетиция – чрез театъра, ние репетираме по какъв начин бихме могли да се справим с конфликтите – не само ако сме директни участници в тях, но и дори ако бъдем просто свидетели.
Публиката получава възможността да заеме едно от местата на сцената и да се опита да промени това, което се случва в ситуацията на тормоз. По този начин хората се упражняват на действие в спокойна, безопасна среда, за да може когато един конфликт наистина се случи, те да знаят как да реагират. Именно затова форум театърът може да бъде изключително полезен за младежи, що се отнася до тормоза в училище.
- Какво Ви мотивира да се включите в проекта „ТеСТ“ и какви са първите Ви впечатления от работата с учителите при първия обучителен семинар?
Преди година проведох едно международно обучение, в което си говорихме за ненасилствената комуникация и как тя може да бъде представена чрез форум театър. След време един от участниците, които стана доброволец към Дружеството за ООН, ме покани да се включи, като имаше идея да интегрира този подход в образованието, тъй като го сметна за изключително ценен. Разбира се, веднага приех поканата – за мен интеграцията на театралните подходи от една страна, а и на концепцията за ненасилието от друга, винаги е била моя мечта и ето, че вече се случва.
От друга страна, ученето чрез преживяване за мен винаги е бил най-добрия подход за образование. Вярвам, че формалното образование има какво да научи от неформалното, а изключително много бих се радвала първата стъпка да бъдат театралните форми.
Учителите и директорите, които присъстваха на семинара, несъмнено бяха едни от най-вдъхновяващите представители на образователната система – нахъсани, уверени в младежите, с които работят, и пълни с идеи – наистина ми дават надежда за бъдещето на образователната ми система и с радост бих искала да видя как ще се развият техните проекти.
- По какъв начин театърът помага на децата да осмислят теми като толерантност, уважение и зачитане на достойнството?
Театърът създава пространство, в което младежите не просто чуват за толерантност, уважение и достойнство, но и ги преживяват на практика. Влизайки в различни роли, те се учат да гледат на света през очите на другия – на този, който е различен, уязвим, или понякога дори – на този, който потиска другите. Именно тази смяна на перспективата отключва едно дълбоко разбиране за човешките отношения и ни учи на съпричастност.
Когато децата участват в театрални практики – било то форум театър, куклен театър или пък дори само импровизация – те изследват емоции и конфликти, но също и репетират нови начини на поведение. Театърът им позволява да се почувстват сигурни, докато експериментират с различни реакции, намират език за своите чувства и започват да разпознават нуждите на другите. Това е особено важно в теми като уважението и достойнството – нещо, което често остава неосъзнато, докато не бъде преживяно.
В този си смисъл, театърът е не просто форма на изкуство, но и възпитателен инструмент. А когато е използван с грижа и внимание, може да бъде и мощен инструмент за култивиране на емпатия и изграждане на ценности, които остават за цял живот.
- Какви теми ще засегнат театралните постановки в рамките на проекта и как ще бъдат създавани сценариите?
Прекрасното в този проект е, че ние нямаме предварителен отговор на този въпрос. Идеята е темите да дойдат от самите общности, от които идват децата – темите да бъдат релевантни за тях самите. Вместо да налагаме отвън готови сценарии, ние ще дадем пространство на младите хора да разкажат своите истории – за приятелството и различието, за страха и смелостта, за несправедливостта, с която са се сблъсквали, но и за надеждата, която носят в себе си. Вярвам, че темите ще се появят органично – чрез разговори, споделяне, игри, импровизации и изследване на реални житейски ситуации, които засягат децата.
- Смятате ли, че такъв подход може да се въведе по-трайно в образователната система – театър като форма на гражданско и емоционално образование?
Абсолютно вярвам, че театърът има своето естествено място в образователната система – особено когато говорим за гражданско и емоционално образование. Театърът не учи децата само на сценични умения –учи ги да слушат, да се изразяват, да разпознават чувствата си, да разбират другия, да съчувстват, да мислят критично и да търсят решения на реални проблеми. Това са все ключови умения за активни, осъзнати и съпричастни граждани.
Спомням си, че аз самата се криех зад полата на мама, преди да започна да се занимавам с театър, а и едни от най-дълготрайните ми приятелства са дошли именно от сцената.
Театралните практики могат да подкрепят учебния процес по изключително смислен начин – не като допълнение, а като част от основата. Те създават пространство за ученето чрез преживяване, което е доказано като един от най-ефективните начини за трайно усвояване на знания и ценности.
Разбира се, за да се случи това по-трайно, е нужно системно усилие – включително обучение на учители, създаване на партньорства с артисти и фасилитатори, както и пространство за творчество в учебната програма. Но вярвам, че сме на прага на една промяна, в която образованието ще започне да се грижи не само за академичния успех, а и за човека като цялост – и именно тук театърът има силата да бъде мост.
- И накрая, бихте ли препоръчали няколко театрални постановки, които са оставили силно впечатление във Вас?
Една от най-въздействащите постановки, на която съм присъствала, използваше метода на вестникарски театър. Вестникарският театър (или newspaper theater на английски език) е един от другите методи в Театъра на потиснатите, разработен от Аугусто Боал. Това е техника, при която се взема текст от вестник – новина, статия, репортаж, дори обява – и се превръща в театрална сцена. Целта е не просто да се „изиграе“ текста, а да се разкрият скритите послания, идеологии и социални несправедливости, които често стоят зад привидно „обективната“ информация.
Представлението, на което присъствах, беше разиграно от мои колеги младежки работници от няколко държави, с които бяхме заедно в Холандия по време на едно обучение. Темата беше домашното насилие и всеки беше взел откъси от статии, в които се говореше за актуални случаи от техните държави – тази постановка наистина ме разчувства до степен, в която не спирах да мисля дори седмица след това.
