Валери Йотов: ООН е моралният лидер на съвременния свят

0
117

„ООН е моралният лидер на съвременния свят. Организацията е печелила 5 пъти Нобелова награда за мир. Наградата е получавана от Върховния комисариат за бежанците на ООН през 1954 и 1981 г., от УНИЦЕФ през 1965 г., от Международните сили на ООН за поддържане на мира през 1988 г. и от Международната агенция за атомна енергия през 2005 година“. Това каза директорът на дирекция „ООН и сътрудничество за развитие“ в МВнР посланик Валери Йотов по време на дискусия на тема „Ролята на непостоянните членове на Съвета за сигурност на ООН“. Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието се проведе на 24 юни по повод Деня на Устава на Организацията на обединените нации и беше организирано от Дружеството за ООН в България в сътрудничество с Министерството на външните работи на Република България. В дискусията при спазване на противоепидемичните мерки взеха участие официални гости от посолствата на Република Албания и Федеративна република Бразилия, представители на гражданския сектор и академичните среди.

Дискусията започна с изказвания на посланика на Република Албания Н. Пр. госпожа Доника Ходжа и посланика на Бразилия у нас Н. Пр. госпожа Мария Едилеуза Фонтенеле Реис. Албания и Бразилия бяха сред петте новоизбрани непостоянни членове на Съвета за сигурност на 11 юни тази година. Посланиците на двете страни подчертаха важността на мултилатерализма. И за двете държави сред приоритетите е засилване на прозрачността в работата на Съвета, както и усъвършенстване на функционирането на операциите по поддържане на мира. Необходимостта от по-активно обсъждане на ролята на жените и момичетата при предотвратяване и решаване на конфликти също е сред основните теми, които ще бъдат поставени от Албания и Бразилия, както и необходимостта от стриктно спазване на международното хуманитарно право и правата на човека, както и търсене на отговорност на изършителите на престъпления. Те изразиха и позицията си за нуждата от по-тясна връзка на СС с регионалните и субрегионални организации, както и на СС с Общото събрание на ООН, като в това отношение отдадоха особено значение на изграждането на по-тясна връзка и взаимодействие между Съвета за сигурност и Комисията за изграждане на мира.

Посланик Велери Йотов изложи основните предизвикателства пред реформата на Съвета за сигурност на ООН. Той изтъкна, че има няколко сценария за реформа. „Групата Г4, състояща се от Бразилия, Германия, Индия, Япония защитава позиция, че е нужно разширяване на Съвета, като четирите държави имат икономическата и военната сила да поемат отговорността да придобият статут на постоянни членове и така да спомогнат за мира и сигурността“, посочи Йотов. Той допълни, че различните регионални групи също заемат позиции за разширяване, като настояват за допълнителни непостоянни места за всяка от тях. Това включва и групата на страните от Източна Европа, която след увеличаването на броя на държавите в нея намира за непропорционално единствената квота за непостоянен член, която има. Според дипломата увеличаването на броя на членовете не трябва да бъде до повече от 25, за да може Съветът за сигурност да бъде едновременно представителен и ефективен. Същевременно друг от дискусионните въпроси относно реформата на Съвета е свързан с правото на вето на петте постоянни членове. Правото на вето допринася за геополитическата стабилност и е предотвратило избухването на трета световна война, подчерта Йотов. В същото време според него чрез използването на вето СС е бил блокиран през годините да постави под контрол и да защити цивилното население в горещи точки на конфликт и така правата на човека са били погазвани. В края на своето изказване посланик Йотов направи препратка към мандата на България в Съвета за сигурност като изтъкна, че страната ни е била член на Съвета непосредствено след 11 септември, като в рамките на нашето членство са приети над 140 резолюции.

Дипломатът от кариерата и доктор по международно право Златко Димитров очерта съвременните предизвикателства пред непостоянните членове на СС, свързани с мира и сигурността. Той представи основните направления, свързани с новите и възникващите заплахи за сигурността, които трябва да заемат по-осезаемо място в дневния ред на Съвета: борбата с международния тероризъм, киберсигурността, превенцията и борбата с пандемии и климатичните промени. Според експерта СС би трябвало да даде подкрепа за работата на Комитета по тероризма, а в Глобалната стратегия на ООН за борба с тероризма са нужни мерки за съблюдаване на правата на човека и върховенството на правото. „По отношение на киберсигурността Съветът е нужно да подкрепи изготвянето на правила и норми за отговорно поведение на държавите в сферата на информационните технологии“, каза Димитров, като допълни че киберсигурността за първи път е била обсъждана на официално заседание на СС едва тази година. По отношение на промените в климата той изтъкна, че те би трябвало да бъдат квалифицирани като заплаха за сигурността, тъй като съществуват рискове за поява на конфликти, заради отношението им към продоволствената сигурност и достъпа до питейна вода. Що се отнася до рисковете от разпространението на болести и пандемии Димитров обърна внимание, че Ковид-19 е очертал някои от тях. „Срамно е международната общност да допусне само 2% от ваксините да достигнат до Африка. В този случай може би е нужна декларация на Съвета за сигурност за международната солидарност, която да бъде насочена към държавите от Африка“, каза още той.

Модераторът на събитието – председателят на Дружеството за ООН в България посланик Владимир Сотиров – акцентира, че Съветът за сигурност е силно политизиран орган и в съвременната изострена геополитическа ситуация ролята на непостоянните му членове като фактор за диалог и търсене на взаимноприемливи и консенсусни решения е от изключителна важност. В сесията за въпроси и отговори бяха обсъдени ролята на младежите по отношение на сигурността и нуждата от по-прозрачни процедури при избори в рамките на органите и структурата на Организацията на обединените нации.

Дружеството за ООН в България по традиция отбелязва Деня на Устава на Организацията на обединените нации като част от инициативите си за популяризиране на ролята на световната организация в съвременния свят.