С призив към света да избегне „самоубийствената грешка“ на ядрения конфликт генералният секретар на ООН Антонио Гутериш подчерта, че, макар човечеството да е имало изключителен късмет досега, „късметът не е стратегия“ и Договорът за неразпространение на ядрените оръжия повече от всякога е от решаващо значение. Така започна едномесечната Десета обзорна конференция на споразумението в Централата на ООН на 1 август.
Правителствени лидери от целия свят се отправиха към Централата на ООН в Ню Йорк по повод Обзорната конференция на Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО). Това е десетата обзорна конференция откакто ДНЯО влезе в сила през 1970 г. и идва в исторически напрегнат момент: Русия многократно заплашва с употреба на ядрено оръжие във връзка с войната в Украйна, Китай започва безпрецедентно разширяване на ядрения си арсенал, САЩ подготвят планове за модернизиране на ядрените си сили, Северна Корея продължава с ядрените провокации, а провалът на Съвместния всеобхватен план за действие накара Иран да обогати почти целия уран, който ще му е необходим за направата на бомба.
Зигфрид Хекер, бивш директор на Националната лаборатория в Лос Аламос – изследователски институт на Министерството на енергетиката на Съединените щати, осигуряващ научна и инженерна подкрепа на програмите за национална сигурност, се страхува от колапс на целия ядрен ред и задно с него на ДНЯО. Това може би звучи твърде песимистично. Но докато според американския държавен секретар Антъни Блинкен правителството на страната се стреми към „поддържане и укрепване на този важен договор“, дипломатите се опасяват, че поведението на Москва може да парализира четириседмичната конференция.
Международният симпозиум за мир
Руската инвазия в Украйна хвърли сянка върху Международния симпозиум за мир „Пътят към премахване на ядрените оръжия: за предотвратяване на „края“ на света“, проведен на 30 юли в Нагасаки. В своето обръщение Дарил Г. Кимбъл, изпълнителен директор на американската Асоциация за контрол на въоръженията – национална безпартийна организация за членство, посветена на насърчаването на общественото разбиране и подкрепа за ефективни политики за контрол на въоръженията, заяви, че Обзорната конференция ще бъде от „централно значение“ при определянето на това, дали проблемите около аргументите за и против ядрените оръжия могат да бъдат ефективно разгледани. Той допълни, че това събитие ще представлява „значителна възможност за всички 191 страни по договора да укрепят нормите срещу ядрените оръжия, да заклеймят всяка заплаха за тяхната употреба и да засилят натиска за действие по изпълнение на разпоредбите за разоръжаване съобразно чл. 4 от Договора“.
Кимбъл смята, че ключов въпрос, който трябва да се засегне на Обзорната конференция, е липсата на преговори между САЩ и Русия относно ново споразумение за контрол на въоръженията поради напрежението между тях. Прекъснати са „нормалните канали за диалог“ между Вашингтон и Москва, което може да доведе до „погрешни изчисления“ и за двете страни.
Друга тема, която Кимбъл повдигна, бе Договорът за забрана на ядрените оръжия от 2017 г. (ДЗЯО). Той го описа като едно от малкото положителни развития в контрола на въоръженията в последните години. „Важно е всички държави да признаят положителния принос на ДЗЯО към глобалната сигурност и сериозно да се замислят да се присъединят към него. А ако Япония иска да бъде ефективен посредник между ядрените и неядрените държави, ще трябва да се включи в предстоящите срещи на ДЗЯО.“
Друга гледна точка изрази Казуко Хикава, професор в Университета Джагокуин в Осака. Тя сподели съмненията си дали Договорът за забрана е правилният подход към целта за елиминиране на ядрените оръжия. „Макар международни закони да са били прокарвани в миналото, никакви действия не са били предприемани за намаляването на ядрените арсенали. Договарянето на ново споразумение би имало същия резултат.“
Конференцията във Виена
Международният симпозиум и Конференцията във Виена (21-23 юни) относно Договора за забрана на ядрените оръжия подготвиха почвата за дискусиите в Ню Йорк през август.
Едва ли има по-лош момент от настоящия за провеждане на държавна конференция относно забраната на ООН за ядреното оръжие. Това гласи едната гледна точка. Другата е, че няма по-добър момент за това. От десетилетия насам никога не е било толкова належащо да се говори за пълно ядрено разоръжаване, отколкото с оглед на сегашните геополитически сътресения.
Повече от 30 държави, които не са страни по договора, също взеха участие като наблюдатели. Броят им бе много по-висок от очакваното, като се отдели голямо внимание на членовете на НАТО, защитени от ядрения чадър на САЩ, сред които бяха Германия и Нидерландия. Представители от тези две държави казаха, че не могат да се присъединят към споразумението поради политиката на НАТО за ядрено възпиране, но въпреки това споделят целта за създаване на свят без ядрени оръжия.
И макар крайната цел на договора да е все още твърде далеч, срещата даде някои резултати. В последния ден бяха представени два документа – Декларацията от Виена, която призовава глобалната общност да създаде свят без ядрени оръжия и апелира за повече усилия за присъединяване на други страни, и Планът за действие от Виена, който приканва към диалог с ядрените сили и към подробни мерки за подпомагане на пострадалите от използването и тестването на ядрени оръжия.
Обзорната конференция на ДНЯО
След изброените международни форуми дискусията относно ядрените оръжия се пренесе на полето на Обзорната конференция. Последната такава среща преди седем години завърши без приемането на никакви споразумения, но залозите сега са значително по-високи. Липсата на прогрес на Конференцията може да предизвика разпространяване на ядрените оръжия.
Изуми Накамицу, заместник-генерален секретар на ООН и върховен представител по въпросите на разоръжаването, каза, че ДНЯО и ДЗЯО, обсъден във Виена, трябва да се допълват взаимно, за да е реалистично да се постигне разоръжаване. „Ако Обзорната конференция само подчертае разногласията между участващите страни, хората биха помислили, че действително е трудно да се насърчава ядреното разоръжаване в рамките на ДНЯО. Това трябва да бъде избегнато“, заяви тя.
Никамицу обещава да направи всичко по силите си, за да открие допирни точки. „Историята ни разказва, че след огромна криза винаги се появява възможност за създаване на нова рамка за сигурност или международно споразумение.“
Договорът за неразпространение остава валиден и като основа на архитектурата на международната сигурност няма алтернатива. Неговият успех остава извън съмнение – за повече от петдесет години от своето съществуване той направи възможно качественото ограничаване на рисковете от разпространението на ядрени оръжия и обузда ядрената надпревара. ДНЯО се спазва от всички държави без Индия, Израел, Пакистан, който никога не е бил страна по Договора, и Северна Корея, която се оттегли през 2003 г. Първоначалният текст на ДНЯО му даде 25-годишен срок на действие, а Обзорната конференция през 1995 г. го направи безсрочен.
Въздействието на ДНЯО е умножено и от редица международни инициативи и споразумения, подкрепящи неговите цели – напр. зоните, свободни от ядрено оръжие, Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, комитетът „Цангер“, служещ като тълкувател на чл. 3, п. 2 от ДНЯО, Резолюция 1540 (2004) на Съвета за сигурност относно неразпространението на оръжия за масово унищожение и средствата за доставянето им, Инициативата за сигурност и срещите на високо равнище по въпросите на ядрената безопасност.
Успехите на ДНЯО обаче не трябва да ни успокояват. Ситуацията в областта на международната сигурност се утежнява от появата на нови видове оръжия, неразрешения характер на дългогодишни конфликти и нежеланието на отделните държави да изграждат международни отношения въз основа на принципите на еднаква и неделима сигурност. Годините, изминали от последната Обзорна конференция, показват колко крехки са миналите постижения в областта на контрола на въоръженията и неразпространението на ядрени оръжия.
Не трябва да очакваме съдбоносни решения от конференцията. По силата на утвърденото правило за консенсус, когато се вземат решения по същество, Конференцията трябва да действа на принципа на най-малкия общ знаменател и очевидно не е в състояние да формулира идеални решения. Освен това след безсрочното удължаване на ДНЯО през 1995 г. конференциите имат чисто обзорен характер и не могат да служат като нещо „съдбоносно“. Струва си да им се отдаде необходимата важност, но има смисъл и да се намали патоса относно тяхното „критично значение“ за ДНЯО.
Единствената възможна основа за движение напред е балансът както между трите стълба на ДНЯО (неразпространение, разоръжаване и мирно използване на ядрената енергия), така и между интересите на ядрените и неядрените държави. Ето защо окончателният документ трябва да се базира на формула, която да отчита както опасенията на ядрените сили относно ситуацията със сигурността, така и последните развития в антиядрения авангард (ДЗЯО).
Автор: Каролина Величкова
