Тунис: Задава ли се еднолично президентско управление?

0
60

Траекторията на демократичното бъдеще на Тунис е по-несигурна от всякога след конституционния референдум, който беше одобрен от 95 процента от гласувалите, но имаше избирателна активност от само около 30 процента.

 Година след като тунизийският президент Каис Сайед започна поредица от действия, които разшириха президентските правомощия, нова конституция, която допълнително овластява тази позиция, беше одобрена чрез референдум. На фона на тежка икономическа криза много тунизийци изразиха подкрепа за действията на Сайед, тъй като мнозинството от тях смятат, че демокрацията е причина за продължителни икономически затруднения, оправдавайки необходимостта от силен лидер, който няма да бъде възпрепятстван от парламента.

Противниците на президента Каис Сайед са на мнение, че новата конституция ще разруши демократичните придобивки на Тунис от революцията от 2011 г., като му даде почти безконечни правомощия.

  • Какво е положението в страната?

Тунис се бори множество проблеми както в икономически, така и в социален, и в политически план. През последната година страната е разтърсвана от множество протестни движения, в резултат на битката за власт между тунизийския президент Каис Сайед и парламента.

Икономическата криза в Тунис започна преди революцията от 2011 г. и беше основен фактор, допринесъл за свалянето на президента Бен Али. Оттогава икономиката се сви драстично, докато следващите правителства не успяха да се справят с основните структурни проблеми и слабото върховенство на закона. През последното десетилетие икономиката на Тунис се срина още повече и зависимостта от международни финансови институции за подпомагане на икономиката само нарасна.

До 2020 г. икономиката на Тунис беше изтласкана до ръба на колапса от глобалната пандемия. Сега държавата се бори да се възстанови на фона на необузданата инфлация, обезценяването на валутата, нарастващите разходи за енергия, свиващата се средна класа и увеличаваща се бедност. Ако Тунис не осигури външни заеми, има вероятност да изпадне във фалит. Международният валутен фонд изглежда най-вероятният кредитор, който обаче има строги условия.

  • Какви са промените в новата конституция?

 Новата конституция на Тунис твърдо централизира властта в ръцете на президента. Според нея президентът едностранно назначава министър-председателя и кабинета. Законодателната власт е отслабена и разделена на два органа. Съдебната власт е сведена до административна функция на изпълнителната власт под контрола на президента. Президентът не може да бъде импийчмънт.

  • Какво е мнението на хората по въпроса?

Можем да открием поляризация в мненията, що се отнася до новата промяна. Наблюдава се дефицит на доверие в политически процес като цяло, което кара тунизийци да подкрепят мерките, предприети от Сайед. Поддръжниците на настоящия лидер вярват, че е необходимо силно президентство, за да се може решителното лидерство да отговори на исканията на обществеността и да извади Тунис от дълбоката, продължителна икономическа криза. Противниците му, от друга страна, се опасяват, че тези мерки рушат демократичните постижения от 2011 г. насам и че са причина за разпад на институциите на Тунис и малкото права и свободи, на които гражданите на страната се радват. Те се страхуват, че може автократичния режим да се върне. Неговите критици също казват, че той е диктатор и че извършеното от него заграбване на правомощия миналата година е било равносилно на преврат.

  • Има ли изглед за бъдещо подобряване на икономическата ситуацията в Тунис, предвид новата промяна?

За да могат икономическите реформи да създадат по-голям просперитет, Тунис трябва да развие маргинализирани вътрешни региони, да подобри образованието, да приведе уменията в съответствие с пазара на труда, да реформира административните и правни пречки, които стоят пред справедливостта, да увеличи хранителната и енергийната независимост и да изгради физическата инфраструктура, необходима за увеличаване на икономическата продукция. Малко вероятно е това да бъде постигнато бързо и Тунис не е имунизиран срещу макро условията, засягащи световната търговия и финанси. В световен мащаб рецесията изглежда вероятна и това допълнително ще усложни икономическите предизвикателства и ще изостри социалното и политическото напрежение. Вече влиянието на войната в Украйна доведе Тунис още повече до ръба на фалита, като правителството не беше в състояние да плати бързо нарастващите цени на вносните основни стоки. Остава да се види дали едноличното управление може по-добре да се справи с тези предизвикателства.

  • Може ли да се очаква външна намеса?

Във възможните действия, които западните правителства могат да предприемат, влизат реторична и финансова подкрепа на тунизийските демократични активисти, използването на влиянието си в рамките на международни финансови институции като МВФ и Световната банка, за да насърчат президента да зачита правата и свободите и да укрепва върховенството на закона.

  • Какъв е историческия контекст на развилите се събитията?

След обявяването на независимостта на Тунис от Франция през 1956 г. се установиха силно еднолични управления на двама президенти.

Хабиб Бургиба, първият лидер на държавата, работеше за развитието на икономиката и образователната система и подкрепяше равенството между половете, което го прави изключение сред арабските лидери. Той обаче създаде силна президентска система , която се превърна в двадесетгодишна еднопартийна държава, доминирана от неговата партия . Около него също се развива култ към личността. През 1975, се провъзгласява за доживотен президент. Краят на неговото 30-годишно управление бе белязан от влошаващото му се здраве, тъй като мнозина го считаха за негоден да продължи да бъде на поста си.

На 7 ноември 1987 г. с безкръвен държавен преврат Бен Али, назначен за министър-председател същата година,  свали президента Бургиба и пое неговия пост.

По време на неговото управление Бен Али беше смятан за лидер на един от най-репресивните режими в света. Тогава Тунис последователно се класираше близо до дъното на повечето международни класации за човешки права и свобода на печата.

В края на декември 2010 г.в Тунис избухнаха протести. Първоначално исканията бяха от социален характер: спиране на полицейското насилие, намаляване на безработицата сред младите, намаляване на цените на хранителните продукти, увеличаване на минимална работна заплата, борба с широко разпространената корупция, както и подобряването на условията на живот, но скоро прерастнаха в политически: премахването на автократичния режим на президентта, демокрация и свобода на словото.

Десетки протестиращи бяха убити при сблъсъци със служителите на реда, което изостри вече съществуващото недоволство от управлението на президента. След редица неуспешни опити да за потушаване на протестите, Бен Али подаде оставка и напусна страната.

Въстанието, което стана известно в медиите като „Жасминовата революция“, вдъхнови вълна от подобни протести в Близкия изток и Северна Африка , известни като Арабска пролет, но в Тунис се наблюдава единствения успех за произлязла демойрация.

През 2014 г. е подписана нова конституция, смятана за една от най-прогресивните в арабския свят

В изявление генералният секретар на ООН Бан Ки Мун каза: „Тунис може да бъде модел за други народи, които търсят реформи“.

Каис Сайед беше избран през 2019 г. като независим кандидат.

През януари 2021 г. започнаха протести срещу правителството на Сайед в отговор на предполагаемата полицейска бруталност, икономически затруднения и пандемията от COVID-19 . На 25 юли 2021 г. Сайед суспендира парламента и освободи министър-председателя Хичем Мечичи , което предизвика продължаваща политическа криза , включваща водещи фигури от Енахда.

Автор: Петрослава Братанова

Източници