Генералният директор на ЮНЕСКО, Ирина Бокова, изрази тревога по повод съобщенията за масово унищожаване на книги в музеите, библиотеките и университетите в град Мосул, Ирак.
“Съсипването на книги маркира нов етап в културното прочистване, извършвано в регионите, контролирани от въоръжени екстремисти в Ирак. Това са действия, които продължават систематичното унищожаване на културно наследство и преследването на малцинствените групи, в стремеж да бъде унищожено културното многообразие, което е душата на иракския народ”, каза генералният директор.
Значителен брой съобщения в медиите посочват, че хиляди философски книги, правна литература и поезия, са били умишлено изгорени за последните няколко седмици. Ако бъде потвърдена тази информация, това ще бъде един от най-ужасяващите актове на унищожаване на библиотечни колекции в историята на човечеството.
“Изгарянето на книги е атака срещу културата, знанието и паметта. Наскоро станахме свидетели на подобно варварство в Тимбукту, където бяха изгорени ръкописите в Института „Ахмед Баба“. Подобно насилие свидетелства за фанатичен проект, целящ да разруши, както човешкия живот, така и творенията на интелекта. ЮНЕСКО беше създадена преди 70 години, за да се бори срещу този вид насилие, чрез образованието, науката и културата, използвайки инструментите на диалога и мира. Подобни действия са грубо напомняне, че всички народи трябва да останат обединени в борбата с фанатизма днес”, добави Ирина Бокова.
През последните няколко месеца ЮНЕСКО отчита и осъжда културното прочистване, подготвяно и извършвано от въоръжени екстремисти в Ирак. Тези актове целят потъпкването и погубването на културните и религиозни малцинства, тяхното културно наследство, документите и писмените доказателства на една от най-старите цивилизации в човешката история.
Конвенцията за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, подписана в Хага през1954 г., е изработена и приета от ЮНЕСКО след Втората световна война, за да защити ценности, които имат голямо значение за култирното наследство на всеки народ, като паметници на архитектурата, изкуството или историята, религиозни или светски, книги, ръкописи и пр.
Унищожаването на културни ценности, което се случи в хода на конфликтите през 1980 г., както и началото на 90-те години, изтъкна необходимостта от нанасяне на редица подобрения при прилагането на Конвенцията. През 1991 г. е направен преглед на Хагската конвенция, в резултат на което през 1999 г. са приети поправки във Втория протокол към Конвенцията. В България тя е ратифицирана с Указ на Президиума на Народното събрание от 1956 г. и е в сила от 7.11.1956 г.
Източник: UNESCO
Изготвил: Гергана Янчева
