Как необичайният ритуал води до по-малко детски бракове, по-малко наводнения, бум в образованието на момичетата и културна трансформация.
В един слънчев следобед ученички със озарени лица бъбрят весело, докато минават покрай гора в Пиплантри, село в индийския щат Раджастан. „Ето го моето“, извиква едната, докато нежно докосва дръвче нимм. „И моето“, усмихва се друг под индийското гроздово дърво, което е разпръснало тръпчивите си плодове по горската почва.
„Преди петнадесет години това беше безплодна, суха земя“, казва Шям Сундар Паливал за района. „Вместо тази гора, дървета и чистия въздух, който дишате днес, всичко, което имахме тогава, беше прах.“
През 2007 г. той засажда първото дърво (кадам) в памет на 17-годишната си дъщеря Киран. Тя загива от дехидратация. „Трансформацията на Пиплантри започна с нея“, казва баща ѝ.
Засадени са близо 400 000 дървета от различни местни сортове. Техният растеж е довел до подобряването на здравословното състояние на жителите на селото. Освен това, увеличаването на броя на дърветата успешно поправя екологичните щети, причинени от десетилетия добив на мрамор.
Засаждане на семена
По стара традиция в Пиплантри, както и в повечето патриархални общности в Индия, хората предпочитат синовете пред дъщерите.
Анита, която освен майка на Киран е и сарпанч на Пиплантри (глава на селото), си спомня, че е чувала за стари акушерки, които можели да определят пола на плода по походката на бременната майка. „Те използвали билки, за да предизвикат аборт, когато заподозрат, че е момиче“, казва тя.
След периода на траур от 13 дни, семейството на Паливал засажда първото дърво. Скоро той убеждава и другите селяни да почетат дъщерите си, като засаждат дървета в тяхно име. „Като сарпанч започнах да използвам държавни средства, за да засадя и поддържам 111 дървета за всяко новородено момиче“, обяснява той. (Той заема позицията, преди съпругата му да бъде избрана.) „В крайна сметка, когато дърветата пораснаха, повече се включиха в идеята.“
Цялата инициатива се свързва с еко-феминизма – който е отражение на това как едно общество се отнася към жените, цветнокожите, нисшите касти и природата. Индийското движение Чипко (прегръщачи на дървета) отдавна приравнява жените и природата по отношение на техните животворни и възпитателни способности. Движенито започва като протест срещу изсичането на дървета през 1971 г.
Прем Баи Раджпут, майка на шест дъщери, е сред първите, които приемат идеята за засаждане на дървета. Тя и нейният съпруг, миньор на мрамор, засаждат 111 дървета.
Когато четвъртата дъщеря на Раджпут се появява на бял свят, селската общност колективно дарява 31 000 индийски рупии във фиксирана депозитна сметка за разходите по бъдещото образование или брак на новороденото момиче.
Това е така, защото през 2007 г. общността възприема практиката за всяко момиче, родено в Пиплантри, да дава средства, до които да има достъп, когато навърши 18 години. На свой ред родителите обещават не само да образоват своите момичета, но и да гарантират, че те се женят след като навършат пълнолетие.
Анита твърди, че днес всяко момиче в селото посещава училище. Това е в рязък контраст с останалата част от щата, където нивото на грамотност е 57,6% за жените в сравнение с 80,8% процента за мъжете – най-високото разделение по отношение на грамотността между половете за всички индийски щати. Причината за това, казва Шям Сундар, е, че Пиплантри има две висши средни училища. По този начин момичетата не трябва да пътуват на дълги разстояния, както трябва да правят в други села, за да имат достъп до образование.
Възобновяване на околната среда
Стремежът към засаждане на дървета води не само до културна промяна за селото.Засадените дръвчета са спомогнали за подобряването на въздуха, водата, почвата и микроклимата. Годините на добив на мрамор са оставили пейзажа силно оголен. Днес, докато съседните села са обвити в мраморен прах, въздухът на Пиплантри е значително по-чист. Местните свидетелстват, че подпочвените води, особено в гористите райони, могат да бъдат намерени на 4,5 до 6 метра. Преди 2007 г. нивата на подпочвените води са под 152 метра.
В предварителна оценка на почвата в гората на Пиплантри, Хемлата Лохар, природозащитник с докторска степен, казва, че повишеното органично вещество в почвата я е обогатило и е подобрило нейния капацитет за задържане на вода. „В този район имаше по-обилни от обичайните дъждове тази година, но за разлика от съседните каменисти пустинни райони, тук нямаше наводнения. Това отчасти се дължи на факта, че дърветата подпомагат задържанетона вода“, казва тя.
Недалеч от зелената селска гора обаче добивът на мрамор продължава с нестихваща сила. Мотивирани от засаждането на дървета в Пиплантри, някои минни компании започнаха да озеленяват старите си сметища. Освен това разработват малки водни басейни за животните и насекомите. „Смятам, че ще отнеме стотици години, преди тези хълмове да станат естествено залесени“, коментира Шям Сундър иронично. „Но това поне минимизира праха и позволява на дърветата да разширят лечебното си влияние върху тази увредена земя.“
Семейство Паливал споделя, че всички средства за засаждане и поддръжка идват от правителството. Въпреки това, трудоемката поддръжка, разходите и малкото мотивирани доброволци не са достатъчни за възпроизводството на дърветата. Освен това, без обучение по горско стопанство или еко-възстановяване, Шям Сундар е засадил някои екзотични дървета, които се нуждаят от по-специални грижи от местните видове.
„Но засадената гора определено отделя достатъчно въглерод и създава подходящата среда за ендемичните видове да растат естествено“, казва Панкадж Шарма, природозащитник, работещ по проект за развитие на устойчиво предприемачество с мрамор.
През 2018 г. правителството на Раджастан разработи център за обучение, който образова хората по „модела Пиплантри“ за събиране на вода и засаждане на дървета.
Сега планът е да се създадат женски кооперативи, които да продават горските продукти, събрани от зелените площи на селото. Преките икономически ползи от гората, които се натрупват за жените, биха могли да осигурят постоянната защита и на двете.
„Момичетата, дърветата, водата, биоразнообразието, селските блага – само когато се развиват в синхрон, човек може да се осмели да има надежда за бъдещето.“- Шям Сундар Паливал
Превод: Вероника Средкова
Източник: Reasons to be cheerful
