Националните конгреси на Китайската комунистическа партия (ККП) се провеждат на всеки пет години и обикновено привличат голям медиен и обществен интерес, тъй като до голяма степен определят посоката в икономически, социален и политически план, в която Китай ще се движи през следващите години.
Двадесетият конгрес на ККП се проведе между 16 и 22 октомври 2022 г. и освен преизбирането на Си Дзинпин за генерален секретар на партията за трети мандат събитието стана повод за размисъл и в много други аспекти.
Светът е осезаемо по-различен от октомври 2017 г., когато се проведе предходният конгрес на ККП. Кризата в Хонконг, пандемията от COVID-19 и войната в Украйна са събитията, които оказаха най-силно влияние на китайската вътрешна и външна политика и това неминуемо ще се отрази и в пътя на страната през следващите години.
За първите две чухме да се говори по-открито по време на самия конгрес, докато третото Китай в лицето на Си Дзинпин по-скоро предпочита да не коментира съвсем гласно. През годините Китай винаги се е опитвал да стои на вододела между вечно опониращите си западни сили и Русия, но изглежда сякаш в настоящата международна геополитическа ситуация на Пекин ще се наложи да заеме страна, макар и тя да не е нито една от двете вече споменати.
Основните точки в доклада на Си Дзинпин
Един от най-ключовите моменти на конгреса на ККП винаги е свързан с работния доклад на генералния секретар на партията, който очертава и основните линии, върху които ще стъпи и самият конгрес. В своята близо двучасова реч Си Дзинпин говори за предизвикателствата пред партията и страната, за свършената работа през последните пет години и за това, което предстои през следващите пет.
COVID-19: Светът бе и продължава да е разделен на няколко отделни фракции по отношение на политиката за справяне с пандемията от COVID-19. Китай от самото начало залага на строга политика на „нулев COVID-19”, което се явява пълна противоположност на политиките на страни като Швеция, които избраха пътя на стадния имунитет. В доклада на Си Дзинпин бе акцентирано върху ефективността и позитивните резултати в икономически и социален план от следването на политиката на строга изолация и карантина с цел предотвратяване на дифузното разпространяване на заразата. Изглежда сякаш Китай възнамерява да продължи с тази стратегия за справяне с COVID-19.
Тайван: Тайван е една от най-горещите точки в Азиатско-тихоокеанския регион, а след началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. международната общност гледа с все повече тревога към събитията около малкия остров в Източнокитайско море. Посещението в Тайван през август на едно от най-ярките лица в американската политика през последните години – Нанси Пелоси, и ответната остра реакция от страна на Пекин прикова вниманието на света към Тайван. До такава степен, че полетът на Нанси Пелоси до Тайван се превърна в най-проследявания полет в платформата Flightradar24 за всички времена.
Имайки предвид всичко това, не е изненада, че в доклада на Си Дзинпин обширно и категорично бе отразена и темата Тайван. „Окончателното обединяване на нацията несъмнено трябва да бъде и несъмнено ще бъде осъществено“, заявява китайският президент в своето обръщение. В историята назад лидерите на Китай рядко са обявявали гласно възможността за присъединяване на Тайван към Китайската народна република чрез употребата на сила. В своя доклад пред Конгреса на ККП обаче Си Дзинпин го направи.
„Ще продължаваме да се стремим към мирно обединение[…], но никога няма да обещаем, че ще отхвърлим възможността за употребата на сила и запазваме правото си да вземем всички необходими мерки“, казва в обръщението си Си Дзинпин. В частта, в която говори за Тайван, китайският президент изрично заявява, че разрешаването на казуса с Тайван е изцяло вътрешнополитически въпрос и няма място за каквато и да е намеса от външни сили.
Хонконг: В своето обръщение Си Дзинпин не пропусна да отдели време и на въпроса с кризата в Хонконг от 2019-2020 г., като той изрично определи действията на ККП като ключови за разрешаването на критичната ситуация на острова. „Благодарение на предприетите действия редът бе възстановен в Хонконг, отваряйки път за развитието на региона към по-добро“, смята китайският президент.
Икономика: Темата за икономиката е неизменна част от конгресите на ККП и тазгодишният не се различаваше в това отношение. Това, което прави впечатление на експерти и анализатори обаче, е плавната трансформация в подхода на Пекин спрямо икономическото развитие. Гигантските амбиции в икономически план сякаш губят инерция на фона на стагнацията покрай пандемията и на поредицата от санкции срещу китайски компании, предимно в сектора на технологиите. Докладът на Си Дзинпин пред Двадесетия конгрес на ККП отразява настоящото състояние на китайската икономика. Акцентите в област икономика попадат основно върху запазването на стабилността на икономиката на страната и постигането на прогрес в смаляването на големите пропасти между богати и бедни.
Ако трябва да направим едно кратко обобщение на доклада на китайския президент, той определено показва, че Пекин ще продължава да търси своето място на геополитическата карта без да се асоциира тясно с определени блокове или алианси. В доклада си Си Дзинпин говори за стремеж към „самостоятелност“ в икономиката, технологиите и политиката. През последните години тази идея за самостоятелност в различни аспекти залегна и в идеите за бъдещето развитие на Русия. Редица анализатори смятат, че докладът на Си Дзинпин от Двадесетия конгрес на ККП е един от най-отчетливо идеологически фокусираните върху основните идеи на ленинизма доклади на лидерите на партията от последните няколко десетилетия.
Още ключови моменти и бъдещето пред Китай
Извеждането на Ху Дзинтао: Един от моментите, с които тазгодишният конгрес на ККП ще остане в историята, е мистериозното извеждане на бившия президент и генерален секретар на ККП Ху Дзинтао от залата на събитието в последния му ден. Видео кадри с извеждането обиколиха световните информационни агенции, но в Китай медиите не го отразиха по никакъв начин. Няколко часа след случилото се китайската информационна агенция „Синхуа“ публикува анонс в социалната мрежа „Туитър“ (който не е достъпен от територията на Китай), в който се споменава, че причината за извеждането на Ху Дзинтао от залата е свързано с влошеното му здравословно състояние.
Действителната причина за случилото се не подлежи на доказване на фона на оскъдната налична информация, но мнението на много анализатори е, че, макар и здравословното състояние на Ху Дзинтао (което в действителност е нестабилно през последните години) да има общо, то самият факт, че извеждането му се случи пред пълната зала с делегати на ККП и международни журналисти, може и да означава, че събитието не е изцяло случайно и непланувано. Очевидното нежелание на Ху Дзинтао да напусне залата, което се вижда на разпространените видеокадри, също допринася за основателността на тази версия.
Ли Цян вместо Ли Къцян: Ли Къцян е настоящият премиер на Китайската народна република, като официално ще изпълнява тази длъжност до март 2023 г., когато ще бъде заменен от Ли Цян. Изхвърлянето на Ли Къцян от важните постове в ККП и държавата се превърна в едно от ключовите събития по време на Двадесетия конгрес на ККП. Доскорошният човек с най-много власт в държавата след Си Дзинпин ще бъде заменен от определяния като близък и лоялен на китайския президент бюрократ от Шанхай Ли Цян. Успехът на Си Дзинпин в смяната на Ли Къцян и то с негов доверен човек е само едно от доказателствата за това доколко настоящият президент на Китай е успял да консолидира властта в страната около себе си.
Отсъствието от новоизбрания Постоянен комитет на Политбюро на ЦК на ККП на друга доскоро влиятелна фигура в китайската политика – Уан Ян, също говори за това.
Новото Политбюро: Един от акцентите тук е липсата на женско присъствие сред новоизбраните 24-ма членове на Политбюро, което не се е случвало от 25 години. По отношение на седемте членове на Постоянния комитет може да се каже, че всички без един са доказано лоялни и близки до Си Дзинпин. Количеството на негови приближени в Политбюро надхвърли предварителните очаквания на международните анализатори, което е поредният недвусмислен знак за нарастването на влиянието на Си Дзинпин.
Неслучайно в деня след края на Конгреса и избирането на Си Дзинпин за трети мандат начело на ККП голяма част от медиите го определиха като най-влиятелния човек в модерната история на Китай след основателя на Китайската народна република Мао Дзедун. Липсата на явен наследник на Си Дзинпин към момента слага на масата възможността и за четвърти мандат начело на ККП за китайския президент. Двадесетият конгрес на ККП доказа, че Си Дзинпин е тук не само, за да остане, но и дори да увеличава влиянието си в страната и партията. Китай под негово ръководство ще продължава да отказва да играе поддържаща роля в световната геополитика и ще се стреми към затвърждаване на своя имидж на световна икономическа и политическа сила.
Автор: Ванеса Николова
