Международният ден на благотворителността е създаден с цел да мобилизира хората, неправителствените организации и заинтересованите страни по целия свят да помагат на другите чрез доброволчески и филантропски дейности.

Датата 5 септември беше избрана, за да се отбележи годишнината от смъртта на Майка Тереза ​​от Калкута, която получи Нобелова награда за мир през 1979 г. „за работа, извършена в борбата за преодоляване на бедността и бедствията, които също представляват заплаха за мира“.

Източник: UN

Майка Тереза, известната монахиня и мисионерка, е родена като Агнес Гонджа Боджаджиу през 1910 г. През 1928 г. тя заминава за Индия, където се посвещава на подпомагането на бедните. През 1948 г. тя става индийски гражданин и основава Ордена на мисионерите на милосърдието в Колкота (Калкута) през 1950 г., който става известен с работата си сред хората в неравностойно положение и болните в този град.

В продължение на повече от 45 години тя служи на бедни, болни, сираци и умиращи, докато ръководи разширяването на Мисионерите на милосърдието, първо в Индия, а след това и в други страни.

Като признание за ролята на благотворителността относно облекчаването на хуманитарните кризи и човешкото страдание в и между нациите, както и за усилията на благотворителните организации и лица, включително работата на Майка Тереза, Общото събрание на ООН в своята резолюция А/ RES/67/105 определи 5 септември, годишнината от смъртта й, за Международен ден на благотворителността.

Глобална солидарност за премахване на бедността

Благотворителността, подобно на понятията за доброволчество и филантропия, осигурява истинската социална връзка и допринася за създаването на приобщаващи и по-устойчиви общества.

Благотворителността може да облекчи най-лошите последици от хуманитарните кризи, да допълни обществените услуги в здравеопазването, образованието, жилищното настаняване и закрилата на децата.

Тя съдейства за развитието на културата, науката, спорта и опазването на културното и природно наследство. Също така насърчава правата на маргинализираните общности и хората в неравностойно положение, както и разпространява посланието за хуманност в конфликтни ситуации.

В Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., приета през септември 2015 г., ООН признава, че изкореняването на бедността във всичките й форми и измерения, включително крайната бедност, е най-голямото глобално предизвикателство и задължително изискване за устойчиво развитие.

Дневният призовава за засилена глобална солидарност, насочена по-специално към нуждите на най-бедните и най-уязвимите. Също така се признава и ролята на разнообразния частен сектор, вариращ от микропредприятия през кооперации до мултинационални компании, както и тази на организациите на гражданското общество и филантропските организации в изпълнението на новата програма.

17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР), посочени в Дневния ред, могат да бъдат групирани в пет критични области: хора, планета, просперитет, мир и партньорство. Те имат потенциала да трансформират живота ни и нашата планета, като предоставят рамката, необходима на филантропските институции, за да позволят на всички хора да допринесат за подобряването на нашия свят.

По публикацията работи: Петя Георгиева

RELATED ARTICLESMORE FROM AUTHOR