„Абортът не е човешко право!“ Какво се случва, когато репродуктивните права на жените се отнемат?

0
96

На 3 май 2022 г. в интернет е разпространена чернова на предстоящо решение на Върховния съд на САЩ, което може да отнеме правото на аборт на хиляди жени в страната. 

На 24 юни Върховният съд в САЩ взе историческо решение, с което отмени знаково решение от 1973 г. по делото „Роу срещу Уейд“ и постанови, че щатите отново ще имат правото да забраняват абортите, предаде БТА. Решeнието по въпросното дело гарантираше конституционното право на жените да извършват аборт. Легалният срок за неговото извършване е определен до момента, в който плодът може да оцелее извън утробата. Към момента на легализацията това е определено като 28-та седмица.

Защо е застрашено правото на аборт?

През 2018 г. щатът Мисисипи приема закон, делегализиращ абортите, извършени след 15-тата седмица, а на лекарите, извършващи тези процедури, в разрез с новоприетия щатския закон, може да им е отнето правото на практика. Единственото предвидено изключение в закона е при тежки увреждания на плода. 

Въпреки че законът е приет, той не влиза в сила заради противоречието му с решението на Върховния съд по делото Роу срещу Уейд. Законодателните органи в щата отнасят въпроса за влизането му в сила до федералния съд на Мисисипи, който потвърждава решението и оставя закона без изпълнение. През май 2021 г. Върховният съд на САЩ се съгласява да разгледа въпроса, като през декември същата година е първото изслушване по делото, целящо оригиналното решение по делото Роу срещу Уейд да бъде отменено и определянето на правилата за извършване на аборт да бъде оставено единствено на щатско ниво.

Какви биха били евентуалните последици от отмяна на решението?

Без това решение, на федерално ниво едва 15 щата и федералният окръг Колумбия имат собствени закони, защитаващи правото на аборт. В останалите щати ситуацията е различна – някои от тях имат стари закони отпреди 1973 г., които не са отменени и, в случай че решението на Върховния съд бъде отменено, автоматично ще влязат в сила. Други щати имат ново местно законодателство, ограничаващо правото на аборт, което е блокирано от федералното законодателство, но което също би влязло в сила при евентуална отмяна.

Но такава отмяна се оказва незадължителна за прилагане на по-строго законодателство на местно ниво, когато през септември 2021 г. Върховния съд отказва да суспендира един от двата закона, ограничаващи правото на аборт в щата Тексас, тъй като формално не се нарушава решението от 1973 г. Според новия закон абортите се забраняват след като стане възможно засичането на пулс на плода, което се случва около 6-тата седмица след зачеване. Законовата дупка, която се използва е, че не щатът следи за прилагането на закона, а са дадени права на гражданите да съдят всеки участващ в този тип манипулация с изключение на пациента. Това означава, че лекарите и медицинските сестри, пренебрегнали щатския закон, ги грози лишаване на свобода от 5 години до доживотен затвор, а хората, повдигнали обвинението, могат да получат до 10 хиляди долара, ако се докаже, че информацията е вярна.

Каква е ситуацията по света?

След 1994 г. едва 3 държави затягат контрола над абортите (Полша, Никарагуа и Ел Салвадор), докато 59 го отхлабват. Сред тези 59 държави е и Република Ирландия, която през 2018 г. легализира абортите за пръв път в своята история. Борбата за репродуктивни права на жените в страната е стара и датира още от 1866 г., когато Ирландия все още е част от Британската империя, и забраната за аборти е част от имперското законодателство. Този закон се запазва и след 1922 г., когато Ирландия добива независимост.

През 80-те години вследствие на феминисткото движение в Европа започва по-широкото легализиране на аборта като процедура. Това се оспорва от католическите движения в Ирландия, които започват кампания не само за запазването на закона, забраняващ този тип медицински процедури, а дори и за вписването му в държавната конституция. 

Това става факт през 1983 г. след организиран референдум. Забраната на абортите се вписва като осмата поправка на конституцията на Ирландия. Така се потвърждава правото на живот на неродените, което се приравнява с това на майката.

Въпреки това битката за репродуктивни права не спира до там. До легализацията през 2018 г. няколко случая предизвикват огромен обществен дебат, тъй като в закона липсват изключения в случай на изнасилване, кръвосмешение и/или тежки аномалии с плода или застрашаване на живота на майката.

Първият случай е от 1992 г., когато 14-годишна жертва на изнасилване забременява. По време на изслушване пред съда тя споделя, че обмисля самоубийство вследствие на бременността, но въпреки това съдът отсъжда, че заплахата за нейния живот не е достатъчно голяма, за да й бъде позволен аборт. В сила влиза и ефективна забрана да напуска страната за 9 месеца, което прави невъзможно да извърши процедурата в Англия, до където много жени са принудени да пътуват. Впоследствие на втора инстанция е решено, че все пак има заплаха за живота й, но преди ефективно да й бъде разрешен абортът, тя преживява спонтанен аборт.

Друг особено тежък случай е от 2012 г., когато жена на 31 години, бременна в 17-тата седмица, е приета в болница, където е определено, че тя преживява спонтанен аборт, но поради факта, че лекарите все още засичат пулса на плода, той се смята за живо същество. Следователно всяка лекарска намеса е забранена, налага се изчакване пулсът да спре. В това време на изчакване започват симптоми на инфекция. 4 дни след приемането й в болница, когато пулсът на плода не може да бъде усетен, вече е твърде късно жената да бъде спасена. 

Случаят на Савита не е просто трагичен инцидент, а логично следствие на закони, целящи строг репродуктивен контрол. Случаи като този се очаква да станат все по-чести в Америка, ако контролът на абортите бъде затегнат. Доказателство за това е друга европейска държава – Полша. От 90-те години насам Полша е една от държавите с най-тежки регулации относно абортите. Той е разрешен само в случаите на риск за живота на майката, вследствие на изнасилване или кръвосмешение, или в следствие на малформации на плода, като последното е причина за над 90% от абортите, извършвани в страната. 

Но през 2020 г. полският конституционен съд се произнася, че абортите в случаите на малформации на плода противоречат на правото на живот на всеки индивид. Въпреки многобройните протести в различни градове на страната изменението на закона влиза в сила. След приемането на закона през 2020 г. в страната са известни поне 2 смъртни случая, подобни на този на Савита от 2012 г. 

Единият е от декември на 2021 г., а жената е известна под името Агниешка Т. 37-годишната жена, майка на 3 деца, бременна с близнаци, е приета в болница, където става ясно, че единият от двата близнака е починал в утробата й. Лекарите отказват да терминират бременността, позовавайки се на забраната в законодателството и изчакват пулсът и на другия близнак да спре. Абортът е извършен на 25 декември, 4 дни след като жената е приета в болница. Тя умира след месец. Когато тази информация е публикувана, болницата все още отказва да съобщи причината за смъртта. Според семейството тя е ясна – септичен шок. Следва нова вълна от протести и липса на реакция от законодателните органи.

И въпреки критиката на закона от страна на Съвета на ЕС и други институции на Съюза, призоваващи за права на жените и право на избора, ситуацията в Полша не се променя. Не се променя и законът в друга страна от Европейския съюз – Малта.

В страната с най-рестриктивен закон в ЕС абортите са нелегални във всички случаи. Жените и хората, подпомогнали ги, са заплашени от затвор между 18 месеца и 3 години, а всички медицински специалисти от 18 месеца до 4 години и възможност за доживотна забрана да практикуват професията си. Законът е най-стриктният в цяла Европа, тъй като не са оставени изключения в случай на малформации на плода, застрашаване живота на майката или бременността да е следствие на изнасилване.

През 2021 г. Европейският парламент приема резолюция гласяща, че е в нарушение на човешките права всяко ограничение на достъпа до контрацепция, семейно планиране и право на аборт.  И въпреки че това е незадължителна резолюция, срещу нея има отпор – приета е с 378 гласа за и 255 против. Срещу нея масово гласува най-широко представената партия – Европейската народна партия, членове на която правят изказвания, гласящи „Абортът не е човешко право“.

И това се случва през 2021 г., когато пандемията от КОВИД-19, все още е в разгара си и голяма част от европейските граници са затворени. Това се явява препятствие пред хиляди жени в Полша и Малта, разчитащи на лекари в съседни държави за извършване на процедура, нелегална и наказуема в тяхната собствена.

Днес, една година по-късно, Европа не е изправена пред масова пандемия, а пред нова бежанска криза. Хиляди украинки напускат страната си, някои от които и изнасилени и забременели от войници на руската армия. Какво се случва с тези жени, когато прекосят границата с Полша? Какво се случва когато правото им на избор е отнето, защото за извършване на аборт следствие на изнасилване, първо съд трябва да докаже, че изнасилването изобщо се е случило. А когато това стане, за много жени вече е късно. 

Автор: Биляна Вълкова