Момичетата в Афганистан бяха принудени да напуснат училище, когато талибаните се върнаха на власт преди година, но инициатива, подкрепена от ООН, дава възможност на момичетата да се обучават, помагайки на връстниците си, за да могат да се върнат към формалното образование.
17-годишната Мурсал Фасийхи все още не може да повярва, че на този етап, няма как да се върне на училище. След като е била всеотдайна ученичка, тя, както всички момичета в гимназиална възраст, не успява да се върне в класната стая поради правилата, наложени от властите в страната.
Позовавайки се на поредица от директиви, които възпрепятстват жените и момичетата да участват в обществения живот, тя споделя: „Не е правилно да решават вместо нас- да ни нареждат да ходим забулени, да крием лицата си и да ни налагат забраната да ходим на училище.“
Последният път, когато Мурсал вижда класна стая, е когато се явява на последните си изпити за завършване на 11. клас през юли 2021 г. Само месец по-късно талибаните помитат Афганистан и столицата Кабул пада на 15 август.
„Липсват ми моите приятели, учителите и училището“
Някои от нейните приятели успяват да напуснат Афганистан и сега продължават образованието си в чужбина. „Наистина ми липсват моите приятели, учителите и училището. Моето училище беше страхотно място, но сега не мога да се върна там.“
Мечтите ѝ да стане лекар вече са разклатени, но надеждата ѝ няма да угасне. За да запълни времето си и да се почувства продуктивна, Мурсал се присъединява към Мрежата на младите учители на връстници, регионална младежка инициатива, подкрепена от Фонда на ООН за населението.
Мрежата на младите учители на връстници се фокусира върху изграждането на житейски умения в младите хора- да се справят с предизвикателствата, пред които са изправени. Тя се присъединява към обучителен курс през юли миналата година и сега е един от 25-те учители на мрежата в Афганистан.
Обучението ѝ отваря очите за различните проблеми, с които афганистанските младежи се сблъскват ежедневно. Като образована млада жена в Кабул, тя не е знаела за броя на момичетата, които изпитват негативното влияние на ранния брак и забременяването в тийнейджърска възраст, особено при момичета, които живеят в отдалечени райони или са изправени пред бедност.
Нарастване на бедността
Нарастващата бедност, произтичаща от икономическата криза, която дойде с връщането на талибаните на власт в Афганистан, е един от най- важните фактори, които водят до това. Отчаянието е подтикнало много семейства да омъжат непълнолетните си дъщери, за да се отърват от отговорността и грижите за тях.
„Тъжно е. Как може едно дете да роди друго дете на този свят и да го отгледа? На нашата възраст ние сме просто деца. Трябва да учим и да очакваме да постигнем велики неща. Все още не е време да се женим.“
В очакване тъмният облак да премине
Въпреки че желанието на Мурсал за формално образование е неосъществимо за неопределен период от време, тя намира смисъл и цел в това да бъде учител на своите връстници. В допълнение към образоването на младите жени за вредите от ранния брак и забременяването в тийнейджърска възраст, те могат да споделят надеждата си за по-добро бъдеще. „Когато тъмният облак премине, ще видим светло утро“, казва тя пред Фонда за населението на ООН.
„Надявам се малките момичета да не се отказват. Нормално е да се страхуват, нормално е да им се плаче, но отказването никога не е опция. Дано да продължат да учат по какъвто и да е начин. Дай Боже, може би някой ще ни помогне или училищата ще отворят врати. Знам, някой ден, нашата светла утрин ще настъпи отново.“
Превод: Мелиса Зеки
Източник: UNA News