Тежки боеве избухнаха в страната на 27 август, загиналите наброяват 42 души, включително четирима цивилни, а ранените са близо 160, според здравното министерство в столицата Триполи. Около 50 семейства са били разделени, а пет здравни центъра и два центъра за задържане на мигранти са били повредени.
Шефът на ООН по политическите въпроси Розмари Ди Карло пред Съвета за сигурност призова лидерите на Либия да предприемат незабавни действия за провеждане на избори.
Две правителства, една държава
Причината за тези сблъсъци е разделянето на Либия между две враждуващи администрации след свалянето на бившия лидер Муамар Кадафи през 2011 г. Правителството на националното съгласие (ПНС), водено от Файез ал Сарадж, е базирано в столицата Триполи. Либийската национална армия (ЛНА), оглавена от
председателя на парламента Агила Салех и министър-председателя Абдула ал Тани и подкрепяна от военния лидер Халифа Хафтер, държи под свой контрол територии на изток. Двете съперничещи си правителства са въвлечени в жестока борба за власт
и контрол върху доходоносния петролен сектор на Либия, който произвежда по-голямата част от богатството на страната.
Има ли замесени международни сили?
Не е тайна, че външни актьори изиграха важна роля в събитията, случили се в Либия. Турция и Катар предоставиха военна и финансова помощ на подкрепеното от ООН
Правителство на националното съгласие. Действията на Турция са провокирани от сходната идеология, която те споделят, но и от подкрепата към “Мюсюлманско братство”.
Франция, Египет, Русия, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия насочиха подкрепа към Либийската национална армия. Египет има дълга обща граница (1115 км) с Либия и вижда ЛНА като най-добрия начин да предотврати екстремистки атаки, навлизащи в страната. Освен това Хафтар е виждан като преграда срещу
разпространението на влиянието на ислямистки организации като “Мюсюлманско братство”.
Позицията на ООН
Госпожа Ди Карло каза, че е дълбоко загрижена за продължаващата безизходица. Според нея продължаващите забавяния в провеждането на изборния процес
представляват нарастваща заплаха за сигурността на всички либийци.
„В светлината на влошаването на политическия климат и климата на сигурността в Триполи, Обединените нации трябва да продължат да предоставят посредничеството, за да помогнат на либийските участници да търсят консенсусен път към избори“, каза тя. ООН смята изборите за единствения начин за излизане от сегашната задънена улица.
От какво значение е подобряването на политическата ситуация?
Ситуацията в Либия е от първостепенно значение преди всичко за страните от
Европейския съюз, тъй като тази страна е значим източник на въглеводороди за
европейските държави. Това става особено актуално на фона на петролните и газовите санкции, наложени от Европа срещу Русия.
Освен това ЕС похарчи милиарди евро за сигурност, развитие и гранична помощ в Западна и Централна Африка, за да спре миграционния поток. Франция похарчи повече от 900 млн. евро миналата година за операция “Бархан”, нейната военна мисия в Сахел, където са разположени 5000 войници, откакто за първи път се намеси, за да смаже бунтовниците в Северно Мали през 2013 г.
Какво се обърка след смъртта на Кадафи?
Една от причините, довела до сегашното състояние в страната, беше провалът да се създадат реалистични планове за Либия след Кадафи от страна както на преходното правителство, което управляваше „освободените“ части на Либия от началото на въстанието, така и от страна на НАТО, които извършиха стотици въздушни удари срещу лоялните на Кадафи сили. Докато международните партньори нямаха стратегия за след намесата, местните
лидери не успяха да създадат план за бъдещето по отношение на новите
икономически и политически системи, както и управлението на процес на помирение и справедливост след осем месеца кървав конфликт и 42 години диктатура. Втори ключов проблем, който все още измъчва Либия днес, беше овластяването на различни милиции. По време на въстанията бунтовническите бойци действаха почти напълно безнаказано, тъй като новите лидери си затваряха очите за изтезанията, грабежите и екзекуциите на затворници. След смъртта на Кадафи много от хората на негова страна бяха изправени пред съд и в много случаи обвинени в убийство, дори и да са убивали само в битка. Междувременно виновните за военни престъпления от печелившата страна се разхождаха на свобода. Третият ключов проблем беше неспособността да се съберат големите количества
оръжия, които са в страната. Когато започнаха въстанията, на антиправителствените бойци им липсваха оръжия и боеприпаси, така че те започнаха да организират атаки
срещу армейски бази и складове за оръжия.
Какъв е историческият контекст, довел до сегашното положение в Либия?
Можем да проследим причините за настоящето положение на държавата назад до 2011. Гражданските протести, които започнаха в Тунис през декември 2010 г. (Арабската пролет), достигнаха месец по-късно в съседна Либия, макар и по различен начин, тъй като масовите демонстрации от Тунис и Египет, не бяха повторени. За разлика от това сред опозицията преобладаваха ислямистките групи. Въстанията в
Бенгази обаче бяха достатъчни за Съвета за сигурност на ООН да приеме Резолюция1973, въз основа на която НАТО започнаха бомбена кампания между март и октомври 2011 г. На 20 октомври бунтовническите сили откриха Кадафи извън град Сирт и го
екзекутираха набързо.
Смъртта на диктатора не донесе демокрация или стабилност. Вместо това Либия се разпадна по регионални и идеологически линии и стигна до вътрешен въоръжен конфликт. Племената и военните, които досега работиха заедно, се обърнаха едни
срещу други. Страната премина през цикли на насилие.
От 2012 г. изборите в Либия — възпрепятствани от заплахи, насилие и случайни отвличания и убийства — не успяха да доведат до победа с мнозинство. През юни
2014 г. резултатите от националните избори за Камарата на представителите бяха отхвърлени от коалиционното правителство на власт в Триполи, което беше избрано преди това и беше подкрепено от мощни милиции.
Избраната камара се установи в източната част на Либия, което доведе до институционално разделение на страната. Оттогава има две противоположни правителства на изток и запад, които сега се борят за контрола над столицата Триполи.
Генерал Хафтар участва в преврата на Кадафи срещу монархията през 1969 г. и се издига до висок чин в армията.През 1987 г., когато Либия беше във война с Чад за стратегически важен участък от границата, полковник Хафтар стана главнокомандващ.
Въпреки това либийската база беше победена: чадските войници убиха хиляди войници, пленявайки самия Хафтар и 400 негови подчинени. Преди това Кадафи подписа споразумение за изтеглянето на всички либийски войски от Чад, така че операцията на Хафтар беше нарушение. След това поражение Муамар Кадафи публично се отказва от затворниците. Възможното завръщане на Хафтар беше видяно като заплаха за режима на Кадафи, тъй като той щеше да бъде посрещнат като герой. Разярен, Хафтар прекъсна отношения с Кадафи и встъпи във връзки с ЦРУ. По време на преврат в Чад ЦРУ евакуира генерал Хафтар и хората му, като ги изпраща първо в Ирак, а след това през 1991 г. в САЩ, където той прекарва 20 години. Той се завърща
в Либия през 2011 г., по време на бунта срещу Кадафи, и по-късно става командир на Либийската национална армия.
През февруари 2014 г. генерал Хафтар обяви в телевизионно изявление, че
правителството в Триполи е разпуснато — въпреки че продължава да контролира западната част на Либия — и започна двугодишна битка срещу групировките на изток, твърдейки, че се „бори с тероризма“ и се опитва да стабилизира Либия.
Междувременно Триполи и западната част на Либия се контролират от
Правителството на националното съгласие, създадено през 2016 г. чрез ръководено от ООН политическо споразумение между избраната камара на изток и тогавашното управляващо правителство в Триполи. То все още се признава от ООН за единственото легитимно правителство в Либия, но Камарата на представителите –
която подкрепя генерал Хафтар – оттогава оттегли подкрепата си за сделката.
През април 2019 г. генерал Хафтар започна офанзива срещу Триполи в опит да поеме контрола над цялата страна.
Правителството на националното съгласие, оглавявано от Абдул Хамид Дбейба, започна работа през пролетта на 2021 г. в резултат на повече от шест месеца преговори под егидата на ООН, предназначени да сложат край на седемте години разделяне на страната между Изтока и Запада. Задачите на ПНС бяха да обедини страната и да подготви парламентарните и президентските избори, които бяха
планирани за декември 2021 г. Но нищо не се случи.
Висшата национална избирателна комисия на Либия отложи президентските избори, насрочени за 24 декември 2021 г., поради спорове, свързани с правилата на изборния
процес, списъка с кандидати, опасения за сигурността, сплашване на избирателите от въоръжени милиции и продължаващи разделения между политическите институции в страната. Сегашната безизходица възникна поради неуспеха да се проведат изборите през декември както и отказа на премиера Абдул Хамид Дбейба, който ръководи преходно правителство, да се оттегли. В отговор базираният на изток парламент назначи министър-председател, Фатхи Башага, който от месеци се опитва да установи правителството си в Триполи. Отмяната на изборите постави под въпрос легитимността на ПНС и президентския съвет.
В резултат на това през февруари Камарата на представителите на Либия гласува с мнозинство в подкрепа на назначаването на бившия вътрешен министър Фатхи Башага на поста министър-председател. Халифа Хафтар и неговата Либийска национална армия приветстваха назначаването на Башага. Абдел Хамид Дбейба
обаче счете това решение за незаконно и отказа да подаде оставка.
През май Фатхи Башага направи опит да влезе в Триполи, но не успява. В резултат на това той обяви, че неговото правителство ще започне работа в град Сиирт. Въпреки това силите, лоялни към него, останаха в Триполи. През цялото това време двамата премиери се опитваха да си поделят властта и в същото време да установят контрол
върху финансовите потоци в страната и Националната петролна корпорация. В
същото време ООН не се отказа от опитите си да намери компромис за изборите между Камарата на представителите и Висшия държавен съвет, но безуспешно.
В края на август двамата премиери отново размениха кореспонденция помежду си. Първо, Дбейба каза, че Либия „няма друг път освен избори“. Тогава Фатхи Башага изпрати писмо до съперника си, изисквайки властта да му бъде прехвърлена незабавно. В същото време той посочи Абдел Хамид Дбейба като бивш министър-председател. Отговорът не закъсня. „Бивш министър на вътрешните работи (преди това Фатхи Башага), спестете си многократните съобщения и заплахи за разпалване на война. Ако се интересувате от живота на либийците, отидете на изборите и се откажете от илюзиите за военни преврати, времето им свърши“, написа Дбейба в Twitter, имайки предвид политическия си опонент.
За по-малко от ден тази размяна на резки думи доведе до сблъсъци по улиците на Триполи. И сега всяка страна обвинява другата, че провокира размирици.
Въпреки факта, че Фатхи Башаге не успя да превземе Триполи за втори път през последните шест месеца, експерти смятат, че конфликтът между двамата премиери все още не е разрешен. Освен това предишният либийски опит показва, че властта в столицата все още не означава контрол върху цялата страна.
Така противопоставянето в последните няколко години основно между Халифа
Хафтар и лидера на ПНС Файез Сарадж беше заменено от конфронтация между
Дбейба и Башага. Сега бившият вътрешен министър в правителството на Сарадж Башага, който активно се противопоставяше на ЛНА, се сближи с обкръжението на Хафтар. Това за пореден път доказва верността на максимата, че в политиката няма
вечни приятели и врагове, а само вечни интереси.
Автор: Петрослава Братанова
