Афганистан след талибаните: икономическа криза и борба за международно признание

0
280
Източник: Unsplash

На 15 август 2021 г. талибански отряди превземат столицата на Афганистан – Кабул. Насилието и безредиците в страната нарастват до размери, на които населението не е ставало свидетел от 2001 г.  насам. Месеци след завземането на властта, държавата се намира в състояние на хаос, новите управляващи са изправени пред голям брой предизвикателства: международни, регионални и вътрешни. Афганистан няма подкрепата на международната общност, няма дипломатически партньори, а управляващите са раздвоени по какъв път да поемат.

Проблеми, пред които е изправена страната

По време на предишното си управление в периода 1996 – 2001 г., на талибаните се е гледало като на спасители от хаоса, защото населението вече е било уморено от конфликтите в страната. Сега положението е по-различно, поколението е ново, потребностите на хората – също. И въпреки че талибаните уверяват, че са се променили и не са същите, каквито са били преди повече от две десетилетия, изглежда думите им не са достатъчни.

Афганистанската икономика беше много слаба още преди завладяването на Кабул от талибаните. Западните правителства и агенциите за помощ са предоставяли милиарди долари като хуманитарна и помощ за развитие. Тези средства са били повече от 40% от БВП на страната и 75% от публичните разходи. И все пак дори с тази подкрепа, доходът на глава от населението е бил един от най-ниските в света.

За няколкото месеца, откакто властта е в ръцете на талибаните, редица проблеми драстично са ескалирали. Проблемът със сигурността в някои области е голям. Бедността и липсата на стоки от първа необходимост също. Сега все повече хора се нуждаят от хуманитарна помощ. Както в градовете, така и в провинцията съществува висок риск от глад. На учителите и здравните работници вече не се заплаща, което оставя семействата им с малък или никакъв основен доход. Талибаните са принудени да харчат значителни средства, за да поддържат лоялността и да увеличат броя на своите въоръжени сили и полицейски части. Талибанското правителство усложнява финансовия спад, отказвайки да направи отстъпки по отношение на правата на човека и сигурността, за да получи международна помощ.

Засега въпросът за това как ще се развиват производството и продажбата на опиати и други наркотици в Афганистан е спорен. От една страна новите управляващи декларират курс за противодействие на трафика на наркотици и блокират маршрутите за транзит на наркотици към съседните държави. Не е ясно обаче дали посевите от опиумен мак са били унищожени. От друга страна има вероятност талибаните да прибягнат до използването на този източник на доходи, поради липсата на външна помощ за преодоляване на икономическата криза.

Дестабилизиращ фактор в страната е и терористичната дейност на централноазиатския клон на Ислямска държава – „Вилает Хорасан“. Въпреки намалелия брой на терористичните атаки, както и ограниченото влияние на Ислямска държава в страната, не бива да се изключва напълно опасността от тази терористична организация.

В Афганистан две групи от населението биха били склонни да се присъединят в редиците на „Вилает Хорасан“, което несъмнено би усложнило борбата на талибаните срещу Ислямска държава. Има опасения, че военнослужещи от бившата афганистанска армия, контролирана от администрацията на Ашраф Гани, както и афганистанските салафити може да се включат в дейността на терористичната организация. Ислямска държава би могла да се възползва от това, че и двете групи са репресирани от талибаните и да ги привлече на своя страна.

Срив на финансовата система

Решенията на правителството на САЩ, както и на други страни-донори и някои международни агенции да спрат финансовата помощ за Афганистан влошават ситуацията и допринасят за изострящата се икономическа и хуманитарна катастрофа. Без помощ има шанс частните банки на Афганистан да преживеят тежки загуби. След прекъсналите финансови сделки с останалата част от света, достъпът им до активи в чуждестранна валута е в опасност.

„Замразяването“ на няколко милиарда долара от валутните резерви на Афганистан от страна на САЩ води до потенциален риск от колапс на афганистанската валута, понижаване на валутния курс и хиперинфлация. Международният валутен фонд (МВФ) по подобен начин е „замразил“ достъпа на афганистанското правителство до ресурсите на МВФ. Липсата на валута, както и невъзможността за достъп до частни сметки би могъл да доведе до пълен срив на финансовата система на страната в рамките на месеци.

Избягването на срив на афганистанската банкова система ще бъде от ключово значение, а запазването на афганистанския частен сектор би допринесло за стабилизиране на ситуацията. Това би изисквало многостранен подход, свързан с отварянето на финансови канали, както и гарантиране, че финансовите затруднения, произтичащи от санкциите, няма да възпрепятстват вноса, износа и вътрешната търговия. Тези действия биха донесли значителни ползи и ще допринесат за поддържането на поне малка икономическа активност.

Всяка легитимност, всяка подкрепа ще трябва да бъде спечелена

По думите на американския държавен секретар Антъни Блинкен новото управление на Афганистан ще бъде съдено по действията му. Постепенно установяване на конструктивни отношения между управлението на талибаните и света като цяло донякъде би разрешило сложната ситуация, в която се намира Афганистан. Според Дебора Лайънс, специален представител на генералния секретар и ръководител на мисията на ООН за помощ в Афганистан, вероятно най – добрият начин за насърчаване на стабилността и за спечелване на бъдещата международна подкрепа е талибаните да избегнат изолацията, която характеризира предишния им опит във властта.

За да излезе по някакъв начин от изолацията, управлението на талибаните трябва да вземе много важно решение. То трябва да реши дали да управлява спрямо това, което би било най-добро за афганистанското население, или да се придържа строго към идеологията си.

От една страна, ако талибаните променят подхода си и включат в управлението жени, образовани афганистанци и експерти в дадени области, поддръжниците им, които вярват в прилагането на шериата, ще се отдръпнат от тях. От друга страна, ако нямат подкрепата на населението и не овладеят по някакъв начин икономическата криза, това ще се отрази пагубно на тяхната легитимност в региона и на международното им признание.

Ясно е, че международната изолация не е от полза на никого. Въпросът е дали евентуалното международно признаване на правителство, което е взело властта със сила, не би насърчило насилствените превземания и сриването на законни режими другаде. Признаването от ООН или която и да е отделна държава на правителство, в което има няколко членове на кабинета, включително министъра на вътрешните работи, които са считани за терористи от ООН и няколко държави, също би било пречка.

Афганистан е страна по няколко важни международни договора за правата на човека, включително Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за социални, икономически и културни права, Конвенцията за премахване на всички форми на расовата дискриминация и други.

За съжаление, талибаните изглежда не възнамеряват да изпълнят никое от тези международноправни задължения, които са свързани със задължение от страна на държавите да не дискриминират своите граждани и да признаят правото на живот, свобода на мисълта, образование на религиозна свобода на своите граждани.

Към този момент, ако не се внесат някакви промени от управляващите в Афганистан, признаването на талибаните от ООН или всяка друга държава би означавало признаването на тероризма, приемането на нарушения на правата на човека, както и приемане на нарушаването на международното право под много форми.

Напредък в някои сфери

Въпреки че в Афганистан има нужда от промени по отношение на спазването на правата на човека, както и на правото на жените на образование, има известен напредък в тази сфера. Първоначално всички училища за момичета са били затворени, впоследствие обаче нещата започват да се променят. Жените отново имат право на начално и средно образование, очаква се да получат възможност и за висше образование.

Възможно е талибаните да успеят да създадат една по-централизирана държавна машина, въпреки сегашното трудно положение в страната. Важни за новите управляващи в Афганистан са отношенията с хазарите, които показват желание да допринесат за изграждането на едно приобщаващо правителство. Несъмнено ще се отрази положително върху международния имидж на страната, ако новите управляващи запазят добрите отношения с хазарите и в същото време продължат да работят в посока преодоляване на предразсъдъците към шиитското население в страната.

Желанието на международната общност за диалог с талибаните е налице.  Доказателство за това са посещенията на правителствени делегации на различни държави, които възнамеряват да продължат разговора с новите управляващи в Афганистан, въпреки запазените характеристики като терористична организация на талибаните. Русия не е евакуирала посолството си в Кабул и посланикът ѝ поддържа редовен контакт с талибаните през последните месеци. Въпреки че талибаните са обявени за терористична организация от Москва, тя, заедно с Китай, Пакистан, Индия, Иран, както и някои централноазиатски държави, призовава ООН да свика конференция, която да помогне за възстановяването на страната и справянето с хуманитарната криза.

 

Автор: Михаела Симеонова