START-иране и стопиране на ядрената надпревара

0
156

10…9…8…7…6…5…4…3…2…1
СТАРТ

Съвместният договор за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия, т.нар. СТАРТ (от англ. Strategic Arms Reduction Treaty) между Съветския съюз и САЩ е изготвен още през 1982 г., а нуждата от съставянето на подобно споразумение е породена от хладните отношения между двете страни в контекста на твърдия курс спрямо Москва, възприет от американския президент Роналд Рейгън.

Договорът СТАРТ-1 е подписан 5 месеца преди разпадането на Съюза през 1991 г. от американския президент Джордж Х. У. Буш и съветския лидер Михаил Горбачов.

Условията

Клаузите на споразумението са сериозен компромис, като предвиждат драстично намаляване на междуконтиненталните балистични ракети, атомните подводници, носещи балистични ракети, стратегическите ядрени оръжия и други. Двете велики сили се стремят към взаимно неутрализиране на ядрените си арсенали. Превъзходството трябва да бъде отнето, за да се намали шанса за реална ядрена война. И до днес съществува полемика по въпроса дали по-голям или по-малък брой оръжия гарантира по-голяма сигурност. Привържениците на тезата в подкрепа на повече оръжия твърдят, че именно по-голямата заплаха за ответен удар би спряла държавите да се нападат взаимно. Критиците пък изтъкват нуждата от емоционална и военна интелигентност, която предполага здрав разум и хладнокръвие, независещи от броя на ядрени оръжия за масово унищожение.
Студената война се характеризира с трайно враждебни отношения между САЩ и СССР, които се проявяват дори в най-дребните детайли от ежедневието. Рекламните блокове, изкуството, новините и дори неангажиращите разговори носят пропагандни послания, всяващи страх и паника апели, както и дезинформационни критики.

1992 г. е важна за договора СТАРТ-1. С подписването на Лисабонския протокол от страна на САЩ, Беларус, Казахстан, Украйна и Русия, споразумението се превръща от двустранно в многостранно. Страните се задължават да спазват договора, при условие, че той бъде спазван от всички страни едновременно. В протоколни писма до президента Буш, държавните глави на Беларус, Казахстан и Украйна обещават да унищожат всяко стратегическо оръжие на своя територия в рамките на определения 7-годишен период на договора.

СТАРТ – 2

Честта за подписването на втория договор за разоръжаване отново се пада на президента Буш. От страна на Русия подпис полага първият президент на страната след края на СССР Борис Елцин. Споразумението СТАРТ – 2 е подписано през 1993 г., а условията този път предвиждат пълното унищожаване на някои видове оръжия.

Продължението

Пълно унищожение на тежките междуконтинентални балистични ракети е най-значимата клауза от втория договор. Условията са значително по-малко и са само продължение на вече поставените основи за разоръжаване. Според експерти финансовите облекчения за Русия са по-големи, отколкото военното превъзходство, което би могла да развие. В периода до 1999 г. Русия няма средствата да поддържа огромния си арсенал.

Спънките

Изпълнението на втория договор се оказва по-трудна задача, затова е отложено с 5 години. През 1997 г. се правят няколко опита за възстановяването на мерките от СТАРТ-2, но в крайна сметка страните губят интерес към договора. Вместо приключването на СТАРТ-2 през 2002 г. руският президент Владимир Путин и американският му колега Джордж Буш-младши подписват ново споразумение, наречено СОРТ. То се фокусира не върху носителите, а върху бойните глави в готовност. При СОРТ отпада също времевата рамка, както и механизмът на верификация, характерен за всички СТАРТ договори.

„Нов Старт” (New STARТ)

Това е най-новият от СТАРТ договорите между САЩ и Русия, подписан на 8 април 2010 г. и влизащ в действие на 5 февруари 2011 г. Според него, САЩ и Русия имат правото да разполагат 1550 ядрени бойни глави на балистични ракети и бомбардировачи (в момента двете държави все още притежават 6185 (САЩ) и 6500 (Русия) ядрени бойни заряда.

Редом с тези ограничения, и двете страни са задължени да обменят данни относно разположените ядрени глави и имат право на 18 проверки, разделени на първи и втори тип.

И всичко звучи солидно, нали? Позволените разположени оръжия са едва една трета от тези от първия СТАРТ и за разлика от СОРТ има мерки за прозрачност и отговорност.

Чудесно! Ето обаче как всичко това едва не се проваля.

През 2014 г. САЩ разкрива, че Русия тества балистична ракета, която може да носи ядрени заряди, което е в пряко нарушение на договора за съкращаване на ракетите със среден обсег. Според него двете страни нямат право да притежават наземно базирани балистични ракети с обсег между 500 и 5500 км. В следващите години са проведени множество срещи между САЩ и Русия, в които Москва отрича съществуването на подобно оръжие. Администрацията на президента Обама не се оттегля от договора, поради съображенията на европейските си съюзници, но администрацията на Тръмп напуска договора през 2019 г. Същевременнно тя заплашва и да остави договора да изтече на 5 февруари 2021 г., ако Русия не приеме американските искания и ако Китай не се включи в договора.

Новият амеикански президент Джоузеф Байдън обаче подписа подновяването на договора миналата година.

Рискът САЩ да напуснат договора поставя въпроса на какъв фундамент реално стоят ядрените споразумения между Вашингтон и Москва.

Сложните политически ситуации или потенциалното нарушаване на различни договори се разрешават с компромиси и умна дипломация, не с напускането на споразуменията. И ако дойде някой лидер, който няма вкус за сложни и дълги дипломатически преговори или компромиси, какво реално му пречи да направи света по-опасно място?

Какво ще се случи, ако някой лидер на друга страна реши да напусне Договора за неразпространение на ядрени оръжия поради свои политически съображения?

Всичко това показва колко важна е една от основните цели, с които ООН е създадена, а именно: ликвидирането на всички ядрени оръжия. А това никога няма да се случи, докато икономически и политически причини разделят света на лагери, за чието съществуване ядрените оръжия са жизненоважни.

Докато ядрените оръжия не бъдат елиминирани, човечеството, като Дедал и Икар, ще лети несигурно в небесата. И ако не се приземи в скоро време, то все някога ще долети прекалено близо до слънцето.

Автори:

Василена Рангелова
Станислав Петров