Идеологическото разстояние между поддръжниците на Демократическата и Републиканската партии е почти двойно по-голямо, отколкото е било в началото на века. Според проучване на изследователски център „Пю”, американците все по-рядко изразяват подкрепа едновременно за либерални и за консервативни политики, и все по-рядко подкрепят кандидати от различни партии. В същото време, разстоянието между републиканската и демократическата партии също се е увеличило, макар и по-малко. Само за четиридесет години, републиканците и демократите в конгреса са се отдалечили идеологически до толкова, че вече нямат обща среда от политики, които някои представители и на двете партии да подкрепят.
Но поляризацията на демократи и републиканци идва не от неразбирателство относно политики като аборта, имиграцията или правата за носене на оръжие, а от тяхното емоционално възприятие за политическите им опоненти. Все по-голяма част от американските граждани виждат членовете на противоположната партия като заплаха срещу тяхната личност, базирайки се на чувства, а не на политики. Те описват членовете на срещуположната партия като „по-студени“ и „по-малко патриотични“, показвайки чувство на враждебност към тях.
Взети заедно, идеологическата и емоционалната поляризация водят до поляризация измежду политическите активисти. Гражданите с най-силно изразени мнения – тези в двата края на идеологическия спектър, както и тези, които имат по-силни негативни чувства към опозиционната партия, са по-склонни да изразяват мненията си по-звучно и да участват активно в политически кампании.
Забелязва се и тенденция в негативното политическо агитиране, като все по-често политиците използват телевизията и социалните мрежи, за да отправят остри атаки към опонентите си – както към техните политики, така и на личностна основа.
Как се стигна дотук
Трудно е да се посочи конкретна причина, довела до масовата емоционална поляризация. Тя е крайният продукт на продължителен процес и като такъв, по-вероятно е да има не един, а редица фактори, допринесли за появата ѝ.
Предизборен антагонизъм
Първата предпоставка за по-силната емоционална поляризация е именно нарастването на броя на негативните политически кампании. Въпреки разнообразието им – те се различават по степен на грубост и по съдържание – общото между отделните видове е, че те винаги отправят атака от един политик към друг.
Тази атака може да критикува политическите решения на опонента, както когато Джо Байдън осъди противоепидемичните мерки на Доналд Тръмп, или да бъде на личностна основа – например, когато Хилъри Клинтън посочи 45-ия американски президент като егоист, който „поставя собствения си интерес пред този на народа“.
Този тип кампани присъстват все по-често в политическия живот в САЩ, особено в спорните щати, където подкрепата за двете партии е почти равностойна и всяка се бори за надмощие. Така електоратът е буквално залят с информация, щедро предлагаща отрицателни коментари по адрес на политическия противник. Насищането с негативизъм прави по-трудно за избирателя да гледа на кандидата опонент по позитивен, или поне балансиран начин и така се създават условия за емоционална поляризация.
Политическата реторика
Макар и не в контекста на предизборна кампания, реториката на политиците може да потикне вече поляризирани подражатели към действия, последиците от които водят до още по-голям разкол между демократи и републиканци.
Най-пресният пример за това е щурмът на Капитолия. В началото на януари 2021 г. Доналд Тръмп държа реч, в която за пореден път заяви, че е спечелил президентските избори – победа, която му е била отнета от радикалната левица. В речта си бившият президент също така насърчи поддръжниците си никога да не се предават, да се борят неуморно и заяви, че ще се отправят към Капитолия, където заседават представителите и сенаторите.
Така група демонстранти се устремява към сградата на конгреса, нахлува и вандалства вътре. Стига се и до сблъсък с полицията, а в крайна сметка петима губят живота си – едни от огнестрелна рана, други от побой, инфаркт или други причини.
Последиците обаче не се изчерпват с жертвите. Въз основа на речта си, Тръмп бе подложен на импийчмънт, превръщайки се в първия президент в американската история, който е бил подложен на тази процедура два пъти. В случая обаче процедурата обаче беше задействана и финализирана в рамките на една седмица, което е необичайно кратък срок, като се има предвид времето, необходимо за подготовка на дело от подобен мащаб. Делото бе инициирано от Нанси Пелоси, виден опонент на бившия държавен глава, като готовността за това беше заявена само два дни след щурма. Прибързаното вземане на такава крайна мярка броени дни преди края на мандата на Тръмп води до още по-голям разрив между привържениците и опонентите му. Особено когато се добавят и изказвания, че трябва да бъде ограничен, за да не стартира ядрена война преди да предаде властта.
Ехо-камери
Друг фактор, който допринася за увеличаване на поляризацията, са така наречените „ехо-камери“. Това е онлайн феномен, при който съдържанието, което ни се предлага, е предварително персонализирано от алгоритми. Така например Фейсбук „решава“ кои публикации и снимки на кои наши приятели да ни покаже. Не се учудвайте, ако получите реклама за обувки малко след като сте разглеждали някой сайт за такива.
Всяко едно наше действие в дигиталното пространство се записва по подразбиране – коя снимка сте харесали, какво сте споделили или коментирали, кой сайт сте посетили, и дори какви имейли сте изпращали. Цялата тази информация се запазва и анализира. Целта е да се създаде профил на всеки един потребител. Така, на базата на поведението ни онлайн, алгоритмът може много точно да предположи какви интереси имаме. По този начин той „знае“ какво съдържание ще ни се хареса най-много и би ни било от най-голяма полза.
Проблемът обаче е, че предлагайки ни само това, което ни се нрави, алгоритмите ни затварят в ехо-камери. Това изолира хората от съдържание, което отправя предизвикателство към гледната им точка и поражда критично мислене. Вместо това, те чуват само ехото на своите собствени предпочитания.
Подобна изолация, при която човек вижда само политически гледни точки, с които е съгласен, доказано води до поляризация на електората. В проведен експеримент, учените откриват, че персонализацията кара потребителите съзнателно да избягват политическо съдържание, които не се припокрива с техните виждания. Така системно се представя и търси само едната страна на нещата. А когато тя е и негативна, както е в реториката на някои политици и техните кампании, поляризирането на републиканци и демократи е още по-силно.
Тази поляризация води до неинформираност за мнението на другата страна и пречи за воденето на адекватен, цивилизован дебат с различномислещите. Последица, която ощетява демокрацията, тъй като до консенсус се достига все по-трудно.
Стъпки към намаляване на поляризацията
Макар да няма панацея срещу поляризацията, то смекчаването ѝ е възможно. Ако технологиите в лицето на алгоритмите и създадените от тях ехо стаи са част от проблема, то същите тези технологии могат да бъдат и част от решението.
Информиране чрез чатботове
Проучване от 2020 г. показва, че използването на чатботове от новинарски медии спомага за преодоляването на поляризацията на личностно ниво. Когато потребител на дадена социална мрежа получи в синтезиран вид актуалните новини от човекоподобен чатбот, той е по-склонен да прочете допълнително информация за новина, която не отговаря на политическите му интереси. Така например един републиканец е по-вероятно да излезе от ехо стаята си и да се осведоми за някоя политика на демократите, не ако чете новината директно от нюзфийда си или на сайта на медията, а ако я получи от човекообразен чатбот под формата на разговор. Така по-разнообразно съдържание може да достигне до политически пристрастните/ангажираните и да помогне за провеждането на цивилизован диалог между привърженици на двете партии.
Могат ли чатботовете да станат широкодостъпни? Малко след встъпването в длъжност на Байдън, списание „Политико” публикува предложения на дузина експерти за цели, които президентът би могъл да постигне през мандата си. Една от предложените стратегии за справяне с ефектите на пристрастните медии, които често представят събитията през призмата на една от партиите, е правителствено финансиране на алтернативни платформи за комуникация и информираност. Алтернативните платформи биха били локални социални мрежи, които да позволяват на малки общности да комуникират помежду си по-ефективно. Подобен подход би могъл да се приложи и за създаване на алтернативни новинарски източници, използващи нови технологии като чатботовете.
Възобновен граждански диалог
Друга подобна стратегия, предложена от експерт пред „Политико”, е създаването на корпус за гражданска комуникация – специализирана институция, която да води многостранен диалог с различни общности и да играе ролята на медиатор между тях, като предава техните идеи, различия и допирни точки на медиите и местните институции. Именно чрез такива институции американското общество би могло да се върне към модела на демокрация, описан от класическия мислител Алексис дьо Токвил, в който гражданите общуват конструктивно чрез местни граждански организации.
Но по-добрата комуникация е само един от пътищата към обединяването на обществото. Макар медиите и социалните мрежи да са ключови в разпространяването на поляризираща политическа реторика, виновници са не само медиите, а и самите политици. Ако иска да се справи с разединението, Байдън трябва да постави под отговорност политиците и от двете страни на скамейката, които са използвали влиянието си, за да подклаждат размирици в обществото, твърди друг експерт за „Политико”. Байдън ще трябва да даде пример чрез собствените си действия, като се въздържа от използването на дезинформация и използването на емоционалните реакции на гражданите за постигане на политически цели.
Равни възможности
Нужно е да се преодолеят и социалните предпоставки за поляризацията. Негативните настроения на републиканци към демократи и обратно, и склонността на гражданите да се поддават на негативната реторика на политиците са засилени от социалното неравенство и недоволството на средната класа в американското общество. За да бъде смекчен този ефект, и конструктивният диалог да стане възможен, Байдън трябва да се фокусира върху икономически политики, които са в полза както на тези с най-нисък доход, така и на работническата класа.
По всичко обаче личи, че продължителен е не само процесът по появата и развитието на поляризацията. Такъв е и този по нейното отслабване. Именно заради това са необходими и методични, постоянни действия в тази насока.
Автори: Ива Комсийска, Пламен Дерменджиев
