На 24 януари 2022 г. ще отбележим четвъртия Международен ден на образованието, обявен с резолюция на Общото събрание на ООН през 2018 г. Ще отбележим този ден при продължаваща пандемия COVID-19 и в условия на периодично затваряне на училища, университети и други учебни заведения, както и прекъсването на много програми за ограмотяване и обучение през целия живот. Логично е да мислим за промени и преодоляване на пропуските след края на пандемията.
Тази година темата на деня е „Промяна на курса, трансформиране на образованието“. Тя директно насочва към представения през ноември 2021 г. доклад на ЮНЕСКО за глобалното бъдеще на образованието: „Преосмисляне на нашето бъдеще заедно: нов социален договор за образование“. Според авторите на доклада трансформирането на образованието изисква спешно възстановяване на баланса в отношенията помежду ни, с природата, както и с технологиите – проникнали в живота ни с много възможности, но и с много рискове за справедливостта, приобщаването и демократичното участие.
Докладът определено заслужава вниманието на заинтересованите страни у нас. Подготвян две години в глобален процес на консултации, той приканва правителства, организации и граждани по целия свят да изградят нов социален договор за образование, който ще ни помогне да изградим мирно, справедливо и устойчиво бъдеще за всички.
Защо социален договор?
Авторите на доклада много точно разглеждат образованието като социален договор – „имплицитно споразумение между членовете на обществото да си сътрудничат за споделена полза“. Социалният договор е нещо повече от сделка, тъй като отразява норми, ангажименти и принципи, които са вградени в закони. Отправната точка е споделена визия за обществените цели на образованието.
Всеки социален договор за образованието трябва да се основава на широките принципи, които са в основата на правата на човека и да се ръководи от следните два основополагащи принципа: първо, осигуряване на правото на качествено образование през целия живот и второ, укрепване на образованието като обществено начинание и общо благо.
Защо нов?
Защото светът е променен и е нужно „спешно“ преоткриване на образованието, за да се справим с общите за всички глобални предизвикателства. Докато през двадесети век общественото образование е основно насочено към подкрепа на националното гражданство и задължително училищно образование, днес светът е изправен пред сериозни рискове за бъдещето: разширяване на социалното и икономическото неравенство, изменение на климата, загуба на биологично разнообразие, демократично отстъпление и предизвикателна технологична автоматизация.
Именно в този контекст ЮНЕСКО препоръчва нов социален договор за образованието, който трябва да обедини света „около колективни усилия и да предостави знанията и иновациите, необходими за формиране на устойчиво и мирно бъдеще за всички, закотвени в социалната, икономическата и екологичната справедливост“.
Новият социален договор за образование трябва да ни обедини около колективни усилия и да предостави знанията и иновациите, необходими за формиране на устойчиво и мирно бъдеще за всички. Той трябва, както прави този доклад, да отстоява ролята, която играят учителите.
Кои са по-важните идеи?
Педагогиката трябва да бъде организирана около принципите на сътрудничество и солидарност, т.е. да насърчава интелектуалните, социалните и моралните способности на учениците да работят заедно и да трансформират света с емпатия и състрадание.
Учебните програми трябва да наблягат на екологичното, междукултурното и интердисциплинарното обучение, което подпомага учениците да имат достъп и да произвеждат знания, като същевременно развиват способността си да ги критикуват и прилагат.
Разпространението на дезинформация трябва да бъде противодействано чрез научна, дигитална и хуманистична грамотност, която развива способността да се различава лъжата от истината.
Преподаването да е съвместно начинание, при което учителите са признати за работата си като производители на знания и ключови фигури в образователната и социална трансформация.
Училищата трябва да бъдат защитени образователни обекти в името на индивидуалното и колективно благополучие.
Правото на образование трябва да бъде разширено, за да бъде през целия живот и да включва правото на информация, култура, наука и свързаност.
Източник: UNESCO
Автор: Петя Петрова
