Кръв на Черния континент: Африка може да се превърне в „халифат“

0
205

От началото на 2022 г. Ислямска държава – ИДИЛ/Даеш засилва терористичните си действия в Африка – организацията извършва половината от атаките си там, предимно съсредоточени в Нигерия. Според аналитичния ресурс „Jihad Analytics“, Черният континент може да се превърне в една от основните бази на ИД на фона на нарастващата нестабилност в света.

Това се случва, след като Ислямска държава не успя да превърне Афганистан в нов фронт на борбата и да започне възраждането на предишната си мощ там – талибанското движение успя да я спре.

Що се отнася до Сирия и Ирак, опитите на ИДИЛ да активират скритите си ресурси и да демонстрират своите способности идват след дълго затишие в сирийската провинция Хасака. Там, в края на януари терористите провокират бунт в местен затвор, който се контролира от опозиционните на Дамаск „Сирийски демократични сили“. Отговорът обаче не закъснява – в самото начало на февруари американците ликвидират ръководителя на ИД – Абу Ибрахим ал-Хашими ал-Курайши, който се укрива в провинция Идлиб в северозападна Сирия, държана от сирийските бунтовници и турската армия.

Но терористите все още имат сили, така че е много вероятно Даеш да бъде много активна в Африка. Това се улеснява от слабостта на местните власти, липсата на реален административен контрол върху цели региони, които се държат от различни престъпни групировки и бунтовнически групи, и могат да се превърнат в нови бази за ИДИЛ. Особено след като Даеш има възможността да спечели поддръжници сред хората, които наскоро са приели исляма. Освен това, някои филиали на ИД създават ефективна административна система на управление и това привлича местните жители, които са уморени от некомпетентността на националните правителства.

По този начин огромните африкански територии със слаб правителствен контрол правят Субсахарска Африка привлекателен регион за експанзията на ИДИЛ. Противопоставянето не би било лесно. Логистичните проблеми в африканското пространство усложняват провеждането на антитерористичните операции от европейските държави и САЩ. Разногласията между европейските страни и местните власти също намаляват ефективността на мерките за борба с тероризма. Мали се превърна в пример за това. Там, вместо да се обединят усилията на правителството на страната, френските войски и руските частни военни компании (ЧВК), се оказва, че Париж изтегля войските си, след като научава, че Бамако е сключил сделка с руски частни военни изпълнители.

Периферията на Субсахарска Африка дава място, на което терористите могат да закрепят своите позиции, за разлика от Близкия изток и Северна Африка, които са много по-интегрирани с Европа.

Може да се очаква, че действията на ДАЕШ в Африка на юг от Сахара ще бъдат насочени към завземане на територии за формиране на собствени квазидържави, вместо към терористични атаки в Европа. Но в същото време историята на навлизането на терористичните ислямистки групи в Африка показва, че има много разногласия вътре между тях самите, които не им позволяват да се обединят.

От Близкия изток до Африка

В края на 2016 г. Абу Бакр ал Багдади, първият лидер на ИД, вероятно осъзнавайки, че радикалите губят в Сирия и Ирак, заявява, че групировката е „разширила и преместила част от своето командване, медии и ресурси“ в Африка, която трябваше да се превърне в неин „втори фронт“.

В същото време дейностите на ИД в Африка не започват от нулата. Основата за разширяването на „халифата“ в тези региони е присъствието на цяла плеяда от терористични групи, духовно близки до ДАЕШ, много от които преминават под нейния флаг още преди изявлението на Ал Багдади. Така появата на ИД в Африка само консолидира вече действащите на този континент „джихадистки” организации, давайки нов тласък на дейността им. Но това не се явява износ или пренасочване на структури на Ислямска държава от Близкия изток и Северна Африка към южните части на Сахара.

От „Аш Шабаб“ към „Велаят на Ислямска държава в Сомалия“

Не всички африкански радикали намират за приемливо да приемат ръководството на ИДИЛ. Например „ветераните“ на африканския джихадизъм, сомалийската групировка „Аш Шабаб“, срещу която от 2007 г. насам се борят с променлив успех обединените сили на редица африкански държави от AMISOM (Африканска обединена мисия в Сомалия), с претекст „опазване на мира“, както и етиопските военни, които до 2016 г. са подкрепяли правителството в Могадишо.

През 2015 г. лидерът на ИД ал-Багдади призовава „Аш Шабаб“ да поеме командването ѝ и да стане част от „халифата“, но сомалийските джихадисти решават да останат верни на „Ал-Кайда“, поради клетвата за вярност, отдадена към нейния лидер Айман ал-Зауахири още през 2012 г.

Едва в края на 2015 г. малка група бойци от Аш Шабаб се обявяват за част от ИД като „Велаят на ИД  в Сомалия“, докато дейността на този клон бива ограничена главно до щата Пунтланд. Това подразделение на ИДИЛ не бива напълно унищожено през 2016 г. само поради засилването на борбата между суфийските опълченци, така наречените „Дервиши от Пунтланд“ и „Аш Шабаб“. Въпреки че „Аш Шабаб“, малко преди конфликта с дервишите, е била близо до пълното премахване на ИДИЛ от Сомалия.

В момента „Аш Шабаб“ все още разполага с повече влияние в Сомалия от ИДИЛ и контролира някои труднодостъпни райони, въпреки че активността ѝ е намаляла значително през последните пет до седем години.

От „Боко Харам“ към „Велаят на Ислямска държава в Западна Африка“

По-успешен е призивът на ИД по отношение на друга джихадистка групировка – „Боко Харам“ („Джамаат ахл ас-Сунна лид-Дава уа-ал-Джихад“). Възниква в началото на 2000-те години в Нигерия като ислямска организация, но се радикализира през 2009 г., когато неин лидер става Абу Бекр Шекау, който се опитва да превърне организацията в независим център на „глобалния джихад“. В тази връзка през 2014 г. той едновременно изразява подкрепа за ръководителя на ИД Абу Бакр ал Багдади, за ръководителя на „Ал-Кайда“ Айман ал Зауахири и за лидера на афганистанските талибани молла Омар. Въпреки това подобна стратегия не бива оправдана и през март 2015 г. Шекау трябва да вземе решение и да избере ал Багдади за свой „сузерен“, пред когото да положи клетва.

Така „Боко Харам“ се превръща във „Велаят на Ислямска държава в Западна Африка“ (ИД-ЗА). В същото време Абу Бекр Шекау се оказва твърде радикален дори за ДАЕШ, поради което Ал Багдади решава да го замени с Абу Мусаб ал Барнауи, син на основателя и първия емир на „Боко Харам“ –  Мохамед Юсуф, който до този момент е оглавявал свързаната с „Ал-Кайда“ групировка „Ансар ул Муслиман фи Биляди Судан“. В последната също се случва разрив и част от привържениците на „Ансар“ остават верни на „Ал-Кайда“ и отхвърлят халифата на ал Багдади, но активността на тази фракция в момента се счита за ниска.

След като Ал Барнауи бива назначен за ръководител на ИД-ЗА, Шекау отказва да се подчини на Ал Багдади и възобновява дейността си като лидер на „Боко Харам“ с някои поддръжници. През май 2021 г. ИД започва офанзива срещу тях в гората Самбиса, която се счита за крепостта на Шекау. Там той бива обкръжен от ИДИЛ и се самовзривява.

От своя страна „Велаятът на ИД – ЗА“ успява да постигне значителен успех не само в елиминирането на собствените си конкуренти, но и в установяването на териториален контрол, който се счита за незаменим атрибут на квазидържавността на ИДИЛ , което отличава този джихадистки проект от „Ал-Кайда“, която предпочита да действа „задкулисно“.

По-специално, ИД-ЗА е разработила своя собствена рудиментарна администрация, действаща на принципа „данъци в замяна на сигурност“, която също е в състояние да предоставя ограничени социални и обществени услуги. В същото време чрез телефонни съобщения се провежда информационна кампания, призоваваща цивилните да напуснат контролираните от правителството зони и да се преместят в териториите, контролирани от ИД-ЗА, за да се занимават със селско стопанство и търговия при по-изгодни условия.

Освен това, според следователи на ООН, ИД-ЗА има връзки с друга фракция на ДАЕШ, известна като „ИДИЛ в Голямата Сахара“, действаща в Буркина Фасо, Мали и Нигер. Тази фракция възниква в резултат на разцепление в джихадистката организация „Мурабитун“, която от своя страна е свързана с „Ал-Кайда“ в ислямския Магреб.

От друга страна, в Сахара, предимно в Мали, има и фракция на „Ал-Кайда“ –  „Джамаат Наср ал-Ислам уал Муслиман“, възникнала през 2017 г. в резултат на сливането на организациите на туарегите „Ансар ал-Дин“, част от „Мурабитун“, който не е включен в Даеш,  и „Катибат Мачина“.

Тази организация е конкурент на „ИДИЛ в Голямата Сахара“, но заедно се противопоставят както на правителството на Мали, така и на съседните държави. Преди това те също водят въоръжена борба срещу френските войски и други международни сили, разположени в тази част на Сахара по време на операция „Сервал“. Сега срещу тях се бият и руски частни военни компании, пристигнали в Мали по покана на местното правителство.

От „Алианс на демократичните сили“ към „Велаят Централна Африка“

Заедно с „Велаят Западна Африка“ (ИД-ЗА), „Велаят Централна Африка“ също може да се счита за успешен проект на ИДИЛ в Африка. Произхожда от „Алианса на демократичните сили“ (АДС), ислямистка бунтовническа организация, действаща в Уганда и района на Великите африкански езера. Основана през 1995 г., групировката се ръководи от 2015 г. насам от Джамил Мукулу, бивш католик, приел исляма, който успява да се сдобие с определен успех. След ареста му в Танзания и лишаването от свобода през 2019 г., организацията е оглавена от Муса Балуку, който започва да си сътрудничи с ИДИЛ, което в крайна сметка довежда до прехвърлянето на бойци на АДС под знамето на „халифата“, а самият Балуку се заклева във вярност на Даеш , като по този начин се поставя началото на ИД-ЦА.

Друга групировка, която става част от ИД-ЦА, е джихадистката фракция „Ансар ас-Сунна“, която е активна в Мозамбик от 2015 г. Този клон на ИД-ЦА, който запазва собственото си име, успява да поеме контрола над големи територии в северен Мозамбик, включително редица градове, за които от време на време избухват ожесточени битки с правителствените войски. В същото време други фракции на ИД-ЦА са много активни в Демократична република Конго.

 

Автор: Кирил Семьонов

Източник: NEWS.RU

Превод: Делян Балев