Африканският слон- един гигант, застрашен от изчезване

0
80

„Африканските слонове са едни от най- ценните животински видове, които играят важна роля в екосистемата. Известни още като „инженери на екосистемата“, по време на сухия сезон те използват бивните си, за да копаят сухи речни корита и да създават напоителни канали, от които много животни могат да пият вода.“

Въпреки че африканските слонове са най-големите сухоземни бозайници на Земята, през последните десетилетия те са застрашен вид заради бракониерството с цел търговия с бивните им. Дългите резци, които слоновете използват, за да общуват, да се хранят, копаят почвите и да се бият мъжките по време на размножителния сезон, носят със себе си проклятие, което ще продължава да тегне още дълго време над тях. Бракониерите примамват слоновете в засади, за да ги убият и извадят бивните им, които се продават на високи цени, за да ги превърнат в експонати, които красят стените на домовете на хората. Какво се е случило с африканския слон през последните тридесет години и има ли резултат от опитите да бъде защитен или все още видът  под заплаха от изчезване?

Африканските слонове са по-големи от своите азиатски братовчеди, като мъжките достигат височина от 3 метра и тежат около 6000 килограма, а ушите им са забележително големи. Има два вида африкански слонове: африкански саванен слон и африкански горски слон. Слоновете от саваната са големи по размер и имат внушителни извити навън бивни.Те обитават равнините на Субсахарска Африка, докато горските слонове са по-малки, с по-прави бивни и живеят в горите на Централна и Западна Африка.

 Последните проучвания разкриват мащабния спад в броя на слоновете в Африка. Горските слонове са намалели с повече от 86 % за 31 години, докато слоновете в саваната са намалели с най-малко 60 % през последните 50 години. И двата вида претърпяха рязък спад от 2008 г. насам поради значителното увеличаване на бракониерството, което достигна своя връх през 2011 г. Друга голяма заплаха за тези видове е продължаващото унищожаване на местообитанията им, предимно със селскостопанска цел.

Африканските слонове са едни от най- важните животински видове, които играят важна роля в екосистемата. Известни още като „инженери на екосистемата“, по време на сухия сезон те използват бивните си, за да копаят сухи речни корита и да създават напоителни канали, от които много животни могат да пият вода. Техните екскременти съдържат семена, което помага на растенията да се разпространяватт в околната среда и също така  осигуряват идеално местообитание за торните бръмбари. В горите слоновете  отъпкват пътеките и улесняват предвижването на по- малките животински видове. В саваната те изкореняват дърветата и изяждат новопоникналите растения, с което помагат на пейзажа да остане открит за животните, които живеят  в пустите равнини.

Органите, които помагат на слоновете да предпазят телата си от прегряване са именно ушите. Понякога, обаче, органите им за слухово възприятие стават твърде горещи и на гигантите им се налага да се охладят във воден басейн. Те обичат водата и се наслаждават на къпането, като поемат вода с хоботите си и я пръскат върху себе си. След това поръсват кожата си със защитен слой прах.

Слоновете ядат корени, билки, плодове и кори. Един възрастен индивид може да консумира до 136 кг храна на ден. Те не спят много и изминават дълги разстояния, докато търсят храната, от която се нуждаят, за да поддържат масивните си тела. И тъй като слоновете ядат много, те все повече и повече влизат в контакт с хората. Един слон може да унищожи цяла сезонна реколта за една нощ.

 Сред слоновете цари матриархат, което означава, че живеят на групи, водени от женски. Майката оглавява стадо от няколко поколения, което включва други женски слонове, докато възрастните мъжки са склонни да се скитат сами. Слоновете също имат по-дълъг гестационен период от всеки друг бозайник – около 22 месеца. При раждането си малките слоновете тежат около 90 кг и са високи около един метър.

   „До началото на ХХ век броят на африканските слонове е намалял до 10 милиона, а с продължаването на безразборния им лов техният брой е достигнал  1,3 милиона, според данните от 1970 г.“

Бракониерството с цел търговия с бивните на африканските слоновете е най-голямата заплаха за оцеляването им. Според някои данни, преди европейската колонизация, на африканския континент е имало около 26 млн. слона.  До началото на ХХ век броят на тези слонове е намалял до 10 милиона, а с продължаването на безраборния им лов техният брой е достигнал до 1,3 милиона, според данните от 1970 г. През следващите години бракониерството продължава да заплашва и двата вида, като африканските савански слонове са намалели с 30 % между 2007 г. и 2014 г., а горските слонове с 64 % от 2002 г. до 2011 г., тъй като бракониерството достига застрашителни размери в Централна и Западна Африка. През 2021 г. „ Международният съюз за опазване на природата“ за първи път класифицира тези слонове като отделен вид, определяйки слоновете от саваната като застрашени от изчезване, а горските слонове като критично застрашени.

Африканските слонове също губят своя естествен хабитат, тъй като популациите им нарастват, а хората експлоатират с цел земеделие огромни площи земя. Тези гиганти се нуждаят от много пространство, така че унищожаването и фрагментирането на местообитанията затрудняват намирането на храна и вода и поставят слоновете в неизбежна конфронтация с хората.

За да се намали бракониерството, възпирането на незаконната търговия е от ключово значение. Природозащитници са стартирали различни кампании за борба с бракониерите и борбата с хората, които купуват слонова кост. През последните години бе постигнат известен напредък, особено по отношение на потреблението на слонова кост. През 2015 г. Китай , за който се смята, че е най-големият нелегален пазар на слонова кост в света,  се съгласи на „почти пълна“ забрана на вътрешната търговия със слонова кост. А относно бракониерите – това също изисква местен подход. През 2019 г. проучване показа, че незавидната съдба на слоновете е свързана с тегобите на хората, които живеят в близост до тях, тъй като районите с по-високи нива на бедност и корупция са по-уязвими да развият бракониерството като масова практика с цел препитание. Това предполага, че евентуалното подпомагане на общностите там да развият устойчив поминък, може да намали изкушението от прекомерен лов на слоновете.

Източник

Превод: Мелиса Зеки