Какво е бърза мода?
Бързата мода може да бъде определена като евтино и бързо произведени дрехи, заимстващи идеи и дизайни както от големите модни къщи, така и от облеклото на известни личности. Тази индустрия силно разчита на мини и микро трендове, които се радват на голяма популярност в социалните мрежи. Това означава, че производството трябва да бъде изключително бързо. В рамките на седмици дрехата трябва да премине от първия етап на дизайн и да достигне крайния потребител.
Тази индустрия започва своето развитие през 50-те години на ХХ в. Като първа марка, занимаваща се с бърза мода, може да бъде посочена компанията H&M, която през 1947 г. отваря първия си магазин в Швеция. За следващите 50 години компанията се разширява и през 2000 г. отваря първи магазин в САЩ. Другата компания, смятана за пионер в бързата мода – Zara, отваря първия си магазин в Испания през 1975 г., а през 90-те достига САЩ.
Всъщност терминът „бърза мода” се употребява за пръв път именно във връзка с начина на производство на Zara. Статия в “New York Times” разказва, че едва 15 дни са нужни за една дреха да стигне до продажба в магазин.
Този тип мода преживява бум в края на 90-те и през 2000-те. Появяват се нови компании като UNIQLO, GAP, Primark и TopShop, а днес се появяват компании известни като „ултра бърза мода” като SHEIN, Missguided, Forever 21, Zaful, Boohoo и Fashion Nova.
Основните критики към индустрията могат да бъдат групирани в 3 категории: влиянието върху околната среда, условията на труд във фабриките и неетичните търговски практики на компаниите.
Еко проблеми
Бързата мода е една от индустриите, които най-много замърсяват околната среда. Проблеми могат да се открият във всички етапи на производството, като се започне от подбора на текстил и бои.
Тъй като крайната цена на произведените дрехи трябва да е ниска, материите, от които те са произведени също трябва да са на ниски цени. А те често означават вреда за околната среда.
Боите, използвани за боядисване на текстил са токсични, което превръща модната индустрия в един от най-големите замърсители на чиста вода в световен мащаб, наравно със селското стопанство. Самите платове също създават проблеми – полиестерът, който е най-често използваният текстил, се получава от изкопаеми горива, които допринасят за глобалното затопляне, а при пране отделя микрофибри, които достигат до океаните и допринасят за замърсяването с пластмаси. Същото важи за спандекса и акрила, които също са широко разпространени.
Проблемите, свързани с текстила, далеч не се изчерпват само с „изкуствените материи”. Заради мащабите на индустрията дори и естествените материи се превръщат в екологичен проблем. Обработката на памук изисква огромни количества вода и пестициди. Това води до рискове от суша и изключително много натоварва водните източници в държавите, където памукът се отглежда. Постоянното търсене означава повишен стрес върху други екологични сфери заради като разчистването на земя, загубата на биоразнообразие и качество на почвата.
Същото важи и за естествената кожа, при която за обработката на 900 кг. се изискват 300 кг химикали. Освен замърсяването с химикали, друг проблем са условията във фермите за кожи. Естествената кожа е скъп продукт и затова за повечето компании е по-евтино да се произвежда и купува изкуствена кожа, която отново е преработен петролен продукт.
Производството не е единственият екологичен проблем на индустрията – скоростта, с която се произвеждат облеклата, също означава, че все повече дрехи се изхвърлят от потребителите, създавайки огромни количества текстилни отпадъци. Според проучване на вестник „Гардиън“ само в Австралия над 500 милиона килограма ненужни дрехи завършват на сметищата всяка година.
Трудова експлоатация
През май 2018 г. Global Labor Justice публикува данните от 3 годишно проучване, проведено в над 50 фабрики в Югоизточна Азия, произвеждащи дрехи за компаниите H&M и Gap. Докладите описват случаи на физическо насилие, сексуален тормоз, лоши условия на труд и принудителен извънреден труд. Резултатите от проучването показват, че злоупотребата срещу работничките в шивашките облекла произтича директно от начина, по който компаниите осигуряват своето производство: аутсорсинг и работа на временен договор.
Големите компаниите не произвеждат директно своите продукти – те си осигуряват подизпълнители, известни като компании от ниво 1. Тези компании възлагат производството на други подизпълнители, които не са официално упълномощени от или свързани с марките за бърза мода, които са извършили първоначалния аутсорсинг. Така реално големите компании нямат задължение и отговорност да осигурят нормални условия на труд на работниците. Проблемът се задълбочава от факта, че работниците се назначават на краткосрочни договори, което ги прави лесно заменими.
В един от докладите е описана ситуацията във фирма подизпълнител на Gap, която премества своето производство в друг град на остров Ява, където минималната заплата е по-ниска, както и плана постоянно наетите работници да бъдат съкратени от 6000 на 1500. Заради постоянната заплаха от уволнение работниците са по-малко склонни да докладват злоупотреби на работното място. Една жена в доклада на Global Labour Justice за Gap обяснява: „След като работничката подаде оплакване, тя няма да може да си намери работа в нито една от фабриките. Тя ще е в черния списък.” Претоварените работници често са подложени на принудителен извънреден труд или на почивки с малко или никакво заплащане. Законово задължителните обедни почивки не винаги са сигурни.
Докладите на Global Labour Justice се базират на съществуващите правни дефиниции за насилие, основано на пола, определени от Международната организация на труда (МОТ). Съгласно тези стандарти, насилието, основано на пола, може да бъде категоризирано като насилие, насочено към група хора, въз основа на техния пол.
Според проучване на Международната организация на труда около 260 милиона деца работят по света. МОТ изчислява, че от тях 170 милиона са ангажирани в детски труд, дефиниран от ООН като „работа, за която детето е или твърде младо – работа, извършена под изискваната минимална възраст – или работа, която поради своето вредно естество или условия, като цяло се счита за неприемливо за деца и е забранено”. Детският труд е забранен от закона в повечето страни, но продължава да е широко разпространен в някои от най-бедните части на света. Детският труд е особен проблем за модата, тъй като голяма част от веригата за доставки изисква нискоквалифицирана работна ръка и някои задачи дори са по-подходящи за деца, отколкото за възрастни.
Пример за такава работа е брането на памук, за която работодателите предпочитат да наемат деца заради малките им пръсти, които не вредят на реколтата. Няма надзор или механизми за социален контрол, няма синдикати, които да помогнат на непълнолетните да се борят за по-добри условия на труд. Това са нискоквалифицирани работници, което ги прави лесни мишени.
Greenwashing
Този проблем на индустрията може да бъде определен като неетични търговски практики известни като „Greenwashing” – представяне на продуктите като по-екологични, отколкото са в действителност.
Пример са т.нар. инициативи за устойчива и етична мода, като схеми за рециклиране в магазините. Те позволяват на клиентите да оставят нежелани артикули в „кошчета“ в магазините на марките, но в действителност по-малко от 1% от всички връщани дрехи се рециклират за производството на нов текстил.
Днес Европейсият съюз се опитва да наложи нови правила, с цел да се даде тласък за увеличаване на производството на устойчиво изработен текстил и да се предприемат мерки срещу компаниите, които подвеждат потребителите с фалшиви твърдения за влиянието им върху околната среда.
Йоана Попеску, член на неправителствената организация „Екологичната коалиция за стандарти“ (Environmental Coalition on Standards), коментира, че правилата са предназначени да въведат по-дълготрайни продукти, които могат да се използват многократно: „Комисията се стреми да сложи край на бързата мода, като въведе правила за текстила, който да се използва на европейския пазар“.
Автор: Биляна Вълкова
