Американски федерален съд блокира мащабните мита на президента Доналд Тръмп, нанасяйки сериозен удар на ключов елемент от неговата икономическа политика.
Съдът за международна търговия постанови, че извънредният закон, приложен от Белия дом, не дава на президента едностранно право да налага мита на почти всички страни.
Съдът в Манхатън заяви, че Конституцията на САЩ дава на Конгреса изключителни правомощия да регулира търговията с други държави и това не може да бъде заменено от желанието на Тръмп да защитава икономиката.
Администрацията на Тръмп подаде жалба минути след решението.
Кой заведе делото?
Делото беше заведено от независимата организация „Liberty Justice Center“ от името на пет малки предприятия, които внасят стоки от държави, засегнати от митата.
Това е първото голямо правно предизвикателство към митата, въведени от Тръмп.
Тричленен състав от съдии постанови, че Законът за международни извънредни икономически правомощия от 1977 г., на който Тръмп се позовава, за да оправдае митата, не му дава правомощия да налага широкообхватни вносни мита.
Съдът блокира и отделен набор от такси, наложени от администрацията на Тръмп на Китай, Мексико и Канада в отговор на това, което тя определи като неприемлив поток от наркотици и нелегални имигранти в САЩ.
Съдът обаче не беше сезиран да се произнесе по тарифите, наложени на някои конкретни стоки като автомобили, стомана и алуминий, които попадат под действието на друг закон.
Реакциите досега
Белият дом критикува решението, макар че Тръмп все още не е коментирал директно.
„Не е работа на неизбрани съдии да решават как да се реагира адекватно на национална извънредна ситуация“, каза в изявление заместник-прессекретарят на Белия дом Куш Десаи. “Президентът Тръмп обеща да постави Америка на първо място, а администрацията е решена да използва всички лостове на изпълнителната власт, за да се справи с тази криза и да възстанови величието на Америка“, добави той.
Но Летиция Джеймс, главният прокурор на Ню Йорк, един от 12-те щати, участващи в делото, приветства решението. „Законът е ясен: никой президент няма право да увеличава данъците по свое усмотрение“, заяви тя.
“Тези мита са огромно увеличение на данъците за работещите семейства и американските предприятия, което би довело до по-висока инфлация, икономически щети за предприятия от всякакъв мащаб и загуба на работни места в цялата страна, ако им бъде позволено да продължат да бъдат налагани.“, добави тя.
Световните пазари реагираха положително на решението. Азиатските фондови пазари отбелязаха ръст в четвъртък сутринта, фючърсите на американските акции също скочиха, а американският долар отбеляза ръст спрямо другите валути, считани за сигурно убежище, включително японската йена и швейцарския франк.
Реакциите на пазара показаха, отчасти, че инвеститорите „си отдъхват след седмици на напрегнатост, предизвикана от рискованата търговска война“, написа Стивън Инес от „SPI Asset Management“ в коментар. Той допълни, че американските съдии са дали ясно послание: „Овалният офис не е търговски център и Конституцията не е празен чек“.
„Своеволията на изпълнителната власт най-накрая може би са достигнали своя таван. И с това идва нова доза макроикономическа стабилност – поне до следващата новина.“
Пол Ашъуърт от „Capital Economics“ заяви, че решението „очевидно ще обърка плановете на администрацията на Тръмп да сключи бързо търговски “сделки“ по време на 90-дневната пауза от митата“.
Той прогнозира, че другите страни „ще изчакат и ще видят“ какво ще се случи по-нататък.
Какво предстои?
Белият дом има 10 дни, за да завърши бюрократичната процедура по спиране на митата, въпреки че повечето от тях все пак са суспендирани в момента.
Делото трябва да премине през апелативен процес. Ако Белият дом не успее в апелацията си, Агенцията за митническа и гранична охрана на САЩ ще издаде указания на своите служители, заяви Джон Леонард, бивш висш служител в агенцията. По думите му засега няма да има промени на границата и тарифите все още ще трябва да се плащат.
Но ако всички съдилища потвърдят решението, фирмите, които са платили мита, ще получат възстановяване на платените суми с лихви.
По материала работи: Теодор Петров
