Голяма част от суданските бежанци се установи в източен Чад-особено пристигащи от провинциите Уадаи, Сила и Вади Фира. Тези провинции са част от суданския регион Дарфур, който е дълбоко засегнат от насилие вече няколко десетилетия.
Нови вълни от пристигащи
Според доклад на Върховния комисариат на ООН за бежанците се задават нови вълни от пристигащи, като е изчислено, че до 200 000 души може да бъдат принудени да избягат в Чад през следващите три месеца.
Хуманитарна помощ
Върховният комисариат на ООН за бежанците работи в тясно сътрудничество с правителството на Чад за подкрепа и посрещане на нуждите на избягалите от Судан.
Представителят на ВКБООН в Чад Лаура Ло Кастро поясни, че хуманитарните организации работят денонощно с цел предоставяне на услуги за защита, специализирана помощ за претърпели насилие деца в риск, изграждане на сондажи и кладенци, инсталиране на аварийни тоалетни, управление на мобилни клиники, организиране на сложно преместване на конвои, увеличаване на капацитета на лагерите за настаняване на новопристигнали бежанци в съществуващи бежански лагери, изграждане на семейни приюти, обществена инфраструктура и нови лагери.
ВКБООН подчерта, че увеличаване на финансирането е от съществено значение за осигуряването на подходяща среда за осъществяване на животоспасяващи интервенции.
Кризата в Чад
Чад е изправен пред сериозна бежанска криза, като бежанците от началото ѝ наближават 590 000. Бежанците от конфликта в Дарфур, Судан са 409 819 към март 2023 г.
В Чад има също 128 000 бежанци от Централноафриканската република, 21 287 бежанци от Нигерия, избягали от насилието в Боко Харам, 28 311 бежанци от Камерун, както и 1 507 бежанци от други националности.
Бежанските нации на територията на Чад се сблъскват ежедневно с несигурността за храна, недохранването особено при децата и последиците от изменението на климата.
Върховният комисариат на ООН за бежанците потвърди спешната нужда от 214 милиона долара за осигуряване на животоспасяваща защита и помощ на принудително разселените в Чад. Ло Кастро допълни, че бежанците разчитат на състраданието и щедростта на партньори с цел гарантиране предоставянето на критична защита и животоспасяваща подкрепа.
Конфликтът в Дарфур
Дарфур отдавна е свидетел на напрежение и конфликти между арабски и африканци националности, борещи се за спорна земя и водни ресурси. Конфликтът се задълбочи през 2003 г., когато неарабски бунтовници се надигнаха срещу централното правителство в Хартум, Судан. Те обвиниха правителството в политическа и икономическа маргинализация. Тогавашният президент на Судан Омар ал-Башир направи опит за потушаване на бунта чрез въоръжаване на арабски милиции, наречени Джанджавид– организация, обвинена в извършване на масови убийства по особено жесток начин.
През 2020 г. дарфурските бунтовници и правителството на Судан подписаха мирно споразумение, което събуди надежда у гражданите за подобряването на сигурността в региона.
След оттеглянето на мироопазващата мисия обаче отношенията между двете враждуващи страни отново се влошиха. Арабите се опасяваха от обещанието на споразумението да върне земите, отнети по време на конфликта, на вътрешно разселените граждани, докато неарабската част се опасяваше, че след оттеглянето на миротворци, те отново са застрашени от атаки.
