В периода 22-24.08 се проведе петнадесетата годишна среща на върха на БРИКС с тазгодишен домакин Южна Африка. Президентът на страната Сирил Рамафоса обяви, че настоящите членки на групата Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка са взели решение да одобрят заявките на Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства да се присъединят към блока. Тяхното членство ще влезе в сила от 1 януари 2024 г.
„Това разширяване на членството е историческо“, смята китайският лидер Си Дзинпин, чиято страна представлява една четвърт от световната икономика. „Разширяването също така е нова отправна точка за сътрудничеството на БРИКС. То ще внесе нова сила в механизма за сътрудничество на групата и допълнително ще укрепи силата за световен мир и развитие.“
Министър-председателят на Индия Нарендра Моди по-късно също изрази подкрепа за новите попълнения. „Индия винаги е подкрепяла разширяването на БРИКС. Индия вярва, че присъединяването на нови членове ще укрепи организацията“, каза той.
Тази година подалите заявки за присъединяване към БРИКС бяха 23 страни, от които Бангладеш, Беларус, Боливия, Куба, Хондурас, Казахстан, Кувейт, Палестина, Сенегал, Венецуела и Виетнам. Прави впечатление, че новоприетите 6 членки са предимно мюсюлмански страни, което ще доведе до засилване на ролята им в световната икономика.
Декларацията на Йоханесбург бележи, че шестте държави са одобрени, след като „страните от БРИКС са постигнали консенсус относно ръководните принципи, стандарти, критерии и процедури на процеса на разширяване на БРИКС“, но не предоставя повече подробности за конкретните критерии.
„Трудно е да се намерят общи черти между шестте държави, поканени да се присъединят към БРИКС, освен това, че всяка от тях е важна държава в своя регион“, посочи Дани Брадлоу, професор от Центъра за развитие на стипендиите в Университета на Претория. С присъединяването на Саудитска Арабия, Иран, ОАЕ и Египет блокът може да е взел под внимание ценообразуването на енергийните продукти и как страните-членки да намалят своята уязвимост по отношение на цената на петрола.
Освен това в Йоханесбург Моди и Дзинпин на четири очи се споразумяха да овладеят напрежението по отношение на оспорваната им граница. Спорната граница отдавна е повод за напрежение между Ню Делхи и Пекин – то прераства във война през 1962 г., която завършва с победа за Китай. През следващите години двете ядрени сили са разделени от недобре обособена фактическа граница, наречена Линия на фактически контрол (ЛФК).
Конфликтите между двете страни се развиха значително след смъртоносен сблъсък в Аксай Чин-Ладак през 2020 г. и ескалираха миналия декември, когато след стълкновения между китайски и индийски войски в североизточната част на Индия имаше ранени и от двете страни. През април министърът на отбраната на Индия заяви на китайския си колега, че нарушенията на общата им граница подкопават „цялата основа“ на отношенията между двете съседки. Въпреки това обаче днес Моди и Дзинпин се опитват да стабилизират отношенията помежду си.
На срещата на върха Моди подчерта, че поддържането на мира и спокойствието, както и спазването и зачитането на границата са от съществено значение за нормализиране на отношенията между Индия и Китай. „Президентът Си изтъкна, че подобряването на китайско-индийските отношения служи на общите интереси на двете страни“, се съобщава в изявление от Министерството на външните работи на Китай.
Предвижда се, че разширяването на БРИКС ще доведе до увеличаване на дела ѝ в световния БВП от 32% на 37%. Развитието на икономическия блок и стабилизирането на политическото сътрудничество между страните-членки на организацията може да превърне БРИКС в равностоен опонент на САЩ в търговията.
Автор: Паола Смоличка
