„Разрушителят на светове“: ще повлияе ли филмът „Опенхаймер“ върху съвременната ядрена политика?

0
751

Създаването на атомната бомба се оказва също толкова противоречиво, колкото и нейните създатели. То поставя началото на свят, в който човешкото самоунищожение остава постоянно съществуваща възможност. Блокбъстърът „Опенхаймер“ се появява в момент, когато ядрената опасност видимо се увеличава, и предлага на публиката отправна точка за възприемането на по-голямото социално-политическо послание на ядрените оръжия – че ядрената война не може да бъде спечелена и никога не трябва да се води.

Филмът „Опенхаймер“ на Кристофър Нолан проследява моралната дилема на американския физик и теоретик Робърт Опенхаймер, свързана с ролята му в създаването на най-разрушителното оръжие в историята. Активистите за ядрено разоръжаване обаче се опасяват, че силата на филма да убеди хората в екзистенциалната заплаха, която атомните оръжия представляват, може да бъде намалена поради фокусирането му върху научните постижения. А в политиката значение имат само делата на успешния учен, не неговите морални дилеми.

Достоверен ли е филмът?

Според Чарлз Опенхаймер, внук на учения, биографичният филм, базиран на наградената с „Пулицър“ биография от 2005 г. „Американският Прометей“, написана от Кай Бърд и Мартин Шервин, е в голяма степен исторически точен.

Филмите са отражение на живота. За съжаление, въпреки многобройните призиви за глобално разоръжаване, след Втората световна война последва надпревара във въоръжаването. Днес светът все още е обременен от ядрени оръжия.

Макар от взривяването на първите атомни бомби да са изминали 78 години, идеите за международен контрол на атомните технологии, предложени от Опенхаймер и други просветени, не са осъществени. Вместо това ядрените държави изградиха точно такъв свят, от какъвто учените се опасяваха – свят с хиляди термоядрени оръжия, повечето от които многократно по-мощни от бомбите, опустошили Хирошима и Нагасаки на 6-ти и 9-ти август 1945 г., когато за миг САЩ убиват повече от сто хиляди души.

Облаци от атомните бомби над Хирошима (вляво) и Нагасаки (вдясно), © George R. Caron

Осем дни след нападенията Робърт Опенхаймер, главният учен, отговарящ за разработването на ядрената бомба в лабораторията в Лос Аламос, Ню Мексико, изпраща писмо до военния министър, в което изразява съмненията си относно възможността за постигане на мир чрез продължаване на разработването на ядрени арсенали. Осем години по-късно Опенхаймер предупреждава „за потенциала на това ново оръжие да провокира надпревара във въоръжаването, подхранвана от меркантилност, за нестабилността на мита за ядрения мир и за постоянната непреодолима заплаха, която тези оръжия представляват за цивилизацията“.

През 1965 г. той си спомня за момента на експлозиите: „Знаехме, че светът няма да е същият. Няколко души се смееха, няколко души плачеха. Повечето хора мълчаха. Спомних си репликата от хиндуисткото свещено писание „Бхагавад гита“: “Сега аз станах смърт, разрушител на светове.””

През същата година интервюиращ пита Опенхаймер какво мисли за предложението на сенатора Робърт Кенеди президентът Линдън Джонсън да започне преговори със Съветския съюз, за да спре разпространението на ядрени оръжия. Ученият отговаря: “Закъсняхме с 20 години… Това трябваше да се направи в деня след Тринити”.  „Тринити“ е кодовото име на първата ядрена експлозия в света, извършена на 16 юли 1945 г.

Разширяващото се огнено кълбо и ударната вълна при експлозията на Тринити, наблюдавани 0,053 секунди след детонацията на 16 юли 1945 г., U.S. Department of Defense

Настоящата ядрена реалност

Макар режисьорът Кристофър Нолан да е пресъздал част от биографията на Опенхаймер, филмът може да предизвика нов разговор за историята, която мнозина от нас са изучавали, но която често не успява да въздейства достатъчно.

Реалността е, че 78 години след изпробването на първата атомна бомба, човешкото общество живее в опасен ядрен период.

Още преди началото на войната в Украйна ООН предупреждаваше, че “рискът от използване на ядрени оръжия сега е по-висок, отколкото когато и да било от времето на Студената война”. Анализатори от Бюлетина на ядрените физици, организация с нестопанска цел, занимаваща се с въпросите на науката и глобалната сигурност, изчислиха, че е малко вероятно дете, родено днес, да изживее естествения си живот, без да стане свидетел на ядрено опустошение.

Себастиан Брикси-Уилямс, изпълнителен директор на мозъчния тръст „Бейсик“, счита, че „ядрените оръжия отново стават част от международния диалог и това е нож с две остриета, тъй като ядрените рискове се увеличават“. Руският президент Владимир Путин заплаши, че ще използва тактически атомни оръжия по време на войната в Украйна. Китай разшири собствения си някога малък ядрен арсенал и отказа да участва в договори за контрол на въоръженията със САЩ. От своя страна Съединените щати ще похарчат около 750 млрд. долара за обновяване на ядрените си оръжия през следващото десетилетие. Същевременно държави от Близкия изток, като Саудитска Арабия и ОАЕ, се стремят да създадат граждански ядрени програми, отчасти в отговор на усилията на Иран да разработи атомна технология.

Ето защо Часовникът на Страшния съд на Бюлетина на ядрените физици – условен измерител на вероятността от глобална катастрофа, причинена от човека – показва 90 секунди до полунощ (т.е. до настъпването на края на цивилизацията). Сега часовникът е по-близо до полунощ, отколкото когато и да било преди. Мнението на учените, съставящи Бюлетина, за това колко близо е светът до полунощ се съобщава през януари всяка година.

Jamie Christiani

Най-лошият сценарий на Опенхаймер за това какво би могло да се случи след изобретяването на атомната бомба е, че ще се окажем в свят, в който множество държави разполагат с големи количества ядрени оръжия, които могат да бъдат доставени бързо до целта. Според Алекс Уелърстейн, историк в Технологичния институт „Стивънс“ в Ню Джърси, настоящата ситуация не предвещава трайна стабилност в дългосрочен план. А ако се превърне в нестабилна, има голяма вероятност да се стигне до катастрофа.

Карол Търнър, съпредседател на лондонския клон на Кампанията за ядрено разоръжаване, смята за положителен факта, че филмът привлича вниманието на хората към „реалната и настояща опасност“ от атомни оръжия, произтичаща от руско-украинската война, особено в момент, когато обществените дискусии са ограничени – забелязва се, например, сравнителното мълчание около съхранението на американски ядрени оръжия в Обединеното кралство в сравнение с възмущението от последните десетилетия.

Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), независима международна организация, занимаваща се с изследване на конфликти и контрол на въоръженията, в света има девет ядрени държави: САЩ, Русия, Обединеното кралство, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Корейската народно-демократична република (Северна Корея) и Израел.

Според SIPRI “от общия глобален ядрен арсенал, който през януари 2023 г. се оценява на 12,512 бойни глави, около 9576 са готови за потенциална употреба. От тях приблизително 3844 бойни глави са били разположени с ракети и самолети, а около 2000 – почти всички принадлежащи на Русия или САЩ – са били поддържани в състояние на висока оперативна готовност, което означава, че са били монтирани на ракети или са се намирали в авиобази, в които са били разположени ядрени бомбардировачи. САЩ и Русия притежават общо почти 90% от всички ядрени оръжия.

© SIPRI Yearbook 2023

Експлозивният потенциал на един ядрен конфликт е 440 метрични тона, което се равнява на около 150 пъти повече от всички бомби, взривени през Втората световна война. Смята се, че подобен пълномащабен атомен сблъсък ще доведе до 770 млн. преки жертви, както и много други смъртни случаи вследствие на последвалата ядрена зима.

Въпреки това държавите продължават да модернизират ядрените си арсенали, а през 2022 г. няколко от тях внедриханови ядрени оръжейни системи или системи с ядрен потенциал“.

Към надпреварата във въоръжаването с пълна сила се присъединява и Китай. “Оценката на SIPRI за размера на китайския ядрен запас се е увеличила от 350 бойни глави през януари 2022 г. на 410 през януари 2023 г. и се очаква той да продължи да нараства. В зависимост от това как ще реши да структурира силите си, до края на десетилетието Китай потенциално може да разполага с поне толкова междуконтинентални балистични ракети, колкото САЩ или Русия”, като междувременно сме изправени и пред перспективата за конфликт между Тайван и Китай.

Премиерата на филма „Опенхаймер“ се състоя само няколко седмици преди първата сесия на Подготвителния комитет за Конференцията за преразглеждане на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) през 2026 г. във Виена. На нея не беше прието становище поради противопоставяне от страна на Иран, Китай и Русия.

На 49-ата среща на върха на Г-7, проведена от 19 до 21 май 2023 г. в Хирошима, беше потвърден ангажиментът на страните за „свят без ядрени оръжия“. Но, имайки предвид мащаба на ядрените запаси, ядрената политика е днешната реалност.

Поглед към бъдещето

Филмът „Опенхаймер“ завършва с предупреждение към учените, които работят във военно-промишления комплекс. В разговор с Опенхаймер след войната Алберт Айнщайн предупреждава своя колега физик, че почестите от страна на политическите кръгове никога не са „за теб“, а винаги „за тях“. Това насочва вниманието към по-широката тема на филма – че Опенхаймер и неговите колеги са механизми във военната машина, които нямат контрол над това как ще бъдат употребени плодовете на тяхната работа и които властта ще използва и захвърля по свое усмотрение.

© Life Magazine

Важните двустранни споразумения за контрол на ядрените оръжия вече не съществуват, пренебрегват се или са застрашени. Войната на Русия в Украйна провали редовните преговори между Москва и Вашингтон за намаляване на ядрения риск. През февруари 2023 г. Русия преустанови“ изпълнението на Новия СТАРТ – единствения останал договор, ограничаващ двата най-големи ядрени арсенала в света и чийто срок на действие изтича в началото на 2026 г. Кремъл се позова на „враждебното“ отношение на САЩ, но обеща да спазва основните ограничения на договора. Междувременно програмите за модернизация на атомните арсенали на ядрените сили могат да доведат само до нарастващи заплахи, които ще оправдаят още повече разходи. Това може да се превърне в още по-опасна надпревара във въоръжаването между САЩ, Русия и Китай.

Като инструмент на „меката сила“ филмът „Опенхаймер“ има за цел да образова аудиторията и да напомни колко много щети и разрушения е нанесло атомното оръжие през 1945 г. Днешните ядрени оръжия са много по-мощни от атомната бомба по проекта „Манхатън“. Ето защо напредъкът в областта на контрола на въоръженията и разоръжаването е неотложен. С достатъчно политическа воля и обществен и международен натиск той е и възможен.

Така на 2 юни съветникът по националната сигурност на президента Байдън Джейк Съливан заяви, че САЩ са готови да започнат дипломатически преговори за контрол на ядрените оръжия с Русия (както и с Китай, Франция и Обединеното кралство) “без предварителни условия”. Съливан посочи, че “вместо да чакаме да разрешим всичките си двустранни различия – Съединените щати са готови да ангажират Русия сега, за да управляват ядрените рискове и да разработят рамка за контрол на въоръженията след 2026 г.”. На 5 юни говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отговори, че Русия остава отворена за диалог със САЩ по въпросите на контрола на въоръженията и определи коментарите на Съливан като “важни и положителни”. До момента обаче двете страни все още не са започнали диалог по тези въпроси.

Друга възможна многостранна мярка е всички пет ядрени членки на Съвета за сигурност на ООН да предприемат незабавно глобално замразяване на производството и модернизирането на ядрените оръжия. Така Китай, Франция и Обединеното кралство могат да ограничат общия размер на атомните си арсенали и да се съгласят да спрат производството на ядрени материали, стига Русия и САЩ да договорят нова рамка за намаляване на запасите си.

„Опенхаймер“ трябва да напомни на обществеността, че по-голямото количество атомни оръжия ни правят по-малко сигурни. Повишаването на осведомеността за тези рискове може да разпространи послание за оптимизъм и противопоставяне на ядрената надпревара. Според Кампанията за премахване на ядрените оръжия филмът дава възможност да се насърчи участието в движението за елиминирането им.

Ето защо като зрители трябва да продължим да изискваме от нашите лидери да следват по-безопасния път чрез дипломация за разоръжаване към свят без атомни оръжия, преди да е станало твърде късно.

Автор: Каролина Величкова

Източници