Кой ще плати за климатичния ни банкрут?
От невиждани горещини до наводнения на цели градове – климатичната криза вече не е само хуманитарна и социална трагедия. Днес фундаменталният въпрос за Европа е чисто икономически: кой ще плати за това?
От опустошителните пожари в Югозападна Европа до наводненията в Испания (2024 г.) и Германия (2021 г.), климатичните бедствия постепенно се превръщат от извънреден разход в постоянно бюджетно предизвикателство за европейските правителства.
За периода 1980–2024 г. климатичните екстреми са стрували на ЕС приблизително 822 милиарда евро, като 25% са натрупани само през последните четири години. В повечето държави на ЕС над 50% от загубите не са били застраховани, а в много случаи делът надхвърля 90%. Следователно финансовият товар пада директно върху държавните бюджети – тоест върху джоба на данъкоплатеца.
„Случващото се това лято в Европа не е изолиран случай“, заяви заместник-управителят на Френската централна банка Анес Бенаси-Кере. „Тези горещи вълни и горски пожари са част от ясно изразеното глобално увеличаване на екстремните метеорологични явления, което налага реални разходи на домакинствата, бизнеса и правителствата.“
Все по-високи премии
Нарастващата честота на климатичните бедствия поставя застрахователния сектор под все по-голям натиск. След всяко ново бедствие застрахователните компании са принудени да повишават премиите и дори да се изтеглят от най-рисковите райони. Така значителна част от щетите в крайна сметка трябва да се поемат от гражданите.
В отговор някои европейски страни търсят нови механизми за споделяне на риска: Португалия обяви планове за въвеждане на задължителна застраховка на домовете, а Гърция подсилва инфраструктурата в туристическите зони.
Проблемът вече се отразява и върху икономическия растеж. Според изследване на Университета в Манхайм и ЕЦБ екстремните климатични явления през лятото на 2025 г. са намалили икономическото производство в Европа с около 0,3%, като ефектът може да достигне 0,8% от БВП до 2029 г.
Промяна трябва, но каква да е? – Инвестиции и адаптация
Европейската комисия вече търси начини да намали недостига на климатично застраховане. Европейската централна банка предлага проблемът да бъде решен чрез нова европейска публично-частна схема за презастраховане и общ фонд за природни бедствия.
Но застраховането е само част от решението. Според редица изследвания ранните инвестиции в адаптация и по-устойчива инфраструктура могат да спестят значително повече средства в бъдеще. В противен случай държавите рискуват да попаднат в т.нар. „капан на адаптацията“ — всяко ново бедствие увеличава дълга и оставя все по-малко средства за превенция.
Това потвърждават и от ЕИП. Проучване на Джойнт Рисърч център на Европейската комисия изчислява, че всяко евро, вложено в адаптация срещу крайбрежни наводнения, може да донесе шесткратна полза.
Очаква се Европейската комисия да представи законопроект от мерки за климатична устойчивост и управление на риска по-късно тази година.
По темата работи: Йоана Янева
Източници:
https://www.eea.europa.eu/en/analysis/publications/economic-losses-from-climate-extremes
https://www.eea.europa.eu/en/newsroom/news/investing-in-climate-adaptation-strengthens-european-competitiveness
https://profit.bg/article/2026073005495590515
