#IWD2022 #BreakTheBias #РазбийтеПристрастията
В следващите няколко седмици, ще ви запознаем с няколко млади момичета и жени от бизнеса, политиката и обществото, които мечтаят да разбият пристрастията в обществото ни. Първият човек, с който ще ви запознаем е Петя Иванова.
Кампанията е част от отбелязването на Международния ден на жените. Целта й е да вдъхнови други млади таланти от нежния пол да разгърнат максимално потенциала си за една по-устойчива и приобщаваща среда.
Здравей, разкажи ни повече за теб и с какво се занимаваш в професионален/учебен план.
Казвам се Петя Иванова и съм на 19 г. Родена съм в град София и съм завършила 91. НЕГ. В момента уча в Щутгартския университет в Германия и следването ми е свързано с програмиране и дизайн.
Какво те мотивира да избереш именно този кариерен път? Свързваш ли го с така наречения „Зелен преход“?
Винаги съм искала работата ми да включва креативност и творчество. Доскоро нямах никакъв интерес към професиите в сферата на технологиите, но, противно на очакванията ми, в момента уча програмиране. В 12. клас спонтанно реших да се запиша на курс по уеб разработване, което промени идеите ми за кариерно развитие. Това, което ме привлече към програмирането е, че позволява на човек постоянно да се развива. Работата e доста динамична, изисква много различни умения и сама по себе си е едно предизвикателство.
Кариерният ми път не е свързан пряко със „Зеления преход“, но в крайна сметка този проект засяга всички сектори и трябва да бъдат разработени методи за интегриране на екологията в нашата работа.
Според теб каква трябва да бъде посоката на качествена трансформация на образованието у нас и къде виждаш предимства за момичетата?
Като слабо звено бих определила образованието в по-малките градове и села, където цялостно бива неглижиран учебният процес. Не бива финансирането да бъде насочено почти изцяло към столицата и към големите областни градове. Разработването на проекти, насърчаващи академичното развитие на децата от цялата страна, както и стимулирането на педагозите в малките населени места, според мен, трябва да бъдат основни приоритети.
Положителното е, че по отношение на половото равенство в българското образование има силно представителство и на двата пола във всички сфери, а и в самия учебен процес биват насърчавани и момичетата, и момчетата. Доказателство за това са резултатите от различни олимпиади и състезания.
Ставала ли си свидетел на полова дискриминация на работното място и под каква форма?
Първо искам да спомена, че в доста сфери на науката има голям напредък по отношение на преодоляването на половата дискриминация и виждаме все повече жени специалисти.
Въпреки това в IT-сферата все още цари стереотипът за типичния програмист. Всеизвестен факт е, че преобладават представители на силния пол в информатиката, тъй като се изискват логическо мислене и умение за разрешаване на проблеми. Заради естеството на работа повечето хора считат, че мъжете биха се справили по-добре с подобни задачи в сравнение с жените и именно оттук произлиза и схващането, че софтуерната разработка е мъжка професия. Това разбиране обезкуражава жените, пък и до определена степен създава предразсъдъци у работодателите.
В крайна сметка, информационните технологии са сравнително нов сектор, а компютрите са част от живота ни от съвсем скоро. Тоест жените тепърва ще имат възможността да докажат себе си в тази област.
Защо реши да се включиш в тазгодишната глобална инициатива за отбелязване на Международния ден на жените поднаслов „Да разбием пристрастията“?
Дискриминацията във всичките си форми е често дискутирана тема в съвременното ни общество. Исках да представя своята гледна точка като човек, който не е привърженик на криворазбрания феминизъм, но все пак осъзнава належащите проблеми.
Ако можеш да се обърнеш към всички жени по света, които са засегнати от неравнопоставеността между половете, то какво би ги посъветвала, за да бъдат разчупени стереотипите?
Трудно би било да отправя обобщено послание, защото всяка ситуация е различна, особено имайки предвид статута на жената в някои части на света. Смятам обаче, че единственият начин да бъде решен въпросът с дискриминацията, е засегнатите да се противопоставят на проблема и да потърсят помощ и подкрепа.
