Изследване на U-Report
В съвременния свят сме по-малко физически активни, ядем повече нездравословни храни с консерванти и полуфабрикати. Tака рисковете за здравето ни, свързани със затлъстяване, се увеличават. Затова U-Report направи допитване, посветено на достъпа до здравословно хранене, разработено съвместно между УНИЦЕФ България и Национална мрежа за децата, част от проект за пилотно тестване на Европейската гаранция за детето, която предвижда всяко дете да се ползва от здравословна храна поне веднъж във всеки учебен ден.
Допитването е насочено към U-Репортерите на възраст между 14-22 години. След запитвания е установено, че анкетираните лица полагат усилия за здравословно хранене, но училищният стол не помага за това. Най-често в ежедневието си U-Репортерите се хранят с домашно приготвена храна или с бърза храна като пица, дюнер, бургер. Учениците рядко предпочитат училищния стол, а за една трета от U-Репортерите темата за здравословното хранене по-скоро не присъства в ежедневието им.
Много от училищата у нас имат двусменен режим в училище, което е причина учениците да се хранят най-често с храна от вкъщи. Важно за допитването е да се установи дали децата и младите хора имат достъп до поне едно здравословно хранене на ден. За тази цел от U-Report се насочват към училището като мястото, където младите хора прекарват най-много време – дали то предлага възможност за такова хранене или учениците търсят други начини. При анкетирането под внимание е взето, че за трета поредна година учебният процес е засегнат от пандемията и голяма част от него не беше присъствен.
Няма сигурна информация каква част от училищата в България имат стол, в който да се хранят всички учащи, но над половината отговорили U-Репортери твърдят, че в учебното заведение, в което учат (или в което доскоро са учили) няма стол. Възможно е на някои места училищният стол да е за част от учениците. Не се изключва възможността пандемичната ситуация да е наложила затваряне на училищни столове с цел ограничаване разпространението на вируса.
При това положение е интересно откъде учениците си набавят храна. От проучването се разбира, че U-Репортерите много по-често се хранят от вкъщи, отколкото съучениците им, които предпочитат хранителни заведения и близки магазини. Ресторанти посещават и U-Репортерите в големите градове.
Една трета от анкетираните не харесват храната, която е достъпна в и около училище. Една значителна част пък отговарят, че в и около училище просто няма достъпно място, откъдето да се нахранят. Това са U-Репортерите от малките градове и най-вече от селата, при които 9% посочват, че се е случвало да не се хранят поради липса на финансова възможност.
Важно е доколко се засяга темата за здравословното хранене сред младите хора.
Половината от U-Репортерите (47%) твърдят, че здравословното хранене не е тема, засягана в училище (в часове или чрез кампании), а останалите казват, че темата се разглежда в училище. Цели 30% споделят, че темата за храненето не присъства в разговорите у дома.
В допитването са се включили 182 U-Репортери.
Повече за проекта за пилотиране на Европейската гаранция за детето можеш да видиш тук.
Ако пък искаш да видиш полезната информация, която сме подбрали по темата за здравословното хранене и достъпа на децата в България до храна, въведи магическа дума “hrana” в чата във Viber.
Здравословното хранене на тийнейджърите у нас
Според данни на Световната федерация по затлъстяване, която обединява лекари и специалисти, 25% от децата ще страдат от затлъстяване до 2050 г. Според Националното изследване на факторите за риска на здравето на населението след 1-годишна възраст, около 30.1% от децата от 5 до 19 годишна възраст страдат от наднормено тегло и около 10% от затлъстяване.
От Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания заявяват, че в яслите, детските градини и в училищата се спазват националните препоръки за здравословно хранене.
Доцент д-р Теодора Ханджиева-Дърленска, председател на Сдружението обяснява, че важна за здравето на децата е семейната среда, където може да се създадат правилните хранителни навици. Тя препоръчва както децата, така и възрастните да консумират пет броя плодове и зеленчуци дневно, зърнени храни, мляко и млечни продукти, месо, риба и яйца. Детският организъм е растящ, развиващ се и е погрешно при децата да се налагат модели за хранене, свързани с веганството, вегетарианството и изцяло консумацията на растителни продукти, посочва още д-р Дърленска.
В доклад на Световната федерация по затлъстяване са посочени различните параметри и рискови фактори за затлъстяването, като един от факторите е недостатъчната физическа активност. Около 40% от населението над 18-годишна възраст в България не е физически активно, което нарежда страната ни на последно място в ЕС.
Затлъстяването създава риск от диабет, сърдечно-съдови заболявания, артрит и други, както и повишен риск от тежко протичане на COVID-19, предупреждава доц. Дърленска.
Доц. Светослав Ханджиев, почетен председател на Сдружението, заявява, че истинската профилактика на затлъстяването трябва да се прави преди пубертета.
Според ЕК около 7% от националния бюджет на страните в ЕС отиват за покриване на здравни разходи, свързани със затлъстяването и неговите усложнения.
Защо е важно да се храним здравословно ?
В сайта на Правителството на Канада е изложено ръководство за здравословно хранене в училище. Децата прекарват голяма част от деня си там, затова изборът на здравословна храна в училище е важен. Това им осигурява енергията и хранителните вещества, от които се нуждаят през целия ден. Важен е примерът, който може да насърчи други деца да направят здравословен избор за храната си.
Съветва се училищният обяд да се планира през уикенда заедно с децата, за да се чуе тяхното мнение за зеленчуците, плодовете, пълнозърнестите и протеинови храни, които харесват. Включването на учениците към приготвянето на храната може да подобри техните хранителни навици. Важно е да се знае какво количество храна изяжда детето, за да се избегне изхвърлянето на останалата храна или рискът детето да остане гладно.
Храната играе голяма роля в училищната среда. Тя се предлага по няколко начина, като топли обяди, тържества на класа, вендинг машини, училищни набирания на средства, награди в класната стая, сезонни тържества.
Хранителните разстройства и гладът
Това, с което се храним редовно, има значение за нашето здраве. Здравословното хранене е важно не само от гледна точка на затлъстяването. Много тийнейджъри, предимно момичета, страдат от анорексия и булимия. Тези хранителни разстройства често са резултат от вменяваните размери за “перфектната” жена, която е много слаба.
Според статистически данни на Американската психиатрична асоциация в световен мащаб 70 млн. души страдат от някакъв вид хранително разстройство. За България статистиката е условна, защото има висок процент скрита болестност. От една страна, това се дължи на факта, че пациентите търсят помощ от различни специалисти, но много трудно се обръщат към психиатрите, което води до късно диагностициране. От друга страна, у нас няма единна информационна система, нито специализирана клиника за хората, страдащи от хранителни разстройства. Смята се, че у нас около 40 хиляди души страдат от анорексия, а 150 хиляди – от целия аспект хранителни разстройства.
Друг проблем в световен мащаб е недохранването и гладът. Според доклад по случай 30-годишнината от създаването на Конвенцията за правата на детето здравословните храни не са достъпни за много семейства с ниски доходи. Някои от тях трябва да се лишат от основни нужди като образование, здравеопазване и други, за да си позволят достатъчно храна. Недохранването често се разглежда като резултат от неуспеха да се защитят основните човешки права, което се дължи предимно на недостатъчни действия от страна на управляващите.
Какво може да се направи, за да се решат проблемите с храненето?
Правителствата трябва да предприемат мерки за насърчаване на здравословното хранене, за да се подобри общото благосъстояние на всяко дете. Това изисква политиците да помислят как хранителната среда влияе върху физическото, психологическото, духовното, социалното, емоционалното, когнитивното, културното и икономическото развитие.
Какво е „U-Report“ и защо е важно?
„U-Report България“ е част от глобална мрежа на УНИЦЕФ и партньори, където всяко дете и млад човек на възраст 14-29 години може да изрази мнението си по различни теми и да получава ценна информация от общите проучвания. Мрежата използва популярния чат „Viber“, където регистрираните деца и младежи получават регулярни допитвания, полезна информация и препращане към различни услуги, подходящи за тях. Съдържанието на всяко предложено допитване и всяка информация, както и всяка публична проява на „U-Report“, се обсъждат в широк кръг от организации, експерти, деца и млади хора, за да бъде възможно най-полезно. Резултатите от всяко допитване, както и всяка предложена на потребителите информация, са достъпни публично на сайта на U-Report за България. Вижте как да се регистрирате и да давате вашето мнение ТУК.
Материала изготви: Кристина Минчева
Източници на информация:
25% от децата ще страдат от затлъстяване до 2050 г. – News.bg
Healthy eating at school – Canada’s Food Guide
Protecting Children’s Right to a Healthy Food Environment | UNICEF
U-Report Bulgaria (ureport.in)
