Между 27 и 29 април генералният секретар на ООН Антонио Гутиереш свика среща за разрешаване на кипърския въпрос. Тя ще се проведе в обичайния формат 5+1, т.е. между лидерите на гръцката и турската общности в Кипър, външните министри на Гърция, Турция и Великобритания, и Генералния секретар на ООН.
Целта на тази среща е да се намерят общи точки между двете страни, които ще помогнат при решаването на проблема. Последната подобна среща се провежда преди четири години и на нея не се стига до консенсус, а през 2004 г. кипърските гърци отхвърлят на референдум предложението на генералния секретар ООН за обединяване на страните.
За кипърските турци единственият приемлив вариант е този, в който няма да им се налага по някакъв начин да си сътрудничат с кипърските гърци, твърди Тахсин Ертугрулоглу, министър на външните работи на непризнатия Северен Кипър. Той добавя, че кипърските турци все още понасят последствията от това да се партнират с Република Кипър, с което напомня, че през 1963 г. опитът да се създаде правителство, в което северното и южното население да споделят властта, пропада и завършва с насилие (така наречената в турската историография ,,Кървава Коледа”, по време на която приблизително 25 000 кипърски турци са прогонени в анклави).
Никос Анастасиадис, президентът на Република Кипър, изразява готовността си да участва в преговорите и е склонен да прояви по-голяма гъвкавост с цел да се намери работещо решение за двете общности.
Турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу коментира, че планът за създаване на федерация се обсъжда безрезултатно от повече от 50 години, и твърди, че вината за това е на кипърските гърци, които отказват да споделят каквото и да е с турската страна. Затова той е категоричен, че щом не могат да постигнат консенсус за създаването на федерация, то все пак трябва да се срещнат и да обсъдят варианти, които ще решат въпроса веднъж завинаги.
В началото на април тази година кипърският президент Никос Анастасиадис призова председателя на Европейския съвет Шарл Мишел да напомни на Турция необходимостта от възобновяване на преговорите относно разделения остров. Според Анастасиадис Северен Кипър продължава със своите планове за района на Варосия/Вароша (съответно на гръцки и турски език), днес вече град-призрак, които са в разрез с резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Още по-притеснително е, че тези действия се случват по-малко от месец преди срещата в Женева. През 1974 г. градът с голям туристически потенциал е превзет от турските окупатори и е забранен достъпът до него – забрана, която важи за всички жители на острова, но през октомври 2020 г. Ердоган заявява, че Вароша остава част от Севернокипърската турска република и предвижда да възвърне туристическия му облик противно на резолюциите на Съвета за сигурност.
Турско-кипърските медии говорят за план от седем точки за решаване на проблемите на острова, предложен от британския министър на външните работи Доминик Рааб. Той призовава за гъвкавост и компромис и двете страни, а планът ще бъде представен на Европейския съюз и ООН. Това не е първият опит за преговори на такова ниво – в средата на миналия февруари е провалено провеждането на неофициална среща на върха между управляващите на двете части на острова, държавите гаранти за независимостта на острова според Цюрихските споразумения от 1959 г. – Гърция, Турция и Великобритания – и ООН. Някои източници твърдят, че Доминик Рааб е изпратил послание на северно и южнокипърската делегация, в което ги е предупредил да не ходят напразно, ако не са готови да се разделят със суверенитета си. Великобритания предлага двете части на острова да образуват Федерална република Кипър, в която двете правителства да споделят суверенитета поравно. По този начин държавата ще продължи да членува в ООН и в Европейския съюз, без да се налага повторно да заявява членство. Предлага се федералното правителство, подобно на федералните държави като Белгия, да има пълномощия по въпросите за външната политика, сигурността и икономиката, а министрите да бъдат 24 кипърски гърци и 12 кипърски турци (съобразно пропорцията на гръцкоговорящото население спрямо турскоговорящото 2:1). Въпреки това, по подобие на Великобритания, където Шотландия, Уелс и Северна Ирландия имат право да сключват собствени споразумения, във Федералната република Кипър също се предвижда такава възможност, например при участията в международни организации или спортни състезания. Що се отнася до Европейския съюз, в който членството ще бъде запазено, предложението е двете правителства на общностите заедно да участват в решенията на федералното правителство по въпросите, свързани със Съюза, а в случай на несъгласие между тях е препоръчително да се въздържат от глас в Брюксел.
Единствената държава, признала независимостта на Севернокипърската република, създадена през 1983 г., е Турция. В същото време президентът на кипърските турци Ерсин Татар, както и 70% от тях, настояват при вземането на решения в края на април да се запази отделното съществуване на двете държави, за да може Северен Кипър да се присъедини към Европейския съюз. Йомер Челик, говорителят на управляващата партия в Турция, през февруари 2021 г. заявява, че ,,ако близнаците Гърция-Република Кипър хранят надежди да се съюзят с другите държави, които по една или друга причина имат проблем с Турция, за да осъществят мегаломанските си цели, то тази мечта ще бъде превърната в кошмар”. Също така той смята, че докладите за Кипър на Европейския съюз отразяват само гръцката позиция и не са достоверен източник на информация и че Турция като кандидат-членка на Европейския съюз е готова да подкрепи предложенията, които отразяват общите им интереси. Това изказване изразява мнението на турските политици, че Европейският съюз не е безпристрастен медиатор в случая, а е по-благосклонен към гръцките претенции, и тези съмнения биха могли да затруднят приемането на общо решение на по-късен етап.
Въпреки множеството опити за преговори и срещи между водачите на двете половини на Кипър, разделението на острова продължава. Кипърските гърци са по-отворени за преговори, докато кипърските турци държат на своята независимост. Бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан през 2004 г. предлага план за създаване на федерална държава, където и двете общности на Кипър да бъдат представен. Провежда се референдум по въпроса, в който и двете страни отбелязват активност от 90%. Идеята е одобрена от 65% от кипърските турци, но кипърските гърци я отхвърлят. Според тях планът предвижда завръщането само на половината от гръцките бежанци в северната част и не засяга въпроса за демилитаризацията на острова. По същото време се провеждат преговори за присъединяването на Кипър към Европейския съюз, а Гърция заявява безрезервната си подкрепа за Република Кипър без значение от резултата на референдума. Това от своя страна не потиква кипърските гърци да направят компромис, а европейските държави се съгласяват да приемат членството на Кипър в Европейския съюз, след като Гърция заплашва да блокира в противен случай присъединяването на други девет държави. През юли 2017 г. се провеждат едноседмични преговори в швейцарските Алпи под егидата на ООН, които завършват с ,,крясъци и драма” според някои дипломати.
Друг голям проблем на Кипър в последните години са бежанските вълни от Близкия изток. Кипър е държавата с най-много молби за убежище на глава на населението в Европейския съюз, а отказът на Турция да изпълнява задълженията си по споразумението между нея и Европейския съюз от 2016 г. за спиране на миграционните потоци към Европа допълнително утежнява ситуацията.
Няма промяна в гледните точки на двете страни от последния опит за решаване на конфликта насам, от което би могло да се заключи, че преговорите ще ударят на камък; от една страна, Република Кипър не отхвърля възможността да си сътрудничи и да споделя властта със Севернокипърската турска република, което е и основното предложение на британския план; от друга страна, за момента кипърските турци са скептично настроени към едно евентуално създаване на федерално правителство и не отстъпват от позицията си за независима севернокипърска държава.
Автори: Николета Димитрова, Лиа Лазариди
