В брой 4 от 2021 г. на списание „Foreign affairs” е публикуван материал относно възможностите за регулиране на трансграничните потоци от данни. Автори на статията са Матю Слоутър, професор по международен бизнес, и бившият заместник-секретар по международни въпроси в Министерството на финансите на САЩ Дейвид Маккормик.
Авторите отбелязват, че днес данните са в основата на глобалната търговия – филмите, които по-рано предимно се продаваха на DVD, днес се разпространяват чрез стриймингови платформи, а новините, книгите и научните знания също се потребяват онлайн. Дори и физическите обекти, например автомобилите, имат цифрови компоненти, които обработват огромни обеми данни.
Всяка една иновация и технология е своеобразен генератор на данни, които не просто трансформират търговията, а преобръщат глобалната политика.
Нарастването на потоците от данни започна след световната финансова криза през 2008 г., като през периода 2008-2020 г. те са увеличават 112 пъти. В статията си Слоутър и Маккормик също така посочват, че през 2018 г. 330 милиона души са направили онлайн покупки от други страни, като всяка от тях е включвала трансграничен трансфер от данни и е увеличила продажбите от електронна търговия до 25.6 трилиона долара (при 60 процента от населението на света с достъп до интернет). Технологията 5G позволява мигновено предаване на още повече данни, а т.нар. „интернет на вещите“ рязко увеличава междумашинното взаимодействие.
Всичко това преобръща не само търговията, но и международната политика. Данните са източник на иновации и ключов аспект от националната сигурност, които дават невероятни преимущества на тези, които ги владеят. Заради това държавите и корпорациите се опитват да контролират данните.
Настоящите правила за международна търговия и инвестиции, разработени преди 75 години, които насърчиха просперитета и сигурността, укрепиха демокрацията и измъкнаха милиони хора от бедността, не отговарят обаче на днешната действителност, посочват американските специалисти. Налага се формулиране на нови правила. Според Китай разработването на подобни правила е основен компонент на геополитическото съперничество.
Данните са новият петрол
За да се повиши производителността на труда, може да се инвестира в здания, оборудване и пр. или да се създават нови идеи, иновации, позволяващо по-добро производство на съществуващата продукция или създаване на нова.
Повечето стоки и услуги са т. нар. „конкурентни стоки“, т.е. използването им от едно лице изключва възможността да ги използва друг. Използването на данните крие огромен икономически потенциал, тъй като те са т. нар. „неконкурентни стоки“. За разлика от барел нефт, едни и същи данни могат да бъдат използвани многократно от множество хора или компании – едновременно или многократно.
Колкото по-свободен е потокът от данни, толкова по-висока е вероятността за поява на нови идеи. „Данните могат да подхранват иновациите отново и отново – като слънчева светлина, а не като ограничени доставки на петрол“, пишат авторите.
Преди 10 години сред десетте компании с най-висока стойност влизаха нефтени и компании, занимаващи се с производството на стоки, както и банки. Днес компании като Alphabet, Amazon и Facebook трансформират огромни масиви от данни на милиарди хора в нова икономическа ценност.
В политически план страните, които успеят да използват данните за бързи иновации, ще придобият огромни възможности.
Пъстра смесица от правила
Съвременните международни институции не разполагат с инструменти за управление на разпространението на данни. Институционалните рамки на международната търговия са създадени тогава, когато границите пресичаха промишлени или земеделски стоки. Данните не са такъв тип стока и често е сложно да се определи къде се създават или съхраняват определени данни.
Така възникват редица въпроси:
Трябва ли правителствата да ограничат използването на данните на своите граждани в рамките на националните граници? Трябва ли правителствата да облагат данни от други страни по аналогия с вноса на стоки и услуги? Какви са методите за контрол за данните, пресичащи границите?
Отсъствието на международни норми поставя под заплаха и частния живот. Какви са гаранциите, че правителства няма да злоупотребяват с личните данни на гражданите? Също така, как може да се защити поверителността на тези граждани, като същевременно с това може да се гарантира трансграничен трансфер на същите тези данни?
Без общи контролни действия за анонимизиране на данни в защита на поверителността, иновативният потенциал на личните данни ще бъде загубен, или ще бъдат нарушени основни човешки права.
На този етап САЩ и ЕС не могат да постигнат консенсус по много от въпросите, което от своя страна води до пречки в търговията и сътрудничеството.
Реакцията на ЕС, Китай и САЩ
Европейският съюз дава възможност на гражданите да решават как компаниите могат да използват данните им.
Американските специалистите обаче имат притеснения относно ефекта от подобно действие:
„На практика, това ще създаде търговски бариери за чуждестранни фирми, опериращи в ЕС, тъй като спазването на правилата ще изисква значителни разходи и ще увеличи рисковете от отговорност на европейския пазар“..
Друго притеснение за САЩ е цифровата екосистема на Китай. Китай възприе модел, който дава достъп на правителството до данните, генерирани в страната, като този обем от данни подхранва иновациите, но също така и засилва системите за контрол и наблюдение. „Пекин планира да използва технологиите си, за да доминира над дигиталните платформи, които манипулират данни.“
САЩ, от друга страна, все още не са сключили официални споразумения относно трансграничния поток от информация, освен USMCA – споразумението между САЩ, Мексико и Канада, което има за цел да осигури безпрепятствено преминаване на данните, но за момента има ограничен обхват на регионално ниво.
Има ли решение?
Слоутър и Маккормик предлагат регламент в няколко основни части.
Първата част трябва да включва принципи, които да улесняват преноса на данни в секторите с най-много информация – енергетика, здравеопазване, транспорт. Важно е да се уточни, че както при свободната търговия, така и в този компонент от глобалната търговия, страните не могат да облагат потоците от данни, като това правило трябва да се спазва стриктно.
Втората част представлява споразуменията за свободна търговия, „уреждащи капиталови стоки, междинни и крайни продукти и услуги в специфични сектори. Основната цел е да се увеличи максимално стойността на иновациите, управлявани от данни. По този начин традиционните фактори на сравнително предимство и глобалната конкуренция ще позволят на всички участващи страни да получат нови самоуправляващи се автомобили, комбинации от химиотерапевтични лекарства и възобновяеми енергийни източници.“
„Светът има нужда от тласък за цялостна правна регулация на трансграничните потоци от данни“, убедени са Слоутър и Маккормик.
По материала работи: Емилия Инчева
