Обезлесяването е целенасочено изсичане на горски площи. През цялата история и в наши дни горите са били обект на сеч, за да се освободи място за земеделие и паша на животни, както и за добив на дървесина за гориво, производство и строителство. Огромното му влияние върху глобалния въглероден цикъл и околната среда е със значителни последици за човечеството и планетата. Преди около 2000 години 80 % от територията на Западна Европа е била покрита с гори, а днес този процент е 34 %. В Северна Америка около половината от горите в източната част на континента са били изсечени от 1600 г. до 1870 г. за добив на дървен материал и за земеделие, а в момента едва под 35% от тях все още съществуват.
Какво представлява обезлесяването?
Обезлесяването е трайно унищожаване на горите, които са с решаващо значение за регулирането на климата на Земята. Те съхраняват големи количества въглероден диоксид чрез процеса на фотосинтеза и по този начин поглъщат въглерод. Изсичането на горите нарушава въглеродния цикъл, като освобождава въглероден диоксид в атмосферата и намалява броя на дърветата, които поглъщат въглеродните емисии. Този ефект превръща обезлесяването в основен фактор за неизмеримото повишаване на глобалните емисии на парникови газове, като на него се падат около 15 % от емисиите, причинени от човека.
Последиците върху околната среда са също невъобразими. От 1990 г. насам над 4,2 трилиона кв.м горски площи са изчезнали. Загубата на натуралните местообитания и биоразнообразието е довела до изчезване на видове, което е от 100 до 1000 пъти по-бързо от естественото. Всяка секунда се изсича гора с размерите на футболно игрище, а всяка година се губят горски площи с размерите на Португалия. Изсичането на горите не само намалява капацитета им за съхранение на въглерод, но и увеличава емисиите на парникови газове поради намаляването на растителната покривка. Обезлесяването също така нарушава водните цикли и стабилността на почвата, което води до ерозия, промени в режима на валежите и наводнения. Освен това обезлесяването допринася за загубата на екосистемни услуги и влошава ресурсите, от които зависи поминъкът на много общности.
Регионите, които са най-сериозно засегнати от тези негативни човешки действия са тропическите гори в Южна и Централна Америка, Африка и Югоизточна Азия, където всяка година се унищожават милиони кв.км. гори. Първичните гори, в които се намират най-обширните и най-старите дървета в света и които осигуряват местообитания на рядко срещани и застрашени видове, са сред най-уязвимите.
Причини за обезлесяването
Водещата причина за обезлесяването е разширяването на земеделските земи, тъй като на нея се дължат над 70% от този негативен екологичен феномен. Селскостопанските практики като изсичането на дървета за освобождаване на територии, които по-късно да бъдат използвани за обработваема земя, дърводобив за енергийни нужди и за производство на продукти от дърво са с най-сериозен прираст към увеличението на обезлесяването.
Някои от основните селскостопански продукти, отговорни за обезлесяването, включват палмово масло, соя, говеждо месо и дърводобив. Плантациите за палмово масло са основен двигател на обезлесяването на тропическите гори в Югоизточна Азия и Централна Африка, където огромни площи земя биват разчистени, за да освободят площи за плантациите от палмово масло. Отглеждането на соя е друг значителен фактор за обезлесяването в Южна Америка, където големи територии тропически гори биват изсечени, за да се направи място за соеви плантации.
Пашата на добитъка, особено за производство на месо, също е значителна причина за обезлесяването. Фермерите често разчистват огромни площи земя, за да създадат пасища за добитъка си, като по този начин допринасят за загубата на горски масиви. Понижаването на качеството на почвата в резултат на прекомерната паша често води до повторно изсичане и обезлесяване.
Търсенето на месо в световен мащаб стимулира увеличаването на площите, необходими за животновъдството. В допълнение към пасищата се отглеждат големи количества фуражни култури като соя, за да се изхранва добитъкът.
Дърводобивът и добивът на дървесина са сред водещите причини за обезлесяването в целия свят, особено в Северна Америка и Русия. Горите са ценен ресурс, който осигурява дървесни продукти за строителството, мебели и хартия. За съжаление това често води до неустойчиви практики за дърводобив, които унищожават милиони хектари горски площи всяка година.
Социално-икономически последици от обезлесяването
Обезлесяването има негативни последици не само върху екологичната сфера, тъй като те засягат както и икономиките на държавите по света, така и живота на коренното население на много от тях. Затова спешни мерки, насочени към разрешаването на този ужасяващ проблем, трябва да бъдат предприети. Следните последствия са с най-значителен ефект върху поминъка и живота на хората:
- икономическа нестабилност – горите са природни пространства, които осигуряват преки източници на суровини, горива и компоненти на лекарства. В дългосрочен план засиленото им изсичане неизбежно ще доведе до липса на ресурси, от което ще последват икономическа и екологична нестабилност;
- намаляване на световния БВП – в момента около половината от световния БВП на годишна база – около 44 трилиона долара – се акумулира благодарение на ресурси, произведени от горски източници. Въздействието на обезлесяването върху загубата на дивите опрашители, морския риболов и дървесината от тропическите гори – само малка част от екосистемните услуги – може да намали световния БВП с около 2,7 трилиона долара годишно до 2030 г.;
- загуба на традиционни земи – групите от коренно население, още известни като вековни пазители на земите на предците си от поколения, зависят от горите като източник на храна и начин на препитание. Обезлесяването води до загуба на местните им площи, което нарушава деликатния баланс между тях и останалите хора. Така поминъка на 370-те милиона коренно население, живеещо в 70 държави по света, бива подложен на огромен риск.
Решения и стратегии за борба с обезлесяването
Борбата с обезлесяването изисква многостранен подход, който да съдържа в себе си локални и глобални инициативи за намиране на решение на този екологичен проблем.
Все пак, признаци за напредък не липсват. Проучване от 2021 г. разкрива, че от 2000 г. насам в света са се появили гори с площ колкото Франция. Но това не е достатъчно, за да се компенсират загубите, и еколозите се опитват да намерят решение на проблема на всяко дърво. Въпреки че няма конкретен и единствен метод към разискването на обезлесяването, има решения, които заедно биха могли да дадат похвален резултат.
Най-значимото отразяване на тази екологична криза е в ЦУР №15, чиято основен замисъл е животът на сушата да бъде запазен.. Тя е за защита и възстановяване на сухоземните екосистеми, устойчиво управление на горите, борба с опустиняването, спиране и обръщане на деградацията на земята и спиране на загубата на биологично разнообразие. Според нея човечеството трябва да промени своето отношение към природата незабавно, осъзнавайки, че тя е в корените на съществуването му. Наскоро приетата Глобална рамка за биоразнообразие Кунминг-Монреал дава нов тласък за изпълнението на Цел №15, като очертава четири стремежа, ориентирани към резултатите, които да бъдат постигнати до 2050 г., и 23 цели, които да бъдат постигнати.
Устойчивите практики за дърводобив, като програми за сертифициране и селективна сеч, могат да смекчат въздействието на дърводобивната промишленост. Инициативите за повторно залесяване и залесяване, особено тези, движени от местните общности и подкрепяни от правителствата, играят жизненоважна роля. Възприемането на отговорни земеделски практики, укрепването и прилагането на законите срещу обезлесяването и насърчаването на международното сътрудничество са основни стъпки към намаляването на последиците от обезлесяването. Възприемането на технология за наблюдение и проучване на устойчиви алтернативи на дървените продукти допълнително повишава ефективността на тези стратегии.
Изсичането на гори е заложено още в историята на хората, но днес размерите му излизат извън контрол. Въпреки причините, поради което това се случва, без контрол и регулации обезлесяването причинява огромни негативни резултати върху природата, икономиката и живота на местните жители в много страни по света. Затова, трябва да бъдем осъзнати, да предприемаме действия на локално и глобално ниво, за да може устойчивото развитие на света да продължава да се развива със стремглави темпове, за да не създаваме условия за изпадане в недостиг на ресурси и тотално разрушаване на природата и биоразнообразието.
Автор: Белослава Тенчева
Източници:
10 основни причини за обезлесяването
Икономически последици от обезлесяването
Как обезлесяването влия върху коренното население?
Пет възможни стратегии за борба с обезлесяването
