Информационният монопол на големите технологични корпорации е една от най-важните теми на нашето съвремение. Предлагаме превод с неголеми съкращения на статията на Франсис Фукуяма, Барак Ричман и Ашиш Гоел, публикувана в сп. „Форийн афеърс“ (януари/февруари 2021 г.)
Сред многото трансформации, които се случват в икономиката на САЩ, нито една не е по-забележима от растежа на гигантските интернет платформи. Amazon, Apple, Facebook, Google и Twitter доминират в разпространението на информация и политическата мобилизация. Това представлява уникална заплаха за демокрацията.
Докато Европейският съюз се опитва да въведе антимонополно законодателство против тези платформи, Съединените щати реагират значително по-сдържано, по положението започва да се променя. През последните две години Федералната търговска комисия и коалиция от главни щатски прокурори започнаха разследвания за потенциални злоупотреби с монополната власт на тези платформи, а през октомври Министерството на правосъдието заведе антитръстов иск срещу Google. В редиците на критиците на технологичните гиганти днес има както демократи, които се страхуват от манипулации от местни и външни екстремисти, и републиканци, които вярват, че големите платформи са предубедени срещу консервативния мироглед.
Въпреки че съществува консенсус относно заплахата, която големите технологични компании представляват за демокрацията, има малко съгласие относно това как да ѝ се отговори. Някои смятат, че правителството трябва да раздели Facebook и Google на няколко компании. Други изискват по-солидно регулиране, което не позволява неправомерното използване на данните, с които компаниите вече разполагат. Много критици настояват платформите да въведат по-строго саморегулиране, като ги насърчават да премахнат опасното съдържание и да проверят по-добре качените материали.
СИЛАТА НА ПЛАТФОРМИТЕ
Корените на съвременното американско антитръстово законодателство ни насочват към 70-те години на миналия век, когато се появяват икономистите и юристи, привърженици на свободния пазар. Според Робърт Борк, съветник на секретаря по правосъдието от този период, причината, поради която някои компании се разрастват толкова големи, е, че са по-ефективни от своите конкуренти. Следователно, всеки опит такива фирми да бъдат разделени, представлява наказание за тяхната успешност. Хората от този лагер се ръководят от принципа на ненамеса на държавата в икономиката и са свързвани с Чикагската икономическа школа. Нейните идеи повлияват на Върховния съд и Министерството на правосъдието през 80-те години, което налага слаб контрол.
Няколкото десетилетия на господство на Чикагската икономическа школа се оказаха достатъчен период за оценка на въздействието на подхода й. Четиридесет години по-късно, в редица отрасли като авиационна и фармацевтична промишленост, медиите и високотехнологичните компании, икономиката на САЩ става все по-концентрирана. „Школата след Чикаго“ твърди, че антитръстовото законодателство трябва да се прилага по-енергично. Нейните привърженици смятат, че са необходими по-решителни мерки за ограничаване на монополите, тъй като нерегулираните пазари не могат да предотвратят появата и вкореняването на монополите, които се противопоставят на конкуренцията. Тъй като цифровите платформи имат не само икономическа сила, но също така могат да ограничат комуникационните канали, компаниите се превръщат в естествена цел за този лагер.
Дигиталните пазари използват данните като основен свой актив. Когато компаниите като Amazon или Google обработват данните за стотици или милиони потребители, те могат да изместят от новите пазари съществуващите компании, които нямат подобна информация. В допълнение, компаниите се възползват от т. нар. мрежови ефекти – с разширяването на мрежата, тя става по-полезна за своите потребители, което води до нейната доминира на пазара. Икономическите аргументи в полза на ограничаването и възпирането на технологични гиганти са неясни. Въпреки това, политическите аргументи са много по-убедителни от тях. Политическите щети, които интерет платформите могат да причинят, са много по-притеснителни от икономическите такива. Реалната опасност не е толкова, че те изопачават пазарните тенденции, а във факта, че заплашват демокрацията.
ИНФОРМАЦИОННИТЕ МОНОПОЛИСТИ
От 2016 г. американците прозряха силата на технологичните компании да оформят информацията. Тези платформи позволяват да се разпространяват фалшиви новини, теории на конспирацията, както и създават „информационни балони“, като чрез работата на техните алгоритми, потребителите са изложени само на информация, която потвърждава вече изградените им вярвания. Най-големият страх е, че платформите са натрупали толкова много власт, че биха могли да повлияят на резултатите от избори, умишлено или несъзнателно.
Критиците настояват платформите да поемат по-голяма отговорност за излъчваното съдържание. Въпреки това оказването на натиск върху големите платформи да изпълняват тази функция, надявайки се в същото време да го направят с оглед на обществения интерес, не се превръща в дългосрочно решение. Днес, например, голяма част от републиканците се оплакват в политическа пристрастност на интернет платформите. В дългосрочен план обаче това може да се промени. Ако предположим, че един от тези гиганти е купен от консервативен милиардер, той лесно може да препрограмира алгоритмите на това, което вижда и чете потребителя, без неговото знание или съгласие.
Въпросът е, че Amazon, Facebook и Google притежават информация за живота на хората, която предишните монополисти никога не са имали. Те знаят кои са приятелите и семейството на хората, какви са доходите им, много от най-съкровените подробности от живота им. Концентрираната икономическа и политическа сила на цифровите платформи е като заредено оръжие, стоящо на масата. Въпросът за американската демокрация, обаче, е дали е безопасно да остави оръжието там, където друг човек с по-лоши намерения може да дойде и да го вземе. Ето защо Съединените щати налагат проверки и търсят баланс на тази сила.
ПРЕДПРИЕМАНЕ НА КРУТИ МЕРКИ
Най-очевидният метод за справяне е правителственото регулиране. Въпреки че регулирането все още е възможно в някои демократични страни с висока степен на обществен консенсус, като Германия, в поляризирана страна като Съединените щати е малко вероятно тази мярка да сработи. Още от 60-те години на миналия век Федералната комисия по комуникациите (ФКК) изисква телевизионните канали да поддържат „балансирано“ отразяване на политически въпроси, но след критики на републиканците, че каналите са предубедени към тях, ФКК се отказва от този подход през 1987 г.
Друг подход за ограничаване на мощта на интернет платформите е насърчаването на по-голяма конкуренция от страна на САЩ и ЕС. Съвременните технологични компании биха се противопоставили яростно на опити за разделянето им. Ако в крайна сметка загубят съдебния спор, би отнело години, ако не и десетилетия, за да завърши процеса на разделяне. Дори AT&T запази доминиращата си позиция, след като беше разделена на няколко части през 80-те години.
„Преносимостта на данни“ е един от начините за въвеждане на конкуренция на пазара на платформи. Точно както правителството изисква от телефонните компании да позволяват на потребителите да запазват телефонните си номера, когато сменят своите оператори, така може да изисква потребителите да имат право да прехвърлят данните, когато преминават от една платформа на друга. Общият регламент за защита на данните (GDPR) в ЕС от 2018 г., налага стандартизиран, машинно четим формат за прехвърляне на лични данни. Главна пречка при приложението му в технологичните платформи е трудността при преместване на метаданните, които включват харесвания, кликвания, търсения и т.н. Точно тези типове данни се оценяват в целевата реклама, но те са хетерогенни и зависят от спецификите на платформата. Например как точно историята на минали търсения в платформата Google може да бъде пренесена на нова платформа като Facebook?
Алтернативен метод на действие би се основал на регулации за поверителност – технологична компания може да използва потребителски данни, генерирани в един сектор, за да подобри позицията си в друг, защитавайки както поверителността, така и конкуренцията. Например, GDPR изисква данните за потребителите да се използват единствено за целта, за която информацията е получена първоначално, освен ако потребителят не даде изрично разрешение да я използва за други цели. Тези правила имат за цел да лишат платформите от един от най-мощните източници на влияние: колкото повече данни има една платформа, толкова по-лесно е да генерира повече приходи и още повече данни.
РЕШЕНИЕТО ЗА МЕЖДУПЛАТФОРМЕНО ПРОГРАМНО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ
Междуплатформеното прорамно обезпечение се определя като софтуер, който регулира обработката на данни в рамките на съществуваща платформа и е в състояние да промени представянето на основните структури от данни. Това би бил един от възможностите варианти за ограничаване на мощта на технологичните компонии, при който потребителите ще могат да избират услуги, които ще определят важността и достоверността на политическото съдържание, а платформите ще представят информация според зададените критерии. Междинният софтуер може да действа чрез етикети като „подвеждащо“, „непроверено“ и „липсва контекст“ за дадена публикация или да повлиява класирането на определени продукти, реклами и резултати от търсене. Специфичен момент е с определянето на властовите граници, предоставяни на междинен софтуер, и свободата на технологичните платформи. Държавната намеса също е неминуема във връзка с необходимосста от унифицирани интерфейси за програмиране на приложения. Те ще позволят на компаниите за междинен софтуер да работят безпроблемно с различни технологични платформи. Конгресът също така ще трябва да гласува ясни минимални стандарти за надеждност, прозрачност и последователност, предоставяни от доставчиците. Освен това ще трябва да позволи на междинния софтуер да оценява поне три различни вида съдържание: широко достъпно публично съдържание (като новини и съобщения за пресата), генерирано от потребители съдържание (като видеоклипове в YouTube) и частно съдържание (като публикации във Facebook). Скептиците твърдят, че подходът на междинния софтуер ще фрагментира интернет и ще засили филтърните мехурчета. Но също така е важно да се отбележи, че подобно раздробяване е технологично невъзможно да се предотврати в перспектива.
ВРЪЩАНЕ НА КОНТРОЛА
Правителствата започват антитръстови действия срещу Big Tech платформи както в Съединените щати, така и в Европа и произтичащите от това резултати ще видим в бъдеще. Междинният софтуер може да отнеме силата от технологичните платформи да усилват, потискат и насочват политическите съобщения, и да я предаде на нова група конкурентни фирми. Те биха позволили на потребителите да адаптират своите онлайн преживявания и да си върнат контрола. Те — а не някаква невидима програма за изкуствен интелект — ще определят какво виждат.
По материала работи: Магдалена Властанова
