Шейх Ахмед Заки Ямани е бил най-дългогодишния министър на енергетиката и петрола на Саудитска Арабия и считан за главната причина за трансформирането на кралството от производител от среден клас на петролната сцена, в гиганта, който е сега. Шейхът от Мека ни показва до каква степен дипломацията е основен фактор в просперирането на дадена страна. Известен с изискания си стил, брадичка и мек тон, Ямани бе считан за една от най-влиятелните личности в световната икономика, с потенциал да промени световните тенденции от една в друга насока.
Началото
Ахмед Заки Ямани е роден през 1930 г. в свещения град Мека в семейство на уважавани шейхове. Той получава отлично образование – завършва юридическите факултети на университета „Крал Фуад“ в Кайро (бакалавър по право), Нюйоркския университет (магистър по сравнително право) и специализира в Харвард.
Завръщайки се в Саудитска Арабия през 1956 г., Ямани основава собствена адвокатска кантора, където комбинира работата си с държавна служба и преподаване в тогавашния ,,Университет за петрол и минерали“ в Рияд. Всъщност, по думите на Елън Уолд, авторка на книгата „Saudi, Inc., a History of the Kingdom’s Oil Industry“: „Ямани не беше специалист по петролния пазар… той беше адвокат и много проницателен преговарящ. А в края на 60-те и 70-те години това бе необходимо на Саудитска Арабия.“
В началото на 1962 г. премиерът и бъдещ крал Фейсал предлага на все още младия Ямани поста на министър на петрола, която работа той се заема да върши ревностно. Скоро по негова инициатива е създадена Общата организация за нефт, газ и минерали, която е наричана „ембрионът“ на бъдещата национална петролна компания. За кратко време Саудитска Арабия настига САЩ и СССР в производство и се превръща в най-големия износител на петрол в света, позиция, която поддържа и сега.
Засилване на позициите
Междувременно Ямани засилва дейността си и чрез участването в Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК). Неговият потенциал и харизма са забелязани моментално. След смъртта му, генералният секретар на ОПЕК казва: ,,Ямани беше човек, който грабва вниманието както в заседателните зали, така и по коридорите. Спомням си ясно и с умиление неговото търпение и любезност. Той бе активен слушател, който, когато говореше, предизвикваше тишина и интерес у слушателя. Ахмед Заки Ямани бе изключителна икона в света на петрола и водещата светлина в ОПЕК‘‘.
През 1968 г. ОПЕК приема „Ръководни принципи на петролната политика“, която изисква участието на държавите в собствеността на петролните компании и контрола на цените на енергийните ресурси, поради което Ямани започва ,,перестройка‘‘ в страната си. През 1972 г. правителството на Саудитска Арабия купува 25% от акциите на Aramco, а след това в рамките на 8 години довежда държавния дял до 100%, след което компанията получава сегашното си име – Saudi Aramco (и досегашен петролен „супергигант“ и една от най-големите и богати компании в света).
За пръв път под светлините на прожекторите
Ямани за пръв път привлича вниманието на света по време на кризата, избухнала на 17 октомври 1973 г., когато всички арабски държави – членки на ОПЕК, както и Египет и Сирия, обявяват петролно ембарго срещу Великобритания, Канада, Холандия, САЩ и Япония, които подкрепят Израел по време на войната Йом Кипур. Най-твърда позиция заема Саудитска Арабия, която предупреждава за възможно намаляване на производството с 80%.
Така започва една глобална енергийна криза: за кратко време цената на петрола се увеличава четирикратно – от 3 до 12 долара за барел, западните икономики рязко забавят развитието си, бензиностанциите „пресъхват“, рафинериите спират. Резултатът от всичко това – до 1973 г. саудитците печелят 8-9 млрд. долара годишно; до пролетта на 1974 г. годишните им приходи стигат 34 млрд. долара. Постепенното пълно национализиране на Saudi Aramco в следващите години допринася за по-категоричното появяване на кралството като водеща сила в региона и за още по-тясна връзка с американските администрации.
Дългият период, в който Шейха заема позицията си, го прави свидетел на голям брой драматични събития. В това число е и убийството на крал Фейсал от собствения му племенник, както и това да бъде един от единайсетти министри на ОПЕК, станали заложници във Виена на известния терорист Карлос Чакала. Още едно неоспоримо доказателство за магнетизма на саудитския шейх намираме и в книгата на Джон Фолън ,,Тайните войни на Карлос Чакала‘‘, където четем:
,,Оставил автомата в скута си, той разговаря спокойно и любезно с Ямани. Дори му дава телефонния номер на майка си във Венесуела с молба да ѝ се обади и каже, че синът ѝ е добре.‘‘ Ямани добавя: ,,Говорехме за всичко, включително за личния му живот, за младежките му години, за студентството му в Лондон. Той е човек на живота, обича жените и забавленията. Говореше и се шегуваше, но аз не можех да забравя, че ми беше обещал да ме убие хладнокръвно.‘‘
Доживял дълбока старост (90 години) и оставил 8 деца от два брака, Ямани ни оставя и следното предсказание:
,,Каменната ера не приключи, заради липса на камъни, така и петролната ера няма да свърши поради липса на петрол.‘‘
Автор: Жаклин Рангелова
