Какво може и какво не може да постигне ООН за прекратяване на войната в Украйна?

0
440

Още в първия ден на инвазията на Русия в Украйна Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова руския президент Владимир Путин „в името на човечеството“ да изтегли войските си от Украйна.

Тези дни, два месеца след началото на войната, Генералният секретар провежда трудни срещи с лидерите на Русия и Украйна, за да пледира за мир и да предложи участие на ООН в спасяване на човешки животи. Задачата минимум е да предложи съдействие за извеждането на цивилните от Мариупол.

„Ясни са разликите в позициите ни“, заяви Гутериш по време на пресконференция в Москва на 26 април след разговорите с външния министър Лавров. „Но не войските на Украйна са в Русия, а обратно, войските на Русия са в Украйна“, допълни той в отговор на въпрос на журналисти. „Ако съжалявам за нещо, то е, че на ООН не беше позволено да бъде част от Нормандския формат, за да следи Минските споразумения и да може да формира много ясно мнение за провала на Споразумението от Минск. От друга страна, разбирам, че Руската федерация има много оплаквания, но Уставът на ООН предвижда голям брой механизми, чрез които оплакванията могат да бъдат разгледани; и главно с прибягване до Международния съд или други механизми, ако всички други, предвидени в Устава, се провалят“.

В отговор на журналистически въпрос дали ООН ще осъществи независими разследвания на място относно обвиненията и контраобвиненията за военни престъпления, Генералният секретар посочи, че. „секретариатът на ООН няма правомощия да прави разследвания от този вид. Имаме Международния наказателен съд. Имаме различните механизми, които съществуват в системата за правата на човека, много анкетни комисии. Нямам намерение сам да насърчавам разследване. Нямам правомощия за това, но мисля, че е много важно да има независими разследвания, за да има пълна достоверност и пълна отчетност“.

По време на брифинга на Гутериш с украинския президент Владимир Зеленский на 29 април стана ясно, че ООН ще разшири хуманитарната си дейност в Украйна и че двете страни са се договорили за привличане на международната организация към следвоенното възстановяване на страната.

Генералният секретар посочи, че „Позицията на ООН е ясна: както заявих и в Москва, нападението на Руската федерация срещу Украйна е нарушение на териториалната ѝ цялост и Устава на ООН“.

Съветът за сигурност не успя да направи всичко, което беше по силите му, за да предотврати войната, което стана причина за масово разочарование и гняв, но в Украйна, рамо до рамо с украинските организации, работят повече от 14 000 сътрудници на ООН, подчерта Гутериш.

Войната в Украйна постави много въпроси за ролята на ООН, по-специално на Съвета за сигурност, на Общото събрание и на Генералния секретар. Отговорите могат да бъдат потърсени в Устава на ООН, приет през 1945 г. Някои от тях предлагаме тук.

Може ли Съветът за сигурност да спре война?

Съветът поема водеща роля при определянето на съществуване на заплаха за мира, нарушаване на мира или акт на агресия. Неговите решения са задължителни за страните членки на ООН, за разлика от резолюциите на Общото събрание.

Когато се справя с кризи, Съветът може да предприеме няколко стъпки. Действайки по силата на глава VI от Устава, Съветът може да призове страни по спора да го разрешат по мирен начин и да препоръчат методи или условия за разрешаване. Той може също така да препоръча отнасянето на спорове до Международния съд, който е и главният съдебен орган на ООН със седалище в Хага (Холандия).

В някои случаи Съветът за сигурност може да действа съгласно глава VII от Устава и да прибягва до налагане на санкции, или дори до използването на сила като последна мярка, когато мирните средства за уреждане на спора са изчерпани. Съгласно чл. 42 на Устава, Съветът за сигурност „може да предприеме такива действия с въздушни, морски или сухопътни сили, каквито могат да бъдат необходими за поддържането или възстановяването на международния мир и сигурност“. Важно е, че действията, необходими за изпълнение на решенията на Съвета за сигурност за поддържане на международния мир и сигурност се поема от всички членки на ООН или от някои от тях, както Съветът за сигурност може да определи съгласно глава VII.

Така например Съветът разреши използването на сила през 1950 г. в рамките на това, което се наричаше военно принудително действие, за да се осигури изтеглянето на севернокорейските сили от Република Корея.

На 25 февруари Съветът за сигурност не успя, заради ветото на Русия, да приеме резолюция, която щеше да осъди нападението върху Украйна. Русия от своя страна оправда действията си с разпоредбите на чл. 51 от Устава на ООН за правото на самоотбрана.

Каква е силата на ветото и как може да бъде използвана?

Процедурата на гласуване в Съвета за сигурност е разписана в чл. 27 от Устава на ООН, според който всеки член на Съвета има един глас.

При вземане на решение по „процедурни въпроси“, девет членове трябва да гласуват „за“, за да бъде прието решение. По всички други въпроси са необходими девет положителна гласа, „включително съвпадащите гласове на постоянните членове“.

Русия налага вето на резолюцията за Украйна

С други думи, отрицателен вот от който и да е от постоянните пет членки на Съвета за сигурност (Китай, Обединено кралство Валикобритания и Северна Ирландия, Руската федерация, Съединените щати и Франция) могат да попречат на приемането от Съвета на всяка проекторезолюция по същество. От 1946 г. всичките пет постоянни членове са се възползвали от това право – приблизително 49%  от страна на СССР и след това от Руската федерация, 29 процента от Съединените щати, 10 на сто от Обединеното кралство и по шест процента от Китай и Франция.

Може ли Общото събрание на ООН да се намеси, ако Съветът за сигурност е неспособен да приеме решение за спиране на война?

Съгласно резолюцията 377A (V) на Общото събрание от 1950 г., широко известна като „Обединяване за мир“, ако Съветът за сигурност не е в състояние да действа поради липсата на единодушие сред петте постоянни членки, имащи право на вето, Общото събрание има правомощието да отправя препоръки към членовете на ООН за колективни мерки за поддържане или възстановяване на международния мир и сигурност.

Така например през 1956 г. Общото събрание създаде първите сили на ООН за извънредни ситуации (UNEF I) в Близкия изток.

Освен това Общото събрание може да заседава на извънредна специална сесия, ако това бъде поискано от девет членове на Съвета за сигурност или от мнозинство от членовете на Общото събрание. До момента Общото събрание е провело 11 извънредни специални сесии (8 от които са поискани от Съвета за сигурност).

На 27 февруари 2022 г. Съветът за сигурност, като отчете липсата на единодушие на постоянните му членове, реши да свика извънредна специална сесия на Общото събрание с резолюция 2623 (2022). На нея на 1 март 2022 г. се прие резолюция, с която Общото събрание осъжда „агресията на Руската федерация срещу Украйна в нарушение на член 2, параграф 4 от Устава и поиска Руската федерация незабавно да прекрати използването на сила срещу Украйна и напълно и безусловно да изтегли всички свои военни сили от територията на Украйна в рамките на нейните международно признати граници”.

Въпреки това, за разлика от резолюциите на Съвета за сигурност, резолюциите на Общото събрание не са обвързващи, което означава, че държавите не са задължени да ги изпълняват.

Какво може да направи Генералният секретар на ООН?

Ролята на Генералния секретар като миротворец се е развила през годините чрез разнообразни практики на посредничество, диалог и дори арбитраж. Една от най-важните роли е използването на така наречените „добри услуги“ – стъпки, предприети публично и по закрити канали, за да се предотврати възникването, ескалацията или разпространението на международни спорове. На практика това означава, че шефът на ООН може да използва своя авторитет, легитимност и дипломатическия опит на своя старши екип, за да се срещне с държавни глави и други длъжностни лица и да преговаря за прекратяване на споровете между страните в конфликта.
Срещите на Генералния секретар Антониу Гутериш с външните министри и президентите на Русия и Украйна в края на април 2022 г. са от този тип „добри услуги“, които обаче на този етап от конфликта имат много малки шансове да повлияят за разрешаването му. Могат обаче да предизвикат малки стъпки за спасяване на хора. Има различни интерпретации за това, което се случва в Украйна, заяви Генералният секретар пред журналистите в Москва, но това не ограничава възможността да имаме много сериозен диалог за минимизиране страданията на хората“.