Нуждаем се от дипломация, не от конфликти за суровини

0
208

Търговията с ценни минерали често поражда ожесточени конфликти. Новият подход на ЕС към дипломацията за суровини може да промени това

 

Автор: Гюнтер Майхолд, зам.-директор на Германския институт за международни отношения и сигурност (Stifung Wissenschaft und Politik, SWP)

Макар и „кървавите диаманти“* да са със сигурност най-известната „първична суровина за конфликти“, те в никакъв случай не са единствените. Например, приходите от продажбата им са използвани за финансиране на конфликти в Африка. Ако Европейската комисия постигне своето, чрез нов регламент на ЕС относно конфликтните минерали, забраната на подобен тип суровини ще бъде разширена до стратегическите суровини.

Суровините са неизменна част от съвременните икономики и геополитическата конкуренция. Естествено, това ги прави много търсени. Добивът и експлоатацията им обаче често са свързани с висока социална и екологична цена в много от страните в южната част на света. Освен това, в много страни, изобилстващи от природни богатства, приходите от тях подклаждат въоръжени конфликти. Със своя регламент Европейската комисия се опитва да отвори нов път в дипломацията в тази сфера.

Европейските вносители на суровини от критично значение ще трябва да поемат по-голяма отговорност. Надлежната проверка (за това да няма нарушения – бел. ред.) и задълженията за предоставяне на подкрепящи доказателства към нея ще са задължителни за компаниите благодарение на регламента, който влезе в сила през януари. Приходите, генерирани от суровини, не трябва да се използват за финансиране на насилие и нарушаване човешките права. По този начин Европа следва алтернативен път в сравнение с основните конкуренти на пазарите на суровини, например Китай.

 

Как търсенето на минерали поражда конфликт

Към момента има 20 суровини, класифицирани като критични от Европейската комисия. Колтановата руда е ярък пример за суровина, тясно обвързана с конфликта. Използва се за производството на мобилни телефони. 80% от всички световни находища се намират в провинция Киву в Демократична република Конго. Колтановите мини се намират в зони под контрола на въоръжена милиция. Милицията използва приходите за наемане на бойци и придобиване на оръжие. По този начин те поддържат вътрешен конфликт, който вече е довел до загубата на милиони човешки животи.

От друга страна, в Колумбия актовете на насилие все още са съсредоточени в онези части на страната, където се експлоатират златни мини, въпреки мирното споразумение с най-голямата партизанска групировка FARC през 2016 г. Паравоенни сили, престъпни организации и въоръжени партизани вземат насилствено такси, както от собствениците на малки мини, така и от големите фирми, които използват за собствените си борба или печалба, както и за да запазят или разширят териториате под свой контрол. Представители на местни организации и групи на гражданското общество, които се съпротивляват, често заплащат с живота си.

За страните-вносители осигуряването на достъп до пазара и сигурността на доставките са водещи. Основната цел на правителствата е да преодолеят търговските ограничения и да поддържат достъпа си до стратегическите суровини. Поради развитието на новите технологии и енергийния преход европейският глад за ресурси отново нарасна.

Металите, които са от решаващо значение за определени технологии, като литий, са много търсени навсякъде – за вятърни турбини, в LED екрани, в мобилни телефони или в слънчеви панели. Те са от съществено значение при производството на високотехнологично оборудване. В същото време те се добиват само в няколко страни по света, но търсенето на традиционни руди като мед, злато и платина също е голямо на международните пазари, въпреки нарастващите количества от рециклиране на такива метали.

Coltan mining near the town of Rubaya in the Eastern Democratic Republic of Congo

 

Китайският и европейският подход

Нарастващият интерес на Китай към осигуряването на достъп до суровини навсякъде по света доведе до още повече конкуренция. Дипломацията на Пекин за осигуряване на достъп до суровини използва пълния набор от инструменти на външната, икономическата и политиката за развитие, за да постигне договори за доставка със страните-производителки. Тези сделки са „подсладени“ с инвестиции в инфраструктурни проекти и социално жилищно строителство до доставки на оръжие.

Китайските предложения са привлекателни за страните производители и техните политически представители, защото търговията не е обвързана с условия и са гарантирани бързи придобивки, например бързото изпълнение на инвестиционни проекти. Възприятието за китайско господство в търговията със суровини подхранва отбранителни стратегии в много икономически и политически кръгове. По-специално, те са насочени срещу деформациите на пазара чрез тесните връзки между държавната политика и държавните китайски компании.

И все пак достъпът до суровини е само една част от уравнението. Въпросът за устойчивото развитие е къде ЕС вижда своята роля, като насърчава прилагането на мерки за ефективно използване на ресурсите в страните на добив. Европейските компании често са в неизгодна позиция спрямо китайските конкуренти, или поне виждат себе си по този начин. ЕС обаче залага на по-сериозна надлежна проверка от вносителите, а следователно и от техните доставчици, чрез Регламента за конфликтни минерали.

 

Кой е отговорен?

Отговорността във веригата на доставки е от решаващо значение. Трябва да се гарантира, че приходите от продажбата на калай, тантал, волфрам, както и техните руди, и злато нито се използват за финансирането на въоръжени конфликти, нито подхранват конфликти в засегнати от криза или високорискови страни. Това трябва да се случи чрез обозначаване произхода на минералите, което също така дава възможност да бъдат проследени от добива до фазата на преработка.

 

Чрез Регламента за конфликтни минерали инвестиционната и търговската политика вече включва социален и екологичен компонент.

Не само прозрачност ще се изисква от компаниите, които са активни в конфликтни региони. Освен това, те ще трябва да осигурят косвен принос за подобряването на социално-икономическите условия в страните, в които материалите се добиват. Към момента са изброени 27 държави: от Мали през Конго до Либия, както и страни в района на Великите африкански езера. Включени са също Мексико, Колумбия, Венецуела, Индия, Пакистан и Афганистан.

Вместо да заеме крайна позиция и да наложи пълна забрана на вноса на суровини от кризисни региони, ЕС залага на стратегия за сътрудничество. По този начин преследва алтернативна форма на дипломацията за суровини, като възлага на европейските вносители задължението да ограничават неспазването на социалните, трудовите и екологичните стандарти. В същото време ЕС предлага стратегически партньорства на страни, в които са разположени мините, както и преговори за суровините, като това има за цел да подхранва честна търговия, базирана върху (морални) ценности.

 

Нов вид дипломация

Дипломацията по въпроса за суровините обвързва инструментите на външната политика с отчетността на вътрешнополитически играчи като компаниите. Като такава, тя представлява нова форма на дипломация. Чрез Регламента за конфликтни минерали инвестиционната и търговската политика вече включват социален и екологичен компонент. Тези компоненти трябва да бъдат стриктно приложени, за да не се окажат просто декоративни. Информацията за условията на добив трябва да бъде разкрита; въвеждат се одити за проверка на фирмените данни. Строги критерии ще гарантират, че новата наредба няма да бъде беззъба.

Новата суровинна дипломация обаче също има своите граници. До момента само четири материала са обхванати от Регламента за конфликтни минерали. Списъкът трябва да бъде разширен, тъй като минерали като медта не могат да бъдат добивани без риск от конфликт. Освен това, трябва да има постоянно актуализиране списъците нa включените държави или региони, за да може желаното управление на поведението на компанията да бъде съблюдавано.

В сегашните дни сигурността на доставките вече не може да бъде единствената цел на активната дипломация за суровини. Тази форма на дипломация трябва да покрива отговорността за условията на добив на самите ресурси. В краткосрочен план това може да доведе до по-високи разходи, но може да развие положителни ефекти в богатите на залежи страни.

 

*Термин, употребяван за суровини, добивани чрез експлоатация на човешки труд (най-вече в страните в Африка), а след това използвани за финансиране на военни конфликти.

 

Превод: Емилия Инчева

Източник