Представяме ви интервю на Виктория Гетова с Ива Тошкова – докторант в СУ, графичен дизайнер и спортист.
Вие сте докторант в СУ „Св. Климент Охридски”. В съвремието много млади хора предпочитат да изберат друг професионален път, пред това да се изкачват по академичната стълбица. Какво Ви накара да започнете докторантура?
Докторант съм по съвременна българска история. Причината да реша да направя докторантура е същата, която ме водеше през цялото ми висше образование – желанието да се занимавам с материя, която ми е наистина интересна. Материя, която ме пали и ми доставя удоволствие. Това за мен са международните отношения, политическите и социални отношения като цяло, както съвременните, така и разгледани в исторически план.
Всяко едно начинание, с което се захваща човек, трябва на първо място да му е “на сърце”. Само тогава не само постигането на успехи, но и целият процес, вкараните усилия, време и труд носят наслада. Така се получи и при мен, следвах този принцип още при кандидатстването си след 12 клас. Избрах специалност „Международни отношения“ и за мое щастие и късмет попаднах на прекрасни преподаватели и колеги, и успях да извлека много от следването си.
Вътрешното удовлетворение от работата е онази движеща сила, която помага да продължаваш със заниманията си, дори когато си изморен, нямаш вдъхновение или си претоварен с други задачи.
По време на студентските си години заедно с Ваши колеги създавате блог, посветен на международните отношения. От помощ ли е той за студентите?
В студентските си години имах удоволствието да се занимавам с две младежки платформи за международни отношения. Едната беше списание “Международник” към Студентски дипломатически клуб на Софийския университет. Бях част от редакторския екип, правех кориците на списанията, изработих и логото на списанието. Това е един от любимите ми примери, които доказват, че доста често ми се случва да съчетавам интересите си – в случая международните отношения и дизайна.
Втората платформа беше JustMO, нея я реализирах с много близка моя приятелка и колежка от университета Йоанна Димитрова. Решението да създадем подобен проект дойде спонтанно, като водещо беше желанието ни да предоставим по интерактивен начин някои основни проблеми в теорията на международните отношения, както и да имаме възможност да пишем кратки анализи по интересни за нас теми. Започнахме да правим инфографики, които да предоставят най-важните елементи от всяка теория – отново съчетание на дизайн и политика (смее се). За жалост към този момент проектът е замразен, но се надявам в скоро време да успея да го възродя.
Участвате в публикуването на учебници по международни отношения. Смятате ли, че езикът на списване на академичната и учебна литература в България е трудноразбираем за младите хора? Според Вас осъвременяването на стила на учебниците би ли спомогнало за по-голям интерес към материала от страна на студентите?
Да, имах тази възможност, за което искам да изкажа благодарност на проф. Александър Рангелов и проф. Атанас Гочев. Не смятам, че е нужно осъвременяване на стила на учебниците, а по-скоро по-добро насочване към конкретната аудитория, за която се създава текстът. Със сигурност представянето на дадена информация под формата на опростени модели, използването на инфографики, презентации и включването на повече практически (исторически) примери, би спомогнало за по-доброто разбиране и усвояване на материята.
Специализираната терминология и академичният стил на писане утежняват текстовете и това определено създава трудност в разбирането за не малко хора. Потребно е да се прави разграничение спрямо аудиторията – така например, един колега в първи курс би се затруднил да се занимае с някакъв експертен текст, не за друго, а просто защото тепърва навлиза в материята и все още няма изграден “професионален” терминологичен речник. От друга страна обаче стилът на текстове, насочени към експерти в областта, магистри и още повече хора, посветили се на академичното поприще, позволява да бъде доста по-висок. Разбира се, не бива да се изпада в крайности и да се търси умишлено утежняване на написаното.
Имате професионална квалификация за треньор по карате киокушин от НСА, както и черен колан – „втори дан”, което Ви осигурява възможност да бъдете инструктор. Според Вас в коя област се изисква повече гъвкавост и навременна реакция – в международните отношения или в бойните изкуства?
Благодаря за чудесния въпрос! Да, успях “между другото” да завърша и следдипломна квалификация за треньор по карате към НСА “Васил Левски”. Двете области – международни отношения и бойни изкуства имат доста сходства помежду си – и двете изискват дългосрочно влагане на време, усилия и практика за усъвършенстване; и в двете е нужно да се намери баланс между физическото и менталното; и в международните отношения, и в бойните изкуства, познаването на себе си и отсрещната страна, била тя противник или партньор, е изключително важно.
Разбира се, гъвкавостта, адаптивността и навременната реакция са водещи качества в тренировките и двубоите. Обратно на широко разпространеното мнение обаче, практикуването на бойни изкуства не е свързано само с непрестанни схватки, спаринг и двубои. Карате надхвърля чисто физическите тренировки, и спомага за духовното и чисто човешко развитие на индивида. То е начин на живот, който формира характера, учи на добродетели, дисциплина, уважение, смиреност, самоконтрол.
“Играта” на международната сцена също може да се мисли като своеобразен двубой, защото във всеки един момент държавите са поставени пред избор дали и как да реагират на различни стимули. Те биха могли да бъдат както положителни – предложения за сътрудничество и отношения с приятелски страни – , така и отрицателни – спорове, провокации, дипломатическа или, в най-лошия случай, конвенционална война. Поради интензитета на междудържавните отношения във всеки един момент е потребно поддържане на високо ниво на внимание, бързи и точни анализи на ситуацията, гъвкавост и навременна реакция. Смятам че последните две качества са важни във всеки аспект на живота.
Смятате ли, че спортът е важна част от дипломацията на една държава? Възможно ли е отличното представяне на спортистите на големи спортни събития като Олимпийските игри и световните състезания да подобри имиджа на дадена страна, а какъв би бил ефектът в обратните случаи, когато не се представят добре?
Спортът сближава и изкарва на повърхността най-добрите умения на човек в честно и достойно (поне така трябва да бъде) съревнование. Именно тези характеристики правят спорта изключително важна част от човешките отношения. “Спортната дипломация” е отделен дял на международните отношения, който разглежда уникалната сила на спорта да сближава хората на всяко едно равнище – общностно, национално, регионално, международно чрез споделена любов към физически занимания, както и вроденото у човека желание за съревнование. Спортът спомага да се канализира излишното напрежение и да се премерят сили между народите чрез мирни средства.
Спортните постижения са елемент на цялостния образ, който дадена държава изгражда на международната сцена. Достойното представяне и постигнатите резултати на Олимпийски игри, световни събития, състезания, носи позитиви за дадената нация, не непременно златен медал или купа са основен фактор за добрия имидж.
Разбира се, челните места подобряват самочувствието на нацията и могат да ѝ създадат име на експерт в даден спорт, особено ако върховите постижения се повтарят през годините. Така, например, България освен добре познатите спортове като художествена гимнастика и волейбол, е успяла да изгради и защити многократно името си на водеща сила в карате и то в различни стилове – Киокушин, Шотокан, Шин-киокушин и др. До колко това носи дивиденти в междудържавните ѝ връзки е друг въпрос. Във всеки случай – и при отлично, и при не до там добро представяне, важно е съхраняването на спортсменския дух, запазване на достойнството на спортистите и нацията, която представляват. Само така една държава би могла да използва успешно инструментите и възможностите, които предлага спортната дипломация, за задълбочаване на връзките между страните, повлияване към подобряване на отношенията в други сфери, създаване на нови партньорства и пр.
По професия сте графичен дизайнер. Според Вас къде се намира България по иновации и развитие на изкуството през последните години? Какво би задържало младото поколение от това да емигрира в чужбина?
В България има много талантливи хора в различни области на изкуството и науката. За жалост, като че ли родната публика не успява да оцени напълно техния потенциал, което води до това творците да нямат възможност за нормално съществуване. Материалното обезпечаване е основна причина младото поколение да емигрира в чужбина, особено ако желае да се реализира в недобре платени у нас области.
Разбира се, много български артисти успяват да намерят реализация и на родна земя, но това често налага да се занимават с някаква друга или сходна дейност, а изкуството, което правят, да е допълващо. Така например, много художници се ориентират към графичния дизайн; скулптурите към 3D анимацията и гейминг индустрията и т.н
През последните години България стана средище на доста събития, свързани с изкуство, които дават платформа на артисти от всякакви области да представят работата си пред по-широка публика. Развитието на технологиите и възможностите, които предоставя интернет за изразяване и споделяне на изкуство, също спомагат много български творци да успяват да излязат на международния пазар и да бъдат оценени високо.
Младото поколение остава в България, ако има кауза и добро обкръжение. Каузата е личностното удовлетворение от професията, проектите и дейностите, с които се захваща всеки един човек. Обкръжението са позитивната среда от приятели, които те подкрепят в трудностите, в която можеш да споделяш идеи, да коментираш и разсъждаваш по теми, които те вълнуват. Среда, която ти помага да си кажеш в най-трудните моменти – “дори напук на всичко няма да се откажа, пак ще опитам”. За мое щастие, голяма част от близките ми приятели останаха тук или се завърнаха в България, след като приключиха обучението си в чужбина. Все повече и повече младежи приемат България, не просто като някаква абстракция, позиционирана отвъд нас, а както споменах и в началото, като кауза. Кауза за самите нас, за нашето настояще и бъдеще.
След като завършите своята докторантура и имате възможност да преподавате, какво ще бъде нещото, което ще искате да предадете на Вашите студенти?
Двете неща, които бих искала да предам на всеки един, са – занимавайте се с дейности, които ви носят вътрешно удовлетворение, в области, които усещате близко до сърцето си, които ви карат дори в трудни моменти да се чувствате щастливи от перспективата за добри резултати. И на второ място – опитайте се да помогнете поне на един човек в живота си, без значение каква ще е помощта. Всеки от нас изпада в беди, тежки състояния, но ако поне един човек му подаде ръка, животът ще бъде малко по-лесен и много по-усмихнат. J
